СЛУЖБОМЕР

сряда, януари 25, 2017

Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 11

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА , ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА

ОДРАНАТА СТАРИЦА

(LA VECCHIA SCORTECATA)

Десета забава от първия ден

КРАЛЯТ НА РОКАФОРТЕ [1] СЕ ВЛЮБВА ПО ГЛАСА В ЕДНА СТАРИЦА И ИЗЛЪГАН ОТ НЕЙНИЯ ОБЛИЗАН ПРЪСТ, Я УГОВАРЯ ДА ПРЕСПИ С НЕГО. КОГАТО ОТКРИВА ИЗМАМАТА, ТОЙ Я ИЗХВЪРЛЯ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА, НО ТЯ, КАТО СЕ ОПЛИТА В КЛОНИТЕ НА ДЪРВЕТАТА, ПОЛУЧАВА ВЪЛШЕБНА ПОМОЩ ОТ СЕДЕМ ФЕИ И СЕ ПРЕВРЪЩА В НАЙ-КРАСИВА ДЕВОЙКА. КРАЛЯТ СЕ ЖЕНИ ЗА НЕЯ, НО НЕЙНАТА СЕСТРА, КАТО Ѝ ЗАВИЖДА ЗА УСПЕХА, ЗА ДА СТАНЕ СЪЩО КРАСАВИЦА, КАРА ДА Ѝ ОДЕРАТ КОЖАТА И УМИРА.

Всички харесали приказката на Чометела и слушали с особено удоволствие как Канелоро бил спасен, а оркът наказан за убийствата на нещастните ловци. А когато принцът казал на Якова да запечата с пръстена си списъка на забавите от първия ден, тя започнала така:

- Проклетият порок, загнезден в нас, жените, да бъдем на всяка цена красиви, ни довежда до това, че позлатяваме рамката на челото си и едновременно разваляме картината на лицето си; избелваме кожата си, потъмняват ни зъбите; печем се на слънцето, помръква ни зрението; и преди още да настане часа, когато трябва да си платим данъка на Времето, по собствена вина добавяме към очите слуз, към лицето бръчки, а към зъбите дупки. Но ако дори една млада жена търпи порицание, че се грижи прекомерно за външността си, какво да кажем за някоя старица, която в желанието си да се състезава с девойките става за смях на хората, а на тялото си причинява мъки! Така се случило с една стара жена, за което сега ще ви разкажа, ако притихнете за малко и послушате. .

Някога в градината, към която гледали прозорците на стаята, в която живеел кралят на Рокафорте, се настанили да живеят две старици. Двете били списък с недостатъци, протокол с уродства и дебела книга с дефекти: косите им били разбъркани и на клечки, челата - в бръчки и буци, веждите - стърчащи и четинести, миглите - гъсти и увиснали, очите - угаснали и избелели, лицата - жълти и надупчени, устата - зловонни и разтеглени; а ако съкратим списъка, ще кажем, че имали бради като на козел, космати гърди, сгърбени рамене, криви ръце, куци колене, а стъпала като куки.

Ето защо, за да не вижда Слънцето безобразната им външност външност, се криели в една приземна стая под прозорците на своя господар. И кралят ходел на пръсти, за да не раздразни тези две страшилища, които постоянно ръсели невъобразими безсмислици: едната казвала, че цветче от жасмин, което паднало отгоре, ѝ направило цицина на главата, друга, че сламка ѝ навехнала рамото, а първата подхващала, че песъчинка е счупила коляното ѝ.

Като чувал постоянните оплаквания, кралят си въобразил, че редом с него живее някаква квинтесенция на изтънчеността, превъзходно късче най-нежна шунка, цвят от цвета на деликатността и го обзело силно желание да погледне това чудо и да види какво представлява. Започнал да рони отгоре въздишки и да кашля, все едно е простуден, а накрая решил да заговори ласкаво: "Къде, къде се криеш, скъпоценност, съкровище, най-прекрасна играчка на света? Покажи се, слънце, покажи, императора стопли! [2] Яви се в цялата си грация, запали светилниците от магазинчето на любовта, покажи изящната си главичка! О, банка, в която са вложени толкова капитали на красотата, не бъди такава скъперница пред този, който така жадува да те види! Отвори вратичката на бедния сокол, нещо дай му от сърце желано. [3] Позволи ми да вида инструмента, от който струи толкова сладостен звук! Дай ми да погледна звънчето, разливащо такъв приятен звън! Дай поне с едно око да зърна пеещата птичка! Не ме оставяй като понтийските овце да се храня с несъществуваща храна [4], като не ми даваш да видя красотата на красотите!

Сцена от филма на Матео Гароне "Приказка на приказките" - "Одраната старица"
("Il racconto dei racconti" - "La vecchia scorticata")

Тези и други думи изричал кралят, но по-добре би било да тръби с тръба, защото стариците не дочували, което между другото добавяло дърва в огъня, така че той се чувствал като желязо, нажежено в топилнята на въжделенията, усещал как го стискат клещите на помислите и как го млати чукът на любовната страст, изковавайки ключ, способен да отвори кутийката със скъпоценности, от мъка по които изгарял в пепелта. При това изобщо не се навеждал през прозореца, а продължавал да изпраща отдалече своите молби и едновременно с това да засилва обстрела, като не давал отдих нито на себе си, нито на обекта, който запълвал въображението му.

И ето че стариците, които най-сетне дочули гласа и набрали смелост, вслушвайки се в излиянията на краля, решили да не изпускат случая и да уловят птицата, която сама летяла към мрежата. Веднъж, когато кралят стоял на прозореца и повтарял своите любовни заклинания, които вече му служели като утринна молитва, те му отговорили с приглушен глас през ключалката, че единственото нещо, което могат да направят за него, е след осем дена да му покажат един пръст.

Кралят, който като опитен войник знаел, че крепостта се превзема крачка по крачка, не се отказал от това предложение, надявайки се пръст след пръст да завземе целия обсаден плацдарм, като помнел между другото и старата пословица: "Завземи, а след това моли". И така, той се съгласил с определения осемдневен срок, за да види след това осмото чудо на света. През цялото това време стариците били заети с едно единствено нещо: като аптекар, който е напълнил шише със сироп, всяка от тях ден и нощ си облизвала пръстите, като се уговорили, че когато дойде уреченият ден, чийто пръст е по-гладък, тя ще го покаже на краля.

А кралят се бил напрегнал като опъната струна в очакване на определения срок: броял дните, изчислявал нощите, претеглял часовете, измервал минутите, записвал секундите и внимателно проверявал тези части от тялото си, които го парели и влудявали с предчувстваното удоволствие. Той ту молел Слънцето да минава по най-късия път през небесните полета, за да спечели време и преди обичайния час да разпрегне огнената колесница и да напои уморените коне, ту призовавал Нощта да пришпори мрака и да му покаже светлината, без която той се гърчел върху жаравата на Амур, ту се карал на Времето, което, за негова досада, надянало оловни обувки и се качило на кокили, заради което нямало да настъпи мигът, когато ще погаси дълга си пред своята любима, изпълнявайки сключения с нея договор.

Накрая, по волята на Слънцето, настъпил дългоочакваният момент, когато кралят слязъл в градината и почукал на вратата с думите: "Излез, излез при мене". И една от стариците, като определила с помощта на пробен камък [5], че пръстът ѝ е шлифован по-добре от пръста на нейната сестра, го пъхнала през ключалката и го показала на краля. О, сега това не било пръст, а заострен кол, който пробил от край до край сърцето му. Но не, не кол, а тояга, която с един удар строшила главата му. Но защо казвам кол и тояга? Това бил запален фитил за оръдието на неговото желание, насмолен шнур за мината на неговата страст! Но защо казвам кол, тояга, фитил и шнур? Това бил трън, който се забил под опашката на неговите мисли, това била очистителна тинктура от смокини, която му позволила, като пръднал с всичката сила на своето въображение, да пробие запека на любовната си мъка!

И като милвал ръката и целувал пръста, който от шлосерска пила се превърнал в златарска четчица, кралят казал: "О архив на насладите, о инвентарна книга на радостта, о регистър с привилегиите на Амур, заради които станах хранилище за въздишки, магазин за тъга и митнически склад за сърдечни мъки! Може би искаш да изглеждаш упорита и сурова горделивка, която не се трогва от човешкия стон? Ах, сърце мое, щом пъхна през дупката опашката си, подай сега и зурлата си и ние ще сварим пача от удоволствия! Ти разтвори само малко раковината, покажи сега и вътрешността ѝ! Дай да видя твоите соколови очи и нека те да късат, нека да кълват сърцето ми! Кой открадна съкровището на това прекрасно лице, за да го скрие в нужника? Кой нареди да бъде задържана тази стока на Красотата под карантина в кучешка колиба? Кой арестува царственото могъщество на Амур в свинарника? Измъкни се от тази канавка, бягай от този обор, излез от тази дупка, "скочи, Маруца, и дай ръка на Кола" [6], използвай ме, за да разбереш колко струвам! Знай, че аз съм крал, а не краставица [7], мога да правя, мога и да развалям! Мнимият слепец, синът на куция и блудницата [8], който има безгранична власт над царските скиптри, пожела да стана твой поданик и да моля милостиво за това, което бих могъл да взема и със сила! Защото зная, че не на сила, а на ласки се наслаждава Венера!"

Старицата, която знаела къде си крие дяволът опашката, тази хитра лисица и лукава котка, като си давала сметка, че господарите заповядват даже тогава, когато молят, и че упорството на васала предизвиква в тялото на сюзерена метеоризъм от гняв, който преминава в диария на гибелта, разбрала накъде вървят нещата и рекла с глас на одран котарак: "Господарю мой, след като вече сте се поставили по-ниско от тази, която стои под вас, след като сте слезли от скиптъра до вретеното, от тронната зала до яслата, от величието до нищетата, след като сте се спуснали от тавана в мазето, след като сте седнали от кон на магаре, аз не мога, нямам право и не искам да се противя на волята ви на велик монарх. Ако желаете тази връзка между господаря и робинята, между статуята от слонова кост и влажната цепеница, между диамантната огърлица и огърлицата от грубо стъкло, аз съм готова да служа на вашите желания, но ще ви моля само за една милост. Като първи знак за честта, която ми оказвате, моля да бъде допусната във вашето ложе през нощта и без свещ, защото сърцето ми няма да издържи, ако ме видят гола".

Кралят ликувал от радост и се заклел, слагайки едната си ръка върху другата, че ще изпълни с удоволствие молбата. И така, като изпратил чрез пръста една захарна целувка на тази буника, той си тръгнал, чакайки нетърпеливо часа, когато Слънцето ще свърши с оранта си и ще засее със звезди небесното поле, за да засее и той полето, където мислел да събира ръкойки радости и кошници удоволствия.

Но ето че настъпила Нощта, която, след като видяла колко много крадци и джебчии бродят по града, изплюла от огорчение черна слюнка, подобно на сепия, и тогава, като пригладила бръчките по тялото си, събрала ги на възел на тила си и стегнала възела здраво с връв, старицата влязла по тъмно, съпроводена от един слуга, в спалнята на краля, където свалила от себе си дрипите и се мушнала в постелята. Кралят, който стоял с фитила до оръдието, щом чул, че влязла и легнала, се намазал целия с мускус, напръскал се с парфюми и се хвърлил върху леглото като корсиканско куче. За щастие на старицата, точно заради тези благоухания, той не усетил нито зловонието на устата ѝ, нито миризмата под мишниците ѝ, вито останалата воня, която се носела от това плашило. Но щом се наместил в постелята и започнал да опипва старицата, той открил странното нещо отзад, старческия хлътнал корем и увисналите задни части на нещастницата, но, учуден, не поискал в този момент да говори, а за да разбере всичко на дело, се гмурнал на самото дъно на Мантракио, като си въобразявал, че стои на бреговете на Позилеко [9], и заплувал с въглищарски шлеп, представяйки си, че е надул разкошното платно на флорентинска ладия.

А когато старицата потънала в своя първи сън, кралят извадил от чекмеджето на бюрото си от абаносово дърво и сребро велурена кесия с огниво и запалил един светилник. Той надникнал под одеялото, намерил там Харпия вместо Нимфа, Фурия вместо Грация, Горгона вместо Киприда и така се разярил, че бил готов сам да пререже въжето, което държало кораба за пристанището. Но, адъхвайки се от гняв, той извикал слугите, които, чувайки посред нощ вика му, притичали вкупом със запалени факли по стълбата в спалнята. Тресейки се като октопод, кралят им казал: "Вижте каква прекрасна свиня ми подхвърли бабата на дявола! Като вярвах, че се наслаждавам на млечна телица, намерих плацента на крава, като мислех, че срещнах прекрасна гугутка, хванах тази мръсна кокошка, като си въобразявах, че слагам в устата си кралска хапка, държах в ръцете си гадост, достойна да я опиташ и да я изплюеш. Наистина, горко на този, който купува котка в чувал! Но и тази, който ме измами, няма да избегне разплатата! Хванете я както си е и я изхвърлете през прозореца!

Сцена от филма на Матео Гароне "Приказка на приказките" - "Одраната старица"
("Il racconto dei racconti" - "La vecchia scorticata")

Като чула това, старицата започнала да се защитава, да рита и да хапе, като казвала, че не признава присъдата за справедлива, че кралят сам я докарал с въженцето на уговорките, като я убеждавал да му дойде в леглото, че е готова да извика поне стотина мъдреци в своя защита, а накрая завършила с такива изречения като "от стара кокошка, по-хубава супа става" и "не тръгвай по нов път, а върви по стария". Въпреки това я хванали веднага, залюлели я и я изхвърлили в градината. Но за нейно щастие тя не си строшила врата, а косите ѝ се закачили за клоните на една смокиня и тя увиснала във въздуха.

Същата сутрин, още преди Слънцето да завладее териториите, които се съгласила да отстъпи Нощта, едни феи, като минавали през градината, поради някаква досада не говорели помежду си и не се смеели. Но когато пред очите им се явило увисналото в клоните привидение, което още преди положеното време прогонило нощните сенки с вида си, те започнали така да се смеят, че едва не си докарали херния. Като разтворили усти при това зрелище, дълго не могли да ги затворят. И от благодарност за спектакъла всяка от тях дала на старицата това, за което имала вълшебна сила: всички, идна след друга, казали вълшебна дума да бъде млада, красива, богата, благородна, добродетелна, желана и успешна. След това феите изчезнали, а старицата се озовала в градината, седнала на кадифен стол със златни ресни, а дървото, на чиито клони висяла, се превърнало в зелен кадифен балдахин със златна подплата. Лицето ѝ станало като на петнадесетгодишна девойка, така прекрасна, че редом с нея всяка красавица би приличала на смачкана обувка до изящна, идеално подбрана за крака пантофка. В сравнение с тази грация всички останали грации можело да бъдат достойни само за "Феривеки" и Лавинаро [10]. Където би могла да постигне успехи с весел поглед и ласкава дума, там другите можели само да играят на "фалирала банка". А при това била облечена толкова изискано, с такава елегантност и разкош, че все била кралска особа: златото заслепявало, скъпоценностите блещукали, цветовете режели очите, а наоколо стояли толкова пажове и девойки, колкото хора има при процесиите в деня за прощаване на греховете.

По това време, като си метнал на раменете едно одеяло и си обул обувките, кралят погледнал през прозореца да види какво е станало със старицата. И видял нещо, което и на сън не му се било явявало. С отворена уста, като омагьосан, той разглеждал чудноватата девойка и ту се любувал на косите, част от които падали по раменете ѝ, а част били заплетени в златна плитка и карали Слънцето да завижда, ту не можел да отмести взор от веждите, извити като лъкове, поразяващи безпогрешно сърцето, ту гледал очите, тези фенери на стражите на Любовта, ту съзерцавал устата, тази любовна преса, с която Грациите мачкали гроздето на удоволствието и изцеждали прекрасно "греко" и изискана "манджагуера" [11].

Всичко му святкало и кръжало пред очите като на полудял писар, когато гледал колиетата и огърлиците, които струели по гърдите ѝ, когато гледал обгръщащите я скъпоценни тъкани, и разговаряйки сам със себе си, той мърморел: "Спя ли още, или съм буден? Наред ли съм, или си губя ума? Аз ли съм, или не съм аз? От коя пушка излетя този прекрасен куршум, за да срази краля и да го повали на земята? Пропадам, загивам, ако веднага не получа помощ! Как, откъде изгря това слънце? В коя градина израсна това дивно цвете? Откъде се излюпи тази птичка, за да измъкне от мене с клюна си, като червейче от земята, цялата сила на въжделението? Кой кораб я докара в тази страна? Какъв облак я изля като дъжд на тази земя? Какви потоци красота ме повличат към морето на вдъхновенията?"

След тези думи изтичал по стълбата, застанал пред подмладената старица и готов, подобно на червей, да пълзи към нея по земята, казал: "О, муцунка на гълъб! О, какавида на грацията! О, прекрасна гугутка от колесницата на Венера! О, триумфираща верига на любовта! Ако не си потопила сърцето си във водите на Сарно, ако в ушите ти не е насипано тръстиково семе [12], ако в очите ти не е попаднало лястовиче лайно [13], уверен съм, че ще разбереш и ще видиш болката и мъката, с която картечът на твоите прелести порази гърдите ми и от упор, и от рикошет! Ако не съзнаваш, че от пепелта на твоето лице е направена лугата, която разяжда гърдите ми, че от пламъка на въздишките е разпалена печката, в която кипи кръвта ми, можеш да съдиш поне по това с какво въже ме връзва златото на твоите коси, на какви въглени ме пече чернотата на твоите очи, с каква стрела ме пронизва яркият лък на твоите устни! Затова не затваряй с желязна решетка вратата на милостта, не събаряй мостовете на милосърдието, не заграждай пътя на съчувствието. А ако не ме смяташ за достоен да получа амнистия от твоето мило лице, постави ме поне под стражата на благосклонните думи, дай охранителна заповед на желанията и напиши гаранционно писмо на добрата надежда, иначе ще си изнеса оттук обувките и няма да ги видиш повече".

Тези и други думи се леели от гърдите му и трогнали подмладената старица, така че в края на краищата тя отстъпила и се съгласила да се омъжи за него. Като станала от кадифения стол, тя поела протегнатата ръка и двамата отишли заедно в двореца, където веднага бил организиран голям пир, на който били поканени всички благородни дами от страната. Но невестата пожелала заедно с другите да дойде и сестра ѝ.

Но се наложило да се потрудят доста, за да я намерят и да я заведат на пиршеството, защото от страх тя се била скрила така, че и следа от нея не останала. Но Бог знае как я довели, сложили я да седне до своята сестра, която била съвсем неузнаваема, и всички започнали да правят казаното в "Gaudeamus" [14]. Но старицата, на която не ѝ провървяло, не гледала кралските гозби, защото друг глад я разяждал отвътре: тя се пукала от завист, като виждала младата кожа на сестра си. Затова все я дърпала за ръкава и повтаряла: "Каква направи, сестрице, какво направи? Ах,колко ти върви!" Но сестра ѝ отвръщала: "Мълчи и яж, после ще говорим!" А кралят попитал какво има. Тя му казала, че сестра ѝ иска зелен сос. И кралят наредил да донесат сосове от чесън, пипер, горчица и всякакви други, за да се храни гостенката с добър апетит.

Но старицата, на която и сладкишът ѝ горчал като злъчка, продължавала да дърпа сестра си, като я питала: "Какво направи, сестрице, какво направи? Някакво писмено заклинание ли трябва да нося под дрехите?" А сестра ѝ отвръщала: "Мълчи, има време да ти разказвам, сега яж, не бързай! После ще говорим". Любопитният крал попитал какво иска гостенката, а младата му съпруга, объркана като пате в кълчища, така че нищо не можела вече да хапне, казала, че сестра ѝ иска нещо сладко. И като сняг се посипали курабийки, налитали на вълни вафли и захаросани плодове, бушувал поток от сладки желета, леел се дъжд от пасти с меден и плодов пълнеж.

Но старицата, в която се въртяло колело на чекрък, се залепила като полип за сестра си и продължавала предишната музика. А тя, като нямала повече сили да се съпротивлява и искала само да я махне от себе си, отвърнала: "Одраха ми кожата, сестрице!" Като чула това, завистливата старица казала: "Да, но аз не стоя по-долу. Ще си опитам също късмета. Няма само ти да ядеш от златни съдове. Няма само ти да се наслаждаваш на щастието, нека и яз да получа нещо".

Сцена от филма на Матео Гароне "Приказка на приказките" - "Одраната старица"
("Il racconto dei racconti" - "La vecchia scorticata")

Между другото започнали да прибират трапезата и тя, като се направила, че иска да отиде по нужда, изтичала в бръснарницата. Там намерила майстора, дръпнала го настрани и му казала: "Давам ти петдесет дуката, а ти ме одери от главата до петите".

Бръснарят помислил, че се е побъркала, и казал: "Върви си, сестро, не говориш нормално, трябва да се лекуваш". Но старицата, като потъмняла, отвърнала: "Ти не си нормален, щом не си виждаш изгодата. Не само ще ти дам петдесет дуката, но ако се справиш добре, цял живот бръснар на Фортуна ще бъдеш. Залавяй се за работа веднага и ще намериш своето щастие".

Бръснарят дълго спорил с нея, ругаел, противял се, но накрая, като останал без сили, постъпил според пословицата "Вържи магарето, където стопанинът му казва". Седнал на стола и започнал да я дере, по нейно желание, както се бели гнил зелев кочан. А тя, окървавена, търпяла и само повтаряла: "Ах, ако искаш да си красива, трябва с мъки да платиш". Той продължавал да я дере, а тя все казвала същото. Така заедно, той с ръката си, тя с гласа си, свирели на лютнята на нейното тяло, като се спускали постепенно по грифа към самата му основа. И накрая тя дала от долната палуба изстрел за отплуване, като поела риска да оправдае думите на Санадзаро [15]:

завистта, мой сине, сама се унищожава. .

1. Здрава скала.

2. Изречението е стих от детска песничка.

3. Отново изречение от детска песничка.

4. Намек за описание у Плиний Стари ("Естествена история", XXVII, 28).

5. Черен яспис (лидийски камък), с който в древността определяли качеството на благородните метали.

6. Бележка на П. Н.: В руския превод: "Прыгай, улитка, счастье любит прытких!" ("Скочи, охлювче, щастието обича пъргавите!"). В оригинала обаче е така, както е и в превода горе: "Sauta, Maruzza, e dà la mano a Cola". Според бележката в руския превод това е стих от детска песничка, според една бележка (на италиански) към публикация на оригиналния текст е пословица.

7. В Южна Италия краставица казвали на глупав, неумел и безполезен мъж.

8. Става дума за Амур, синът на Вулкан и Венера. Наречен е "мним слепец", защото любовта е сляпа, но Амур въпреки това стреля точно със своя лък.

9. Районът Мантракио (от гръц. μάνδρα - обор, ясла), съседен на кейовете на неаполитанското пристанище, имал лоша слава заради престъпността и лошите си хигиенни условия. Общата мрачна картина завършвала кланицата, отпадъците от която се хвърляли направо в морето. Позилеко (на неап., ит. Позилипо) е предградие на Неапол, любимо място за отдих още от древни времена. Името му идва от гръц. παυσίλυπος - прогонващ тъгата.

10. Улица "Феривеки" ("стари железа") в Неапол се наричала така, защото там някога купували железни отпадъци. Лавинаро е масто, където домакините и слугините перели бельо в специално прекаран канал.

11. Названия на популярни вина, произвеждани в Кампания.

12. За река Сарно имало поверие, че всеки, който се изкъпе в нея, става безчувствен като камък. Тръстиковоот семе се смятало за вредно и убиващо.

13. Смятало се, че изпражнение от лястовица, попаднало в окото, води до ослепяване.

14. "Gaudeamus igitur, juvenes dum sumus" ("Да се веселим, докато сме млади") - началните думи на студентска песен, създадена през XIII или XIV в. По-късно се разпространява по цяла Европа и до ден днешен се смята за международен студентски химн.

15. Якопо Санадзаро (1458-1530) - неаполитански поет и прозаик, автор на "Аркадия", една от най-популярните книги по времето на Ренесанса, оказала влияние както върху литературата, така и върху изобразителното изкуство. Изкуствоведите смятат, че по-специално е дала тласък за развитието на пейзажния жанр в живописта. През XVI в. "Аркадия" е издадена в Италия повече от осемдесет пъти и освен това е преведена на основните европейски езици.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.