СЛУЖБОМЕР

понеделник, януари 16, 2017

Младотурската политика спрямо българите в Македония през изтеклата 1910 г. - 3

Любомир Милетич от Щип, Вардарска Македония - "Младотурската политика спрямо българите в Македония през изтеклата 1910 г.", публикувано във в-к "Дебърски глас", год. II, бр. 31-42, София, 1911 година

Обработил от PDF в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: ПЪРВА, ВТОРА

С каква сила е ставало стягането, може да се съди по това, че на някои селяни се скъсвали въжетата по два-три пъти, а месата, около които са били навити въжетата на ръцете под мишниците, са пресечени като с нож до самата мишечна кост, а останалата част на ръката парализирана - неподвижна. Ето имената на селяни от Дивля, изтезавани по този начин: Диме Спасов, Мане Митрев, Стойчо Недков, Траян Павлев, Моно Милошев (60-годишен), Насе Боцев, Мите Дончев, Лазо Митрев, Петре Гелев, Дане Стефанов, Боце Дойчинов и баща му Сокол, Петре Петров и синът му Антон, мухтарят Косто Станчев, Манасия Богатинов, Петре Динев, Троян Стефанов, Моне Иванов, Трайче Павлов, Милан Вълков.

С тояги са бити много жени, които от състрадание към мъжете, братята и синовете си са притичали на помощ.

Свещеникът Трайко Василев бил изпроводен от офицера на комисията в с. Средньо Койнари до тамошния мюдюрин, който го подложил на същите безчовечни изтезания и свръх това още заповядал на жандармерийския забитин да го бие по нозете.

По същия начин са измъчвани и селяните в скопските села Сушица, Орашец, Пчиня, Винци, Скачковци, Новоселяне, Кокошине, Станевци, Къшани, Сопот, Павлешенци, Градище и Шупли камен.

Българският скопски депутат Павлов спомена в своя проект до великия везир за тия изтезания в изброените села.

В Кумановската каза изтезанията не са били по-малко жестоки, а особено тежко пострадали селяните в селата Колицко и Живине. На 20 юни в с. Свети Никола първенецът Коле П. Пандов бил формено пребит с удари в гърдите, за да посочи къде е скрито оръжието на селяните и да предаде своето. Жена му била мушена с щикове, а на дъщеря му били прорязани ръцете. Жестоко бил бит първенецът Наце, както и неговият зет.

В с. Брезица и с. Катланово седем души полумъртви били заселени в къщите им, а сетне на 13 юли битите били откарани в Скопие да се церят. Поднесли колективно заявление до косовския валия с молба да им се отпусне и медицинска помощ. Никакво внимание не било обърнато на заявлението им.

Същата комисия с въжета е изтезавала в с. Бучинци следните лица: Пано Трайков, Георги Атанасов, Денко Спасов, Милан Стоянов, Само с тояги и с дипчици са били бити: Ване Спасов, Стоян Георгиев, Спасо Стоянов и брат му Петко, Трипун Здравков, Мане Трипунов, Димче Иванов, Величко Аесков, Трипун Панев и Блаже Здравков. Всички отишли в Скопие да се церят и представлявали жална картина: не можели ни да ядат, ни да лежат, ни да се движат от раните по тялото си. Властта не им дала медицинска помощ.

Паланка. На 7 август градският телялин съобщил на паланечките граждани каймакамска разпоредба, според която в двудневен срок всеки да предаде архивата от бившата революционна организация, защото непослушните строго щели да се наказват.

Преди срока неколцина граждани отишли да кажат на каймакамина, че оръжието е вече предадено. На въпроса: "Кои бяха членове (работници) на бившата революционна организация?" Те отговорили: "Преди хуриета всички сме работили и никой не може да каже, че не е работил". Щом излезли от правителствения дом, настанала тревога - цялата жандармерия била турена на крак и веднага били затворени 46 души по най-свиреп начин. Войниците залавяли, когото където сварили, а целият град бил в тревога.

На 9-ти вечерта всички заловени граждани били бити, а най-тежко били мъчени свещеник Стоян П. Иванов, свещеник Димитър Ценев, Авксенти Якимов, Григор Ранев, Георги Цонев, Харалампи Митов, Миле Наков, Авксенти Иванов и Петър Поцев. Свещеникът Стоян и Григор Ранев били оставени в полумъртво състояние, а Авксенти Якимов остава завинаги с осакатени крака.

Офицерите, натоварени да бият гражданите, били пияни, защото при биенето си почивали и пиели ракия. За да се заглушат писъците на битите, военни тръби непрекъснато свирели.

Забитинът Али ефенди, който извърши най-големите безчовечия във всички скопски села, дошъл на 9 август в с. Батово - половин българско, половин арнаутско, и искал от селяните да му предадат 8 пушки, въпреки заявлението им, че те, живеейки размесени с арнаути в селото си, не са приемали ни чети, ни оръжие. Тоя отказ дал повод да бъдат изтезавани селяните Тодор Далчев, Тодор Лазаров и Пенко Иванов, и то по следния начин: поставени дърва под коленете, а нозете извити над гърба, на двата края на дървото стъпил и подскачал по един от стражарите, а върху гърдите други тъпчели и давели жертвата, а трети, и самите офицери, биели отгоре.

Забитинът при това псувал и викал: "Нека дойдат сега консулите, България, българският владика от Скопие, да ви помогнат!" Казал им още най-накрая: "Защо, бре гяури, още стоите тук, а не бягате, да наместим нашите братя, които пъдят пак ваши динкардашларъ?!"

Щип. На 22 юли се получило писмо от скопския депутат Саид ходжа, адресирано до десет щипски първенци, които се предупреждавали, че грози на града голяма опасност, ако не се предаде оръжието.

На другия ден, 23 юли, градът бил вече блокиран от войска и арестите почнали още от тъмни зори. Арестувани били всички видни граждани заедно с архиерейския наместник Владимир Живков. Инквизицията се почнала в училището; пак си служили с бой и с пристягане на ръцете с въже до изпъкване на гръдния кош. Покойният архиерейски наместник Живков и няколко първенци претърпели и двата вида изтезание.

Тепърва след това дали възможност да предаде кой каквото оръжие има. Недоволни от това, архиерейският наместник и други граждани наново били изтезавани; в присъствието на Арсо Лазаров били двата му сина, а сетне пред тях изтезавали и бащата.

На 24-ти са бити всички граждани от махалата Ново село; свещеник Димитър Гюрчичков бил съвършено пребит и не можел да си движи ръцете, а на съветника първенец Ефтим Начев месата от нозете му капели. Същия ден щипският архиерейски наместник пак бил бит и след това развеждан по улиците и най-безчовечно блъскан от войската, а набралата се подире му тълпа от турци и цигани се подигравала с мъченика - ритали калимавката му и го карали да се навежда и да я дига. След всичко туй на 25 юли архиерейският наместник Владимир Живков сам се застрелва в черковната канцелария! Покойният оставил две запечатани писма, които властта конфискувала.

Във Воденско на 11 септември един отряд от 400 войници се пръснал по полските села да издирва оръжие. Тук се повторили същите страшни изтезания, къде повече - къде по-малко, а грабежите по селата били пълни. Изплашеното население не е смеело да отвори уста да се противи. В селото Свети Илия един млад офицер с войниците си изтезавал селяните Гр. Карайкин, М. Караиванов, мухтаря Р. Н. Рупанчев. Първият е бит до смърт. Същото се повторило и в село Въртокоп.

В Прилепско тежко са изтезавани на 15 август в с. Кушеяни овчарите Кузман Нешков.Недялко Павлев и Мице Секулов.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Отделните части на документа заедно можете да видите ТУК.

2. Документа в PDF формат можете да видитеТУК.

3. Още обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

4. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

5. ЗА АВТОРА: Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.