СЛУЖБОМЕР

понеделник, януари 09, 2017

Джек Лондон – „Първият поет“

Оригинално заглавие: „The First Poet“

Любителски превод от английски: Павел Николов

СЦЕНА: Лятна равнина, оградена от източната страна с тревисти варовикови хълмове, а от другата с гора. Най-близкият до равнината хълм завършва със скала, в която, почти на равнището на земята, има четири пещери с ниски тесни входове. Пред пещерите, на около сто фута от тях, се намира широк плосък камък, на който лежат няколко остри кремъка, окървавени също като него. Между големия камък и входовете на пещерите, на ниска каменна купчина е клекнал мъж, як и космат. На коленете му има дебела тояга, а зад него се е привела жена. От ляво и от дясно стоят двама мъже, подобни на него, с тояги в ръцете. Четиримата гледат на запад, а между тях и кървавия камък са приседнали около шестдесетина пещерни жители и разговарят гръмко помежду си. Късен ден. Името на клекналия върху купчината камъни е Ък, името на самката му е Ела, а тези, които са отдясно и отляво, са Ок и Ън.

ЪК: Тихо! (Като се обръща към жената зад него) Виждаш как млъкнаха. Никой освен мене не може да ги накара да млъкнат, освен може би водачът на маймуните, когато му се стори в нощта, че е чул змия... В кого си се вторачила така? В Оан? Оан, ела при мене!

ОАН: Аз съм твое кученце.

ЪК: Оан, ти си глупак.

ОК и ЪН: Хо! Хо! Оан е глупак!

ЦЯЛОТО ПЛЕМЕ: Хо! Хо! Оан е глупак!


ОАН: Защо съм глупак?

ЪК: А не си ли припяваш странни думи под носа? Миналата нощ те чух да си припяваш странни думи на входа на твоята пещера.

ОАН: О, това бяха изумителни думи. Те се родиха в мене сред мрака.

ЪК: Ти жена ли си, че да раждаш? Защо не спиш, когато е тъмно?

ОАН: Не можах да спя добре, сънувах.

ЪК: Защо си сънувал, да не си ял повече месо от полагаемото? Да не си убил елен в гората, а не си го донесъл при Камъка?

ЦЯЛОТО ПЛЕМЕ: Уа! Уа! Убил е елен в гората и не е донесъл месото при Камъка!

ЪК: Млъкнете, ей! (Към Ела) Виждаш как млъкнаха... Оан, уби ли елен и остави ли го за себе си?

ОАН: Не, ти знаеш, че не съм добър ловец. Освен това ми омръзва да клеча на някой клон по цял ден над някоя пътека, стиснал камък между бедрата си. Тези думи се събудиха в мене, когато бях неспокоен в нощта.

ЪК: А защо беше неспокоен в нощта?

ОАН: Твоята самка плачеше, когато я биеше.

ЪК: Ай! Тя плачеше силно. А ти ще дремеш отсега нататък пред входа на пещерата и когато дойде тигърът Гър, ще го чуеш да души между камъните и ще удариш два кремъка, от което той се страхува. Гър идва всяка нощ при пещерите.

ЕДИН ОТ ПЛЕМЕТО: Ай! Гър души Камъка!

ЪК: Млък! (Км Ела) Ако не млъкне, Ок и Ън ще го набият с тоягите си... И така, Оан, кажи ни думите, които се родиха в тебе, когато Ела плачеше.

ОАН (като става): Това бяха изумителни думи. Ето ги:

"Светлият ден си отиде..."

ЪК: Сега виждам, че не си толкова голям глупак, колкото си голям лъжец. Я погледни, денят не си е отишъл!

ОАН: Но денят си беше отишъл, когато моята песен се роди в мене.

ЪК: Тогава трябва да я пееш само нощно време, а не денем. Но гледай да не ме събудиш през нощта. Толкова звезди ще ти изкарам, че ще полетят чак в мустаците на Гър.

ОАН: Моята песен е точно за звездите.

ЪК: Баща ти Ъл, преди да го убия с четири големи камъка, имаше навик да се катери по върховете на най-високите дървета и протягаше ръка, за да види може ли да хване някоя звезда. Но аз казах: "А ако са бодливи топчета като черупката на кестена?" И цялото племе се смя. Ъл беше също глупав. А ти какво пееше за звездите?

ОАН: Ще започна отначало:

"Светлият ден си отиде.
Нощта ме прави тъжен, тъжен, тъжен..."


ЪК: Не, нощта те прави тъжен, а не тъжен, тъжен, тъжен. Когато казвам на Ела да събере сухи листа, аз не ѝ казвам: "Събери сухи листа, листа, листа" Ти си глупак!

ОК и ЪН: Ти си глупак!

ЦЯЛОТО ПЛЕМЕ: Ти си глупак!

ЪК: Да, той е глупак. Но продължи, Оан, и ни разкажи за твоите бодливи топчета.

ОАН: Ще започна отново:

"Светлият ден си отиде..."

ЪК: Да не кажеш "отиде, отиде, отиде"!

ОАН: Аз съм твое кученце. Позволи ми да говоря и племето ще бъде възхитено.

ЪК: Говори!

ОАН: Ще започна още един път:

"Светлият ден си отиде.
Нощта ме прави тъжен, тъжен..."


ЪК: Казах ли да не произнасяш "тъжен" повече от един път? Или искаш да накарам Ок и Ън да те набият с тоягите?

ОАН: Но така се роди в мене - "тъжен, тъжен"...

ЪК: Ако пак кажеш два или три пъти "тъжен", ще бъдеш завлечен на Камъка.

ОАН: Оу! Оу! Аз съм твое кученце. Но чуй:

"Светлият ден си отиде.
Нощта ме прави тъжен..."


Оу! Оу! Ти ме правиш по-тъжен от онази нощ! Песента...

ЪК: Ок! Ън! Пригответе се!

Оан (забързано): Не! Имай милост! Ще започна отначало:

"Светлият ден си отиде.
Нощта ме прави тъжен".


Ъ... ъ... ъ...

ЪК: Забравил си го и си глупак! Виж, Ела, той е глупак!

ОК и ЪН: Той е глупак!

ЦЯЛОТО ПЛЕМЕ: Той е глупак!

ОАН: Не съм глупак! Това е нещо ново. Преди, когато искахте да пеете, о, хора, вие подскачахте около Камъка, биехте се в гърдите и викахте: "Хай, хай, хай!" И когато се напълнеше луната: "Хай, хай, хай!" А моята песен е от същите думи, които вие говорите, и това е голямо чудо. Можеш да седнеш край входа на пещерата и да я пееш много пъти, докато светлината си отива от небето.

ЕДИН ОТ ПЛЕМЕТО: Ай! Той така седи на входа на нашата пещера, а ние се чудим, най-вече жените.

ЪК: Млък!.. Когато искам да учудя жените, аз им показвам вълчи мозък по моята тояга, или хвърлям голям камък, или пък въртя моето страшно оръжие, или нося у дома много месо. Какво друго да прави един мъж? Не искам песни тук.

ОАН: И все пак ми разреши да изпея моята песен пред племето. Такова нещо не е имало преди. И тогава може би всички ще те възвеличаят, като видят, че песента е съчинена от твоето кученце.

ЪК: Добре, изпей ни песента.

Оан (с лице към племето):

"Светлият ден си отиде.
Нощта ме прави тъ... тъжен.
Но звездите са много бели.
Те шепнат, че денят ще се върне.
О, звезди - малки парчета от деня!"


ЪК: Това е чиста лудост. Чувал ли си звездите да шепнат? Да не би Ъл, баща ти, да ти е казал, че е чул звездите да шепнат, когато е бил на върха на някое дърво? И откога звездите са станали парчета от деня, като се вижда, че светлината им няма никакво значение? Ти си глупак!

ОК и ЪН: Ти си глупак!

ЦЯЛОТО ПЛЕМЕ: Ти си глупак!

ОАН: Но точно това се роди в мене. И това раждане беше такова, че щях да се разплача, макар че никой не ме беше ударил. Освен това бях щастлив, макар че никой не ми беше подарил месо.

ЪК: Това е лудост. Каква полза имаме от звездите? Ще ни заведат ли до бърлогата на мечката или при стадата елени, ще строшат ли за нас голяма кост, за да стигнем до нейния мозък? Ще ни кажат ли изобщо нещо? Нека дойде нощта, ще погледнем между камъните и всички ще се убедят, че звездите не могат да шепнат... Но може да са парчета от деня. Това е сериозен въпрос.

ОАН: Ай! Звездите са парчета от луната.

ЪК: Значи лудостта ти продължава? Как могат да бъдат парчета от две различни неща? А и това го нямаше в песента.

ОАН: Аз ще съчиня нова песен. Ние променяме формите на дървото и камъка, но песента е направено от нищо. Хо! Хо! Аз мога да оформям нещата от нищото! Също така казвам, че звездите падат сутринта и се превръщат в роса.

ЪК: Да не говорим повече за звездите. Може би песните са хубаво нещо, ако са за това, което хората познават. Така че, ако пееш за моята тояга или за мечката, която убих, или за кръвта върху Камъка, или за пещерата и за топлите листа в пещерата, ще бъде добре.

ОАН: Аз ще съчиня песен за Ела!

Ък (гневно): Да не си посмял! Ще ми съчиниш песен за дроба на елена, който изяде. Нима не ти дадох дроб на елен, защото ми донесе раци?

ОАН: Така беше. Изядох дроба на елена, но да се пее за него е друго нещо.

ЪК: Но на тебе не ти е трудно да пееш за звездите. Виж сега нашите тояги и камъните, които хвърляме, за да убием месото за ядене. Или пещерите, в които живеем, и Камъка, върху който принасяме жертви. Не искаш ли да пееш за това?

ОАН: Може би някога ще пея и за тези неща. Но сега, като се опитвам да съчиня песен за дроба на елена, в мене не се раждат думи. Мога само да изпея: "О, дроб! О, червен дроб!"

ЪК: Това е хубава песен, защото е ясно, че дробът е червен. Червен е като кръвта.

ОАН: Но аз не съм влюбен в дроба, аз само го ям.

ЪК: И все пак песента за него е добра. Когато се изпълни луната, ще я пеем край Камъка. Ще се удряме в гърдите и ще пеем: "О, дроб! О, червен дроб!" И всички жени в пещерите ще се изпоплашат.

ОАН: Не искам да я зная тази песен за дроба! Нека бъде песен на Ок и племето да казва: "Тази песен я съчини Ок!"

ОК: Ай! Аз ще бъда велик певец, ще пея за вълчето сърце и ще казвам: "Вижте, то е червено!"

ЪК: Ти си глупак и можеш да пееш само: "Хай, хай!", както баща ти преди тебе. Но Оан ще съчини песен за моята тояга, за да я слушат жените.

ОАН: Няма да съчинявам песен нито за твоята тояга, нито за пещерата, нито за дроба на елена. Да! И даже да не ми даваш повече месо, ще живея сам в гората, ще ям семена и треви, пък и зайци, защото се ловят лесно. Ще спя на върха на някое дърво и през нощта ще си пея:

"Светлият ден си отиде.
Нощта ме прави тъжен, тъжен, тъжен,
тъжен, тъжен, тъжен..."


ЪК: Ок и Ън, убийте го!

(Ок и Ън се хвърлят към Оан, който се навежда и взема два камъка, с единия удря Ок между очите, а с другия Ън по ръката и той изпуска тоягата си. Ък се изправя.)

ЪК: Вижте! Гър идва! Носи се бързо от гората!

(Племето се втурва към пещерата, Оан и Ела също. Оан притичва край Ък, който се спуска след него и строшава черепа му с един удар на тоягата си.)

ЪК: О, хора! О, хора със сърце на хиена! Вижте, Гър го няма! Излъгах ви, за да мога да убия по-лесно този певец, който бяга много бързо... Елате при мене, за да ви кажа нещо умно... Тук не трябва да има никакви песни, освен тези, които нашите бащи са пели в миналото, и трябва да са за неща, които са разбираеми за всички. Ако човек пее за елен, трябва да се настрои така, че да отиде и да убие елен, или пък лос. Ако пее за камъните, трябва да стане по-умел в тяхното използване. Ако пее за пещерата, трябва да защитава тази пещера още по-сигурно, когато Гър се промъква между камъните. Но е празна работа да се съчиняват песни за звездите, което прилича на подигравка с мене, или за луната, която не е идна и съща в две поредни нощи, или за деня, който пътува по неговите си дела и не иска да спре дори когато прободем с кремък някое младо момиче. Що се отнася до мене, не желая подобни песни. Защото ако запея подобни неща на съвета, как тогава ще мога да разсъждавам? Ако мисля така по време на лов, ще започна да бъбря на глас, а месото ще чуе и ще избяга. И когато стане време за ядене, трябва да мисля само за лов. Ако някой пее по време на обяд, ще се лиши от парчето месо. А когато се наядем, не си ли лягаме веднага да спим? Къде да намери човек време за песен? Но който както иска: що се отнася до мене, аз не желая тези песни и тези звезди. Нека също така да знаят жените, че ако си спомнят дивашките думи на Оан и започнат да ги пеят или да учат децата на тях, ще бъдат бити с пръчки от къпина. Искам бързо жената на Ок да престане да реве и да донесе тук месото на конете, които убихме вчера, за да го разделя. Ако Оан беше умен, щеше да яде от него, а ако в ямата ни беше паднал мамут, щеше да пирува много дни. Но Оан беше глупак!

ЪН: Оан беше глупак!

ЦЯЛОТО ПЛЕМЕ: Оан беше глупак!

КРАЙ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.