СЛУЖБОМЕР

понеделник, февруари 04, 2019

Евнусите се познават по походката (18+)

АВТОР: ДМИТРИЙ КАРАСЮК, СПИСАНИЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В световната и особено в азиатската история евнусите са оставили лош спомен. За да компенсират може би своите загуби, те се промъквали към придворните върхове и започвали да движат нещата по своя преценка. Това рядко се нравело на поданиците. Много повече хората харесвали гласовете на певците-кастрати.

Процедурата кастрация е известна от най-стари времена. Едни мъже режели най-драгоценното на други мъже за наказание. Според древните китайски хроники още през 2281 година преди нашата ера се появил закон за лишаване от мъжко достойнство на престъпниците и военнопленниците.

Скоро мъжете, загубили своята полова принадлежност, станали незаменими слуги при дворовете на царе и императори. На евнусите (тази гръцка дума в действителност се появила по-късно) можело да се повери грижата както за жените и наложниците на владетеля, така и за неговата собствена драгоценна персона. В Китай, където императорът се смятал за син на небето и за жив бог, обикновените поданици не можели да го оскверняват със своите докосвания, затова на господаря на Поднебесната империя прислужвали само евнуси. Подобен обичай бил разпространен не само в Китай, но и в други азиатски страни.

Няколко столетия по-късно владетелите осъзнали, че евнусите могат да бъдат използвани не само като прислужници. Кастратите имали огромно преимущество пред останалите придворни: те не можели да основат физически нова династия, следователно нямали никакви изгледи за престола. Затова управниците започнали да им доверяват на драго сърце високи държавни длъжности. От XIX преди нашата ера има сведения, че асирийските царе започнали да назначават евнуси, които преди това са били само телохранители, за управители и наместници в завоюваните области. Скоро някои особено перспективни в държавното управление царедворци започнали да се кастрират доброволно-принудително. Отсъствието на мъжко достойнство било своеобразен пропуск към висшите държавни длъжности. От асирийците тази практика приели персите и други азиатски народи. В историята на Персия е известен високопоставеният евнух Багой, който качил на трона няколко царе, а след това бил екзекутиран за прекомерното си властолюбие от Дарий III.

Кастрацията била известна и в античния свят. В древногръцките митове за сътворението на света се разказва, че Уран бил прекалено любвеобилен и плодовит. За да облекчи постоянните страдания на своята майка, богинята на земята Гея, един от синовете на Уран, богът на времето Кронос, скопил баща си със сърп.

Кронос скопява баща си Уран.

Бащата на медицината Хипократ смятал, че кастратите заемат средно положение между мъжете и жените. „Те, като жените, не са способни да контролират своите желания за ядене, пиене и физически удоволствия“. За това, че евнусите са по-скоро жени, отколкото мъже, пишат също така Аристотел и Гален.

В Рим първите роби-евнуси се появили при разкошния двор на изтънчения покровител на изкуствата Меценат. С неговата благословия те станали бързо модерни и започнали да се смятат за предмети на разкоша, уподобявайки своите господари на източните царе. Римските поети им се възхищавали и възпявали в стихове вечно младите кастрати, на които, за разлика от останалите мъже, не им растяла брада.

Кастратите се споменават и в Новия завет. В своето евангелие Матей пише: „Има скопци, които от майчината си утроба са родени така; и има скопци, които са скопени от хора; и има скопци, които сами са се направили скопци заради Царството небесно“. Първите християни се отнасят към кастратите без предубеждения, смятайки, че те са преднамерено опазени от греха на блудството и разврата.

В края на I век римският император Домициан забранил със закон кастрирането на своите поданици. Но неговата власт не се разпростирала върху съседните на Рим народи и там се появил добър бизнес: варварите кастрирали своите пленници, а понякога и по-бедните си съплеменници, а след това продавали три пъти по-скъпо дефицитната жива стока в Рим, където търсенето на евнуси, както и цената за тях, непрекъснато нараствали. През III век евнуси се появили при двора на император Диоклетиан. Владетелите на Рим се страхували от заговор също като техните източни колеги, затова нямащите претенции за трона кастрати поели бързо и във Вечния град ролята на „прослойка“ между императора и останалите придворни. Те често се назначавали на високи длъжности.

Могъществото на евнусите разцъфнало особено силно в Източната Римска империя. Вече при двора на приемника на Константин Велики, Констанций II, влиянието на многобройните кастрати било толкова силно, че главният от тях, Евсевий, управлявал фактически държавата. „Те скоро се умножили и малко по малко се запознали отначало с тайните помисли на Констанций, а след това поели и управлението - пише за евнусите английският историк Гибън в своето произведение „Залез и упадък на Римската империя“. - Отвращението и презрението, с което се отнасяли всички към тези осакатени хора, сякаш ги развратили и им придали тази неспособност за всякакво благородно чувство и всякаква благородна постъпка, каквато неспособност им приписвало общественото мнение“.

Силата на константинополските „безбради“ не намаляла и по-нататък. Евнусите използвали с все сила близостта си до първия човек, филтрирали получената от него информация, вземали подкупи за височайшите аудиенции. Историкът Амиан Марцелин се възмущава в края на IV век от това как придворните евнуси „със своите изкусителни и независимо от възрастта им вечно детски гласове нашепват на императора клевети за пълководеца Урсициан“, и си спомня с тъга за законите на Домициан, които забранявали „подобни мерзости“.

Изглежда, че моралистите като Марцелиан не били много във Византия. Лекотата, с която подкрепящите се един друг евнуси достигали до властта и богатствата, предизвиквала завистта на всички. Константинополците, които желаели държавна кариера за своите деца, започнали да осакатяват собствените си потомци. Мнозина също така кастрирали своите роби, като ги препродавали след това три пъти по-скъпо. Процедурата не била безопасна: по статистика от VI век сред 90 пациенти, подложени на кастрация, оживявали само трима.

Император Юстиниан I се опитал да се бори с подобни практики, използвайки по отношение на кастриращите лекари талиона, според който наказанието трябва да съответства на престъплението. Ако скопените по постановление на съда лекари оживявали, били изпращани доживотно на галерите. Наказанието, наистина, не се прилагало за тези, които правели операции по медицински показания или по молба на самия пациент. Ако пациентът се случел малък, съгласие можели да дадат неговите родители, с други думи - превръщането в евнуси на малките византийци (най-често операцията се правела, когато момчето е на 6-12 години) не спряло.

Стремежът да се даде на децата възможност да забогатеят бил по-силен от страха пред закона или даже пред смъртта. Всички знаели колко високо се издигат евнусите, попаднали в императорския дворец. Почти няма длъжности, които в историята на Византия да не са се заемали от кастрати. Законодателството им забранявало да бъдат само префекти на градовете, квестори и доместици. На някои възлагали дори командването на армиите и флотилиите, макар че, с редки изключения, евнусите не проявявали пълководски таланти.

Православната църква уподобявала мъжете, които са се лишили от своите достойнства, на безполовите ангели, затова не е удивително, че много евнуси ставали свещеници. Във Византия имало даже отделни манастири за кастрати. Други мъже (освен близки роднини и грохнали старци) не се допускали там, вероятно за да се избягнат греховните помисли при вида на вечно младите монаси. Не малко евнуси ставали патриарси, оглавявайки Вселенската православна църква. В хрониките се споменава как обвинили патриарх Методий I (IX век), че има връзка с някаква жена. Той отначало не разбрал за какво става дума, а когато му разяснили същността на обвиненията, „се изправил малко от креслото, вдигнал одеждата си и разкрил срамния си член, чуден и не като у хората“. Освен това патриархът пояснил, че такава свобода от страстите му дарили усилените молитви към апостол Петър.

Приемникът на Методий, патриарх Игнатий (около 797−877 година), бил син на император Михаил I. Когато момчето станало на 16 години, баща му паднал жертва на държавен преврат. Новият владетел на Византия заповядал да кастрират наследника и да го подстрижат за монах. Игнатий направил отлична църковна кариера и станал патриарх - дори два пъти. Прекъсването на патриаршеството му било свързано с изгнание заради остра свада с роднините на поредния император. След смъртта си Игнатий бил причислен към лика на светците. Но той не е единственият скопен светец. Историците сочат четирима като него, а в пълната комплектност на още няколко се съмняват.

Император Лъв V заповядва да скопят Игнатий.

В мирския живот евнусите изобщо не били светци. Надеждите на императорите, че преданите кастрати ще предотвратяват заговорите, насочени срещу владетелите на Византия, се оказали преждевременни. Евнусите наистина не претендирали за трона, но нямали нищо против да поставят на него свои роднини. Императрица Зоя (978−1050) например станала по внушение на евнуха Йоан отначало любовница брат му Михаил, а след това се оженила за него и го короновала. Венценосната двойка била бързо изместена от управлението на държавата и да се разпорежда с нея се заела придворната партия на евнусите. Тя не била еднородна. При двора едни кастрати плетели яростни интриги срещу други, опитвайки се по всякакъв начин да се доберат до върха на властта и до несметните богатства.

Ролята и значението на евнусите западнали много при управлението на Андроник Комнин, който не обичал кастратите. През 2014 година Константинопол бил завзет от кръстоносците, двадесет хиляди придворни евнуси се разбягали ужасени в покрайнините на империята и в съседните страни. След няколко години мнозина от тях се върнали и разбирали, че вече няма да си върнат предишното влияние при двора: представителите на новата династия на Палеолозите виждали в кастратите преди всичко осакатени хора, а новите закони за наследяване на престола лишавали от смисъл дейността на евнусите като придворни защитници от заговори. След покоряването на Византия от турците евнусите се установили в харемите, където пазели покоя и съпружеската вярност на жените и наложниците на своите господари. Повечето харемни кастрати били чернокожи, в Истанбул ги изпращали от васалните османски страни в Африка.

Евнуси на османски султан.

Едновременно със загубата на властта от „безбрадите“ във Византия евнусите се добрали до върховете на могъществото в противоположния край на Азия - в Китай. Императорите на Поднебесната империя се ограждали от стари времена с кастрати, но с възцаряването на династията Мин властта на скопците достигнала невиждани висоти. До този момент основа на чиновничеството били мандарините, които при постъпване на държавна служба трябвало да държат трудни изпити. Тези богати и образовани хора били привърженици на конфуцианството, можели да си позволят да не се подчинят на императора и да подадат оставка, ако не са съгласни с неговите повели. По-голямата част от евнусите били неграмотни, но затова път техният живот и благосъстоянието им зависели напълно от властелина, което било залог за лична преданост. Това в очите на императора компенсирало с лихвите тяхната неграмотност и евнусите заели практически всичките придворни длъжности.

Безполовите същества запълнили целия Забранен град, в центъра на който се намирал императорският дворец. Те не само прислужвали на монарха, на неговите жени и наложници, но и произвеждали всичко, което заобикаляло Сина на небето: облекло, мебели, сгради, ювелирни украшения. Придворните кастрати произвеждали хляб и пасели добитъка, цепели дърва и носели вода, с една дума - осигурявали всичко, върху което можело да попадне окото на императора. При излизането му от двореца евнусите метели пътя, по който други евнуси носели императорския паланкин.

През XV-XVI век евнусите изместили мандарините от всички повече или по-малко значими държавни длъжности. Те оглавили армията и изпълнявали дипломатически поръчения, събирали данъци и наказвали престъпниците. Евнухът Джан Хе застанал начело на китайския флот, който навлязъл през 1405 година в Индийския океан. Всички кораби от тази огромна флотилия се командвали също от евнуси.

Китайски император гледа как евнуси играят с топка.

Историята на Китай е писана от мразещите кастратите мандарини, които изобразяват евнусите изключително като бъркащи в държавната каса и вземащи подкупи. Може би е било така и обикновените китайци наистина не са обичали евнусите - та кой обича бирниците и чиновниците? Но китайците, въпреки забраните, кастрирали масово своите деца, надявайки се, че те ще направят кариера в Забранения град. Много бедняци се скопявали сами със същата цел. Когато това излизало наяве, виновните били пращани да служат като войници и в китайската армия имало няколко подразделения, съставени напълно от кастрати. При падането на династията Мин през XVII век в Китай живеели сто хиляди евнуси.

По-нататък значението на кастратите в китайската йерархия намаляло, но ролята на обслужващ персонал при членовете на императорското семейство те запазили до началото на ХХ век. Последният от възпитателите на император Пу И, евнухът Сун Яодзин, почина през 1996 година, малко преди да навърши 94 години.

В Западна Европа през вековете кастрацията служела единствено за лично отмъщение. Например френският философ, поет и свещеник Абелар загубил мъжкото си достойнство през ХI век от чичото на любовницата си Елоиз, която поетът съблазнил без разрешението на този неин роднина. Кастрацията затворила за Абелар пътя към високите църковни длъжности - католическата църква не харесвала скопците. Своеобразна мода на кастратите избухнала в Европа в началото на XVII век. Папските капелмайстори си спомнили как много години преди това на ангелските гласове на кастрираните в младежките им години певци се наслаждавали византийските императори. Появата на кастрати в папската капела решила проблема с изпълнението на много вокални партии, защото във Ватикана не се допускат жени. Скоро специално за певци-кастрати започнали да пишат партии във водещите опери и в Европа се разразил истински бум.

Някои кастрати ставали истински звезди, а най-известен от тях бил Фаринели (1705−1782). Когато починал баща му, придворен неаполитански композитор, семейството се озовало на ръба на разорението. Гениално икономическо решение на проблема станала кастрацията на най-малкия 12-годишен син, който имал вокални заложби. Рискът оправдал себе си: Фаринели с неговия глас, обхващащ три октави, започнал да получава бързо огромни хонорари и спасил семейството от нищета. Той, като всички останали певци-кастрати, имал много почитателки. Те изпитвали към обектите на своето поклонение съвсем не само естетически чувства, но да им отговорят с взаимност звездите от оперната сцена нямали никаква възможност. Кастрирането на момчета-певци забранил папа Лъв XIII през 1878 година. Оттогава партиите, написани за кастрати, се изпълняват в съвременните постановки на стари опери от жени.

Днес кастрацията (химическа или хирургическа) се използва в някои страни за наказание на непоправими сексуални маниаци. Подложените на тази процедура субекти вече и да мислят не смеят за някакви привилегии, да не говорим за държавни длъжности.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.