СЛУЖБОМЕР

неделя, януари 22, 2017

Нобелови лауреати – 1939 година

Леополд Ружичка (Leopold Ružička)

13 септември 1887 г. – 26 септември 1976 г..

Нобелова награда за химия, 1939 г. (Заедно с Адолф Бутенанд)

(За изследванията му, свързани с полиметилените и висшите терпени.)

Швейцарският химик Леополд Ружичка, по-големият от двамата синове на бъчваря Степан Ружичка и Амалия (Север), е роден в Австро-Унгария, във Вуковар (сега градът се намира на територията на Хърватия). През 1891 г., след смъртта на баща си, Ружичка с майка си и брат си се премества да живее при роднини в Осиек. Там бъдещият учен завършва начално училище и гимназия.

През 1906 г. Ружичка постъпва в Техническия университет в Карлсруе, Германия. Той мечтае да направи кариера в наскоро построения в Осиек завод за производство на рафинирана захар, но предпочита да получи образованието си в Германия. В университетите на Австро-Унгария е неспокойно: те се разтърсват от безкрайни студентски вълнения, отзвук от националистическата треска, обхванала балканските държави. Освен това тогава е по-лесно да се постъпи в техническите университети: там няма приемни изпити. Като завършва висшето си образование за рекордно време - само за две години, Ружичка започва да готви докторска дисертация под ръководството на Херман Щаудингер и през 1910 г. получава едновременно диплома на инженер за работата си върху кинетичните възможности на кетоните и докторска степен за дисертацията си "Фенилметилкетените", след което веднага започва работа като асистент на Щаудингер.

През 1912 г. Щаудингер е назначен за директор на Федералния технологичен институт в Цюрих и Ружичка отива там заедно с него. През следващите четири години той помага на Щаудингер да изследва химията на природните инсектициди, създавани от растението Chrysanthemum cinerariefolium. Тази работа подтиква в крайна сметка развитието на промишленото производство на изкуствени пестициди. Ружичка започва да се интересува от химията на природните вещества и през 1916 г. заявява на Щаудингер, че е решил да се заеме със самостоятелни изследвания, заради което Щаудингер го лишил от подкрепата си.

През 1917 г. Ружичка става швейцарски гражданин. През същата година германската филма за производство на парфюми "Хермай и Раймер" му предоставя заем за разработване на начин, по който да се синтезира ирон, ароматно вещество с миризма на теменуга. По това време той заема длъжността лектор във Федералния технологичен институт, която не е изгодна от материална гледна точка, но дава на младия учен достъп до институтските химични лаборатории

От 1918 до 1921 г. Ружичка прави изследвания по поръчка на швейцарската химическа фирма "Геселшафт фюр хемише индустри", а през 1920 г. става лектор по химия в Цюрихския университет. Въпреки че през 1923 г. Федералният технологичен институт го избира за професор, Ружичка все още не получава там заплата. Затова през 1926 г. започва да работи в лабораториите на женевската парфюмерийна фабрика.

През тези години Ружичка става известен благодарение на изследванията си, свързани с терпените - органични съединения, които са открити в маслата, отделяни от растенията. Той също така изследва кетоните и много други вещества. През 1926 г. е избран за професор по органична химия в Утрехтския университет. Тази длъжност той заема до 19129 г., след което се връща в Цюрих като директор на Федералния технологичен институт, наследявайки Рихард Кун.

Връщането на Ружичка в Цюрих се обяснява отчасти с привлекателните възможности, която дава процъфтяващата швейцарска химическа промишленост. През 30-те години той убеждава "Геселшафт фюр хемише индустри" да направи значителни финансови дарения за Федералния институт, което му позволява да разшири щата на преподавателите, да оставя в института голям брой завършили студенти и да отделя повече средства за научна работа. Ружичка и негодите колеги си поставят много престижни задачи. Те продължават да изследват структурата на сложните терпени и на други въглеводороди с големи пръстени. През 1934 г. те синтезират частично мъжките хормони андростерон и тестостерон, а през следващата година Ружичка определя молекулярната структура на тестостерона.

Въпреки че по начало Ружичка е доста аполитичен, политиката, провеждана от нацистка Германия, и разширяването на границите през Втората световна война го тревожат силно. По време на войната той помага на няколко учени с еврейски произход да напуснат окупираната от нацистите Европа, а на други предоставя убежище. Ружичка помага активно на югославската съпротива и не само чрез благотворителни организации, намиращи се в Швейцария. Той основава Швейцарско-югославско дружество, което има задачата да помага на жертви от войната, като грижата за тях се проявява не само по време на военни действия, но и след тяхното прекратяване.

В следвоенните години Ружичка посвещава много време на колекционирането на произведения на изкуството, като предпочита особено платната на холандски и фламандски майстори от XVII в. По-късно той подарява своята колекция на Цюрихския художествен музей. Силният далтонизъм (особено зле различава червения цвят) не пречи на Ружичка да се занимава с цветна фотография.

Когато излиза през 1957 г. в оставка от Федералния технологичен институт, Ружичка продължава да работи като консултант в редица швейцарски химически компании и прави всичко възможно за заздравяване на връзките им с производството. Става страстен градинар, особено обича да отглежда рози и алпийски цветя. Ружичка "притежаваше волеви характер и беше енергична, може да се каже волева личност - спомня си в своя биографичен очерк Владимир Прелог. - Неговата искреност и прямота често шокираше мнозина, които общуваха с него, а понякога даже ги оскърбяваше. В същото време беше способен да приема критика по свой адрес, ако тя е добре аргументирана".

През 1912 г. Ружичка се жени за Ана Хаусман. Семейството няма деца. През 1950 г. съпрузите се развеждат. Една година по-късно Ружичка сключва нов брак, като избира за спътничка в живота си Гертруда Аклин.

Освен с Нобелова награда Ружичка е удостоен с медала Вернер на Швейцарското химическо дружество (1923 г.), с медала Льоблан на Френското химическо дружество (1928 г.), с наградата Станислав Каницаро на Италианската национална академия на науките (1936 г.), с медала Шеел на Шведското химическо дружество (1938 г.) и с медала Фарадей на Британското химическо дружество (1958 г.). Има присъдени почетна степен на Харвардския университет, а също така и на университетите в Базел, Загреб, Париж, Бордо, Прага, Глазгоу и Женева. Ружичка е чуждестранен член на Американската академия на науките и изкуствата, на Югославската академия на науките, на Лондонското кралско дружество, на американската Национална академия на науките, на Фламандската кралска академия на науките, литературата и и изкуствата, на Сръбската академия на науките и на академиите на науките на СССР и Полша.

Източник: http://n-t.ru/nl/hm/ruzicka.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


До тук в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“:

1902 1903 1904 1905 1906 1907 1908 1909 1910 1911 1912 1913 1914 1915 1916 1917 1918 1919 1920
1921 1922 1923 1924 1925 1926 1927 1928 1929 1930 1931 1932 1933 1934 1935 1936 1937 1938 1939


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.