понеделник, февруари 11, 2019

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 27

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Разпит на Петко Милев

14 декември 1872

– Ти ли си Петко Милев, чието име се среща в дознанието?

– Да, господине, аз съм.

– Откъде си родом, знаеш ли да четеш и пишеш? Ходил ли си в чужбина?

– Тетевенец съм, чета и пиша, учих се в Тетевен, никъде не съм ходил.

– Кога постъпи в комитета, съставен с цел да вдигне на въстание населението на България, каква, служба изпълняваше и какви бяха целите на комитета ?

– Постъпих преди шест-седем месеца. Един ден ме повикаха хаджи Станьо и даскал Иван. Комитетският тефтер се намирал у хаджи Иванчо, баджанак на хаджи Станьо. Взеха го от него и ми казаха: „Нека тоя тефтер стои у тебе!“ Аз им казах: „Не искам!“ Те ми отговориха: „Вземи го, ако стои у тебе, никой не ще го подири.“ Взех тефтера, влязох в комитета и дадох двеста гроша.

– Какво представляваше комитетският тефтер и какво беше записано в него ?

– Бяха записани имената на ония, които влизаха в комитета, и на ония, които бяха дали пари.

– Докато ти беше, колко пари се събраха и къде ги изпратихте ?

– Не зная. Пише го в тефтера, но аз не съм го прочел. На мене предадоха тефтера и осемстотин гроша.

– През това време, или през времето, докато тефтерът стоя у тебе, колко пари се събраха?

– Даскал Иван и Станчо ми дадоха от събраните пари триста гроша, Димитър Дяковчанинът ми даде четири наполеона и две златни меджидиета.

– Къде изпрати ти събраните около две хиляди гроша?

– От тия пари шест лири дадох на Васил гложенеца, пътни по отиването [му] като представител в отсрещния комитет; двеста гроша се дадоха за комитетския кон, който Димитър яздеше. Сто и седемдесет гроша дадох на Станчо ханджията за разноски на Димитра по стоенето [му] в хана. Остатъка предадох на властта, когато ме заловиха.

– Когато събирахте тия пари от населението, къде ги изпращахте и защо ги изпращахте?

– Събираха се пари, щеше да се купи оръжие. Щяхме да искаме от държавата права. Ако не [ги] дадеше, щяхме да воюваме. Така говореше Димитър.

– Къде се събирахте в Тетевен по тая работа и колко събрания свикахте ?

– Събирахме се в Станчовия хан, аз ходих и присъствах два пъти. Четеше се уставът, който беше изпратен от Букурещкия комитет.

– Какво беше писано в тия книжа?

– Понеже аз не съм толкова учен, не [ги] разбирах, тоест, четях и разбирах, но като на сън, не [ги] запомнях.

– От колко души се състоеше събранието ви и кой беше председател?

– Събранието се състоеше от хаджи Станьо, Марко Йончев, Иван хекиминът [1], аз, даскал Иван, Петър Вълев, който сега се намира във Влашко, Димитър Милчев от Оряхово [2], Станьо и Станчо. Председател беше пак хаджи Станьо.

– Къде разпространи ония червени книги, които дойдоха отсреща?

– От Ловеч идваха само за нас, другите не ги зная. Ние не изпращахме никъде, защото Димитър ни беше поръчал: „Четете ги и после ги крийте, да не ви види някой!“ И ние ги прочитахме и ги скривахме.

– Къде ги криехте?

– Криеше ги майката на Станьо и Станчо хаджи Иванови [3].

– Откъде дойде оръжието, което раздадохте? На кого го дадохте и колко броя беше [то]?

– Да, зная, че оръжието дойде и се раздаде, [обаче] подробностите му не зная. Анастас [4]знае, нека каже той!

– Какво щяхте да правите с това оръжие?

– Да, зная, че оръжието дойде и се раздаде, [обаче] подробностите му не зная. Анастас знае, нека каже той!

– Какво щяхте да правите с това оръжие?

– Както казах в първия си разпит, събирахме пари и щяхме да купим оръжие, щяхме да пресечем проходите, да излезем по планините, да се бием и да си възвърнем земята на бащите си. Събранието разискваше винаги тоя въпрос. Когато оръжието дойде, аз ги запитах и те ми казаха [пак] така.

– Какво знаеш по убийството на дякона-владишки наместник, и как стана [то]?

– Преди аз нямах сведения по това убийство, след убийството Димитър каза на всеки, каза и на мене.

– Как се нареди работата [около] обирането на хазната? Разкажи ни какво знаеш по това!

– Един ден Димитър, хаджи Станьо и аз бяхме заедно. Димитър каза: „Отсреща искат пари“ и [ни] поиска десет хиляди гроша. Хаджи Станьо му каза: „Толкова пари има винаги готови у мене. Но, ако ти си мъж, от Орхание постоянно отива хазна, нападни я, вземи парите [и] си свърши работата!“ Аз му рекох: „Ето, оттук-оттам събираш пари, да не правим това злоупотребление на падишаха, грехота е!“ Димитър каза: „Това си е моя работа.“

28 ш е в а л [12]89 [16 декември 1872] година.

– Кой намери четиримата души от Черни Вит, които участваха в нападението на хазната?

– Аз не съм ги намерил, те сами знаят, нека кажат!

Очна ставка между Петко и Димитър

– Кой намери хората от Черни Вит, за да нападнат хазната?

– Събра ги Стоян пандурът, обаче хаджи Станьо и Петко Милев ги подготвиха.

– Кой им даде приготвените дрехи и оръжия?

– Стоян пандурът събра тия хора, той знае.

[Отпечатал пръст]: Димитър

Въпрос, зададен на Стоян пандура присъствие на Петко Милев

– Кой даде хората от Черни Вит, за [да участват в] нападението на хазната?

– Хаджи Станьо, Петко Милев, даскал Иван и други, [обаче] в същност главните организатори бяха хаджи Станьо и седящият насреща ми Петко Милев.

– Кой им даде оръжието и дрехите?

– Петко Милев поръчал да ушият облеклото на Въльо Станчев и Йото Генков; на мене той даде един нож; на Въльо Станчев даде един нож, едно кебе и един фес. Ако е дал някому и още [нещо] друго, той сам ще каже [т. е. оня, комуто е дадено].

[Отпечатал пръст]: Стоян пандурът

Въпрос към Въльо Станчев в присъствието на Петко Милев

– Кой ви организира от Черни Вит за нападението на хазната? – Стоян и Лечо ни казаха: „Ще нападнете хазната.“ После ни извикаха. Стоян донесе едно кебе и ми каза, [че то е] на Петко Милев.

[Отпечатал пръст]: Въльо Станчев

Въпрос към Марин Станчев в присъствието на Петко

– Кой ви организира да нападнете хазната?

– Повикаха ни в къщата на Петко, когато и той беше там, и ни казаха: „Ще нападнете хазната, ако не я нападнете, вие ще бъдете виновни.“ Ние отидохме, нападнахме хазната [и] сега [пак] ние излязохме виновни, [а] те се теглят настрана.

– Кой ти даде оръжието и дрехите?

– Оръжието и дрехите бяха мои. Стоян ми даде само една кърпа за глава, [която] аз привързах.

[Отпечатал пръст]: Марин Станчев

Въпрос към Йото Генков в присъствие на Петко

– Кой ви организира да нападнете хазната?

– Петко Милев ми каза първоначално: „Ще ти изпратим Стояна и Леча [и] ще нападнете хазната.“ После те дойдоха, отидохме заедно и нападнахме хазната.

– Кой ти даде оръжието, което имаше?

– Два месеца преди случилото се, Петко Милев ми даде един пищов и пари, с които купих една ока барут.

[Отпечатал пръст]: Йото Генков

Въпрос към Цако Генчев в присъствие на Петко Милев

– Кой ви организира да нападнете хазната?

– Петко Милев ми каза в Тетевен: „Бъди готов, ще отидете да нападнете хазната.“ После дойдоха Стоян и Лечо, отидохме заедно и нападнахме хазната.

– Кой ти даде оръжието и откъде го намери?

– Оръжието беше мое собствено.

[Отпечатал пръст]: Цако Генчев

– Кой е [оня], който ви организира да нападнете хазната?

– Тоя Петко Милев ми каза шест пъти: „Ще нападнете хазната!“ Ние отидохме и я нападнахме. Парите, които взехме, аз занесох в Петковата къща. Той ги взе и ги скри, [а] сега отрича. Шест пъти ми каза: „Ще отидете, ще я нападнете, [защото] накрая има [и] смърт.“ Имам десет деца, извърших тая работа поради неговата лошотия!

[Отпечатал пръст]: Лечо ковачът

– Ето, сега в твое присъствие толкова хора разправят, че ти и хаджи Станьо сте ги организирали и подбудили да нападнат хазната, какво ще кажеш?

– Техните думи са лъжливи, клеветят ме.

– Щом не си дал нарежданията, [как] в твоята къща се намериха много от парите на хазната, как прие ти тия пари в къщата си?

– Ето, тия четири наши селяни – Въльо Станчев, Марин Станчев, Цако Генчев и Йото Генков – донесоха парите и аз ги приех. Дойде Димитър, изпратихме известие на тия [хора], след това те донесоха парите, Димитър ги преброи и остана три нощи в моята къща. През тия нощи, една нощ беше дошъл и хаджи Станьо.

– Защо нападнахте хазната?

– Трябваше да се купят пушки и барут.

– Какви други сведения имаш още?

– Нищо друго не зная.

[Подписал]: Петко Милев

Гореизложените въпроси и отговори, показанията на Петко Милев и очната му ставка с далите сведения [по обира] се извършиха в наше присъствие.

28 шеввал [12] 89 или 16 декември [12]88 [1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мех- мед Салим, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито, Саадуллах Сърръ.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Иван Хекиминът е Иван Ибришимов; даскал Иван е Иван Фурнаджиев.

2 Не е известно по какъв случай Димитър Милчев от Оряховския комитет присъства на събранието в Тетевен.

3 „Майката на Станьо и Станчо“ е Милка.

4 Анастас е Анастас поп Хинов.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.