СЛУЖБОМЕР

неделя, януари 01, 2017

Нобелови лауреати – 1938 година

Международна служба за бежанците "Нансен" (Office International Nansen pour les Réfugiés)

(1930-1939)

Нобелова награда за мир, 1938 г.

(За хуманитарната ѝ дейност.)

Международната служба за бежанците "Нансен" (МСБН) е учредена, за да продължи работата на Върховната комисия за бежанците към Обществото на народите. Комисията е създадена през 1921 г. под ръководството на норвежкия полярен изследовател Фритьоф Нансен. Авторитетът на Нансен в различни страни по света, неговите организационни способности и научният му начин на мислене, хуманизмът му, ярко изразен след запознаването с ужасите на Първата световна война, изиграват огромна роля при помагането на бежанците.

Нансен поддържа горещо идеята за създаване на Обществото на народите и става първи представител на Норвегия в него. Осъщественото от него репатриране на 500 000 военнопленници, намиращи се в Русия, е първият забележителен успех на Обществото. Нансен се стреми също така да облекчи участта на руските емигранти, които бягат от революцията през 1917 г., да смекчи последствията от глада. в Съветска Русия през 1921 г, успява да организира обмен на бежанци между Гърция и Турция след войната през 1922 г. Друг сериозен проблем на Комисията за бежанците стават разприте между турците и арменското малцинство.

Понеже идват от страни, които са престанали да съществуват след Първата световна война, много бежанци нямат паспорти и се скитат от една страна в друга без всякаква надежда за репатриране или приют. През 1922 г. Нансен решава проблема с международното признаване на специални лични удостоверения, наречени "нансенови паспорти". Постепенно тези документи са признати от петдесет и две страни.

Нансен, удостоен с Нобелова награда за мир, предава наградата за помощ на бежанците. Той продължава своята работа до смъртта си през 1930 г. В края на същата година Обществото на народите учредява МСБН, която започва да работи в Женева на 1 април 1931 г.

Макар че Нансен прави за бежанците извънредно много, новата институция се сблъсква с множество проблеми. До края на 1935 г. то преселва повече от 40 000 арменци в Сирия и Ливан, а още 10 000 - в Ереван. През същата година в Парагвай намират приют 4 000 души, бягащи от Саар, след като районът е даден на Германия.

Но преместването на хора не решава само по себе си проблема. Властите често се отнасят невнимателно към бежанците, които фактически се изключват от икономическия живот на страните, в които се намират. Службата "Нансен" помага на бежанците да се противопоставят с по-голяма увереност на всекидневните трудности. Представителствата на институцията в най-големите държави изпълняват ролята на консулства за притежателите на "нансенови паспорти". От скромните си средства МСБН дори изплаща на нуждаещите се парични помощи. Основен източник за финансиране са 250-те норвежки крони, получени от Фритьоф Нансен. До 1938 г. е оказана помощ на 800 000 бежанци. Не малка роля институцията изиграва за това четиринадесет страни да приемат през 1933 г. Конвенцията за бежанците.

МСБН е удостоена с Нобелова награда през 1938 г. Представителят на нобеловия комитет Фредерик Станг отбелязва в своята реч: "Работата, осъществена от Службата "Нансен" за годините активна дейност, е мащабна. Не е трудно да се види, че огромно влияние върху нея са оказали традициите от времето на Фритьоф Нансен. Характеризират я две качества, които рядко се срещат заедно, но в лицето на Нансен бяха щастливо свързани: високи идеали и практически способности". Станг добавя, че "дейността на организацията е послание към тези политически лидери, които сеят вражда и жънат омраза".

На церемонията по награждаването организацията е представена от Михел Хансон, норвежки специалист по международно право, който е и неин председател от 1936 г. В своята Нобелова лекция той разказва историята на институцията и говори за нейната работа. Хансон отбелязва, че когато започва дейността си през 1920 г., Нансен е уверен, че проблемът с бежанците ще може да бъде решен след десет години. Но, пояснява Хансон, световната икономическа криза от началото на 30-те години нанася удар най-вече върху бежанците. Антисемитската политика на националсоциалистическа Германия предизвиква нова бежанска вълна - еврейската. През 1933 г. Обществото на народите учредява комисия за бежанците от Германия, която се занимава с този проблем специално. През 1935 г. се предприемат стъпки за обединението ѝ със Службата "Нансен" (на чието съществуване нейните учредители дават още десет години). Под егидата на Обществото на народите е създадена нова Върховна комисия за бежанците, която постепенно заменя двете организация. С началото на нейната работа на 1 януари 1939 г. дейността на МСБН е прекратена.

Източник: http://n-t.ru/nl/mr/nior.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


До тук в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“:

1902 1903 1904 1905 1906 1907 1908 1909 1910 1911 1912 1913 1914 1915 1916 1917 1918 1919 1920
1921 1922 1923 1924 1925 1926 1927 1928 1929 1930 1931 1932 1933 1934 1935 1936 1937 1938


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.