СЛУЖБОМЕР

вторник, януари 24, 2017

Щеше ли да бъде СССР различен, ако Троцкий беше победил Сталин?

Автор: Жозе Пинто (José Manuel Milhazes Pinto), португалски журналист

Превод от руски: Павел Николов

Противно на това, което предполага Франсишку Лоуса [португалски политик и икономист – бел. П. Н.], насилието и репресиите в СССР съвсем не започват със Сталин, а още при Ленин и Троцкий. Ако Троцкий беше наследил властта в СССР, системата нямаше да бъде по-малко жестока.

В годината, когато Октомврийската революция от 1917 година навършва сто години, ще се публикуват много материали, посветени на темата, и някои от тях сигурно ще предизвикат бурна дискусия, включително и за главните участници в събитията. Историята не търпи думата „ако“, но ни позволява, когато се опираме на документи и надеждни източници, да рискуваме и да начертаем някои възможни сценарии.

Тази статия излиза във връзка с предприетото от вестник „Expresso“ издаване на книгата «Сталин» от историка Саймън Сибаг Монтифиори и предговора, написан за нея от Франсишку Лоуса.

Франсишку Лоуса ни обръща внимание, че биографията на Сталин започва от периода, „когато героят е вече на четиридесет и четири години, когато намира се във върха на своето могъщество, иначе казано – повествованието обхваща само двадесет и една години от живота му“, като оставя зад кадър други важни моменти. Аз съм съгласен, защото това сред всичко останало ще позволи да се разкрият някои неточности (или може би съзнателни изопачавания), допуснати от самия доктор Лоуса.

Много от тях се съдържат в последния абзац от предговора: „Трагедията на ХХ век се състои в следното: революцията срещу диктатурата и войната, освободила милиони крепостни, обещала край на експлоатацията и провъзгласила се за зора на общочовешкото съдружие, се оказала във властта на изолирана, страхлива и поради това агресивна бюрокрация, възвисила се върху пирамида от жертви“.

Но както е известно, комунистическата революция не била насочена срещу диктатурата, а срещу плуралистичната демокрация, резултат от Февруарската революция от 1917 година. Именно този плурализъм е направил възможно връщането на Владимир Ленин и Лев Троцкий в Русия и е позволил на болшевиките да вземат властта в ръцете си. Именно този плурализъм е насрочил през 1918 година избори за Учредително събрание, свободни избори, на които болшевиките претърпели поражение и затова не му позволили да продължи повече от едно заседание. Следващите свободни и плуралистични избори ще се състоят едва през 1989 година и позициите на комунистите на тях ще се окажат сериозно отслабени.

Що се отнася до войната, историците и до ден днешен спорят наистина ли Русия е трябвало да продължи да се сражава в Първата световна война, защото плуралистичната демокрация сигурно би спечелила много от излизането на страната от конфликта, но пък лидерите на Временното правителство, което управлявало Русия от февруари до октомври 1917 година, възнамерявали да участват в триумфа над Германия, който по това време не бил много далече.

Когато стане въпрос за участието на Русия във войната, не може да не се отбележи поведението на лидера на болшевиките Владимир Ленин. Той без угризение на съвестта получава немски пари, за да постигне своята цел: поражение на Русия във войната, и същите немци го транспортират с пломбиран вагон от Швейцария в Швеция, откъдето заминава за Петроград. Нека всеки да реши сам за себе си бил ли е този акт „национално предателство“ или „политически макиавелизъм“.

Странно е да се чете, че са били освободени „милиони крепостни“, защото крепостното право в Русия е отменено през февруари 1961 година, а след Февруарската революция жителите на страната стават граждани на Републиката, равноправни пред закона.

Що се отнася до обещанието за край на потисничеството и за начало на кооперативното човечество, те не престават да бъдат мираж, рисуван от болшевиките всеки път с все повече кръв. Насилието, кръвопролитието и репресиите започват не със Сталин, а при Ленин и Троцикй. Ако Троцкий беше наследил властта в СССР, нищо не показва, че системата би била по-малко жестока.

Като пример за „хуманизма“ на Ленин ще цитираме една написана от него телеграма:

„Другари! Въстанието на кулаците [така болшевиките наричат заможните селяни] от петте волости трябва да бъде безпощадно смазано. Това го изисква интересът на революцията, защото сега навсякъде се води „последен и решителен бой“ с кулаците. Трябва да се даде пример.

1. Да се обесят (непременно да се обесят, за да види народът) не по-малко от сто отявлени кулаци, богаташи и кръвопийци.

2. Да се публикуват техните имена.

3. Да им се отнеме всичкото зърно.

4. Да се вземат заложници – съгласно с вчерашната телеграма.

Да се направи така, че на стотици версти наоколо народът да види, да трепери, да знае и да вика: душат и задушават кръвопийците кулаци. Телеграфирайте за получаването и изпълнението“.

„Хуманизмът“ на Троцкий се проявява изцяло при смазването на Кронщадското въстание през март 1918 година, първият и последният бунт на революционните моряци, повечето от които били недоволни и разочаровани от новата диктатура на комунистите, на които и те помогнали да дойдат на власт. Въстаниците искали провеждането на редица реформи, включително избиране на нови Съвети, включване в състава им на социалистически партии и анархистични групи [кронщадските моряци са били в мнозинството си анархисти – бел. П. Н.] и край на монопола на болшевишката власт, икономическа свобода за селяните и работниците, разпускане на правителствените бюрократични ведомства, създадени по времето на гражданската война, и възстановяване на гражданските права на работническата класа.

През същата 1918 година на митинг в Казан Троцкий заявява: „Ние ценим високо науката и изкуството, ние искаме да направим изкуството, науката, всички училища и университети достъпни за народа. Но ако нашите класови врагове искат за пореден път да ни покажат, че всичко това съществува само за тях, ние ще кажем: смърт на театъра, на науката, на изкуството“. Ободряван от въодушевената тълпа, Троцкий добавя: „Ние, другари, обичаме слънцето, което ни свети, но ако богаташите и експлоататорите поискат да монополизират слънцето, ние ще кажем: нека слънцето угасне и да се възцари тъмнина, вечна тъмнина“.

Комунистическият режим се градял върху принципи, които можели да доведат само до насилие и репресии: върху нетърпимостта към политическия плурализъм в страната и върху принципа на „демократическия централизма“ в партията. Затова всички комунистически експерименти през ХХ век неизменно завършвали с жестоки диктатури.

Така че е важно да обърнем внимание на истинското значение на Февруарската революция, сравнима с движението от 25 април 1974 година [така наречената Революция на карамфилите в Португалия – бел. П. Н.], която отворила път за демокрацията в Русия, а също така, като се основаваме на фактите, да анализираме последиците от комунистическия преврат през ноември 1917 година, за да не може за тоталитаризма на крайно левите да се появяват каквито и да е „смекчени“ и „модернизирани“ представи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.