СЛУЖБОМЕР

сряда, декември 07, 2016

Ученишка екскурдия; Духов ден

Димитър Стефанов и Стерьо Николов от Костур, Егейска Македония - "Ученишка Екскурсия; Духов Ден", публикувано във в. "Вести", брой 2 и брой 4, Цариград, 1912 година

Обработил от сканиран в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

Преподавателят ни по естествена история г-н Д. Илиев един ден ни съобщи, че ни устроява излет за 21, 22 и 23 април, с цел да турим основа на училищна сбирка от местни минерали и скали, които се намират из околността ни. Ние посрещнахме със задоволство тази вест. Една неуловима радост изпълни сърцата ни. В кратко време приготвихме необходимото: раници, блокчета за рисуване и пр.

На 21 април подир обяд тръгнахме. Пътят ни бе към с. Тихолища, което се намира на североизток от Костур. Избрахме по-късия път - през езерото. Това още повече ни зарадва. Качихме се на една лодка и заплувахме с песни из гладката езерна повърхност. Бели облаци покриваха тук-таме небосклона. Времето не бе толкова весело, но на това ние не обръщахме внимание. Пред нас се откри омайна картина: право към север се издига величественият връх Вич, още покрит със сняг. Наляво в една поляна лежеше с. Апоскеп, а по-нагоре, малко на североизток - с. Сетома. Още по-нагоре в планината лежи с. Шестеово, а над него връх Буковик. Отдясно оставаше с. Маврово на брега на езерото, а по на изток полските села: Горенци, Чорилово, Команичево и др. Отражението на околните планини и намиращите се край езерото дървета в езерната вода придаваха още по-голяма хубост на тая картина. Слънцето от време на време се измъкваше из облаците и придаваше на картината тайнственост и величие. Захласнати от тая гледка, ние не забелязахме как се измина пътят.

Излязохме на брега. Оттук до селото пътят ни минаваше през разкошни ливади и ниви. Полето бе препълнено с работници, които разчистваха нивите. Ние припкахме по тревата забравено. По пътя обсипвахме учителя с всевъзможни въпроси, на които той ни отговаряше винаги весело. Не след дълго време с песни стигнахме в селото. Излязоха да ни посрещнат неколцина селяни наедно със селския учител г. Л. Янев. Те ни заведоха в училището, където и си отпочинахме. Предстоеше ни до вечерта да обходим селската река по течението ѝ. Тук ние видяхме механическата сила на водата - речни наноси. Тая река е засипала част от селското поле и по течението ѝ се намират грамадни камъни. Като разгледва човек тая нищожна река, не може да си представи човек как е могла тя да засипе толкова места, а най-вече, как е могла да довлече тия грамадни камъни. Ние отивахме все по-нагоре и по-нагоре, ту по течението на самата река, ту откъм левия бряг или откъм десния бряг. Бученето на водата ни оглушаваше. Ние вървяхме захласнати от величието на природата. Един гъст непроходим лес ни се изпречи и ни накара да се завърнем. Па и времето напредваше. На връщане разглеждахме различните видове камъни - повечето сиви пясъчници - и с това закъсняхме още повече. Доста късно се прибрахме в селото. Веселите песни на плевачките, които се връщаха от полето, се носеха като тихи вълни из мрака. Вечеряхме в училището и се настанихме по квартирите.

Съмваше неделя. Ние купно отидохме в черква. След свършването на литургията излязохме в черковния двор, където дадохме няколко гимнастически игри. Подир два часа бяхме готови за път. По пътя ни придружиха г. Л. Янев, селския кмет бай Анастас и Динето. Тръгнахме по западна посока и след като изминахме едно пространство, покрито с ливади и лозя, стигнахме до друга една река, която тоже бе покрила широко поле с пясък. Това беше засипаното поле на някогашния град Лъка. Минахме това поле и зехме да се изкачваме на отсрещната планина към Шестеово. Тук се намира една оловна руда целусит. След като прибрахме няколко добри екземпляра и след като обиколихме околните места, зехме да слизаме с посока към североизток. Стигнахме до един трап край засипания гр. Лъка. Понеже бе пладне, седнахме да отпочинем и да позакусим. Тук бай Анастас ни разказа, според преданието, как първоначално разбойници пропъдили много от жителите на г. Лъка и как буйната река засипала останалата част от града и полето на нещастните земеделци.

Бай Анастас и Динето се завърнаха в селото си, а ние, заедно с г. Л. Янев, тръгнахме към с. Шестеово.

Трябваше да се изкачваме по планината. За да се изкачим по-лесно, ние зехме северна посока, а после северозападна.

Стигнахме в Шестеово. Това село е доста хубаво. Навсякъде, както в околността, тъй и в селото, има изобилна вода. Около селото се намират хубави планински ливади, покрити с тополови дървета. Спряхме се в черквата. Тук дойде селският свещеник Коста, който бе тъй добър да ни заведе в една къща, да си отпочинем. Оттука, по поръка на учителя ни, ни придружи полякът (полският пазач - бел. П. Н.) Таанс Шлюпката. Тръгнахме. Изкачването ни към шестеовския връх Буковик бе твърде весело. Казват, че тоя връх бил някога вулкан. От тоя връх свободно можехме да разгледаме цялата околност. На запад се простираше като зелена поляна Габрешката котловина, около която са разположени хубавите села Дреновени, Поздивища, Черонвища, Габреш и помашкото село Жервени. На изток остава Горенци, което с хубавите си къщи и красив изглед прилича на паланка. Лъчите на захождащити слънце феерично играеха по прозорците на къщите. На юг се белееше, плувнал като лебед по тихите води на езерото, Костур.

Зехме да слизаме на запад. Стигнахме до една чешма. Тук закусихме и потеглихме към югозапад. Когато излязохме над Апоскепската планина, бай Танас се сбогува с нас. Ние продължихме да вървим все по тая посока, като ударихме през планината. Слънцето бе на залязване. Умора взе да се чувства по лицата ни. Па и пътят е скалист. Газехме все варовити камъни. Току изведнъж се чу шеговитият глас на другаря ни Георги: "Лисици!". Хукнахме с викове напред и за един миг се намерихме над едно ридче, откъдето видяхме как бяга една изпоплашена лисица. Тая случка като че ли ни развесели. Пътят ни мианваше покрай едни дупки, наречени от местното население дули. Те са много дълбоки и ако се ослуша, човек ще чуе кипене на вода. Преданията, запазени в селата Сетома и Апоскеп, казват, че в тия дупки (подземни пещери) се дели водата за тия две села. И наистина, както в Сетома, тъй и в Апоскеп, има много водни извори. Цялата Апоскепска планина се състои от варовити камъни. Тук намерихме кристализиран варовик - калцит, превъзходни кристали. Когато стигнахме в Апоскеп, бе доста тъмно. Гостоприемните селяни излязоха да ни посрещнат и да ни заведат в домовете си.

Съмна се - ден Гергьовден! Отидохме в черквата "Св. Илия", намираща се над селото, в планината. След отпуска и тук изиграхме гимнастически упражнения, възнаградени с "браво" и ръкопляскания. Зехме поляка Дим. Милев и тръгнахме да идем в местността Лабана, за да разгледаме тук намиращите се медни руди халкопирит. Г-н Илиев пък не изпускаше случай да ни обърне вниманието на някоя геологическа промяна на почвата, като ни обясняваше обстойно за всичко. Неусетно се намерихме в един дълбок трап. Виждаше се само един прорез от бистрото небе. Тук бе рудата. За жалост, реката бе затрупала разкопите, та не можахме да видим леговището на рудата. Намерихме обаче хубави и чисти парчета халкопирит, малахит и азурит. Когато тръгнахме да се връщаме, наваляше пладне. Влязохме в селото с песни и под марш. В училището се научихме, че и другарите ни от останалите два класа бяха дошли да прекарат Гергьовден тук.

В училището се наобядвахме и излязохме да обходим селото. Особено внимание ни обърна чешмата. Тя се намира в горната част на селото и извира из една канара. Излизащата вода е толкова много, щото може да кара две воденици.

На поляната пред училището бе се събрало цялото село. Момите на групи пееха песни и се люлееха на въжета, прехвърлени на старите дървета, които заобикалят поляната. Доближих се до една група и чух следните песни:

"Разболело ми се русо граматниче.

- Ай ти, Яне, Яне, русо граматниче,

шчо на Бога фтеса, шчо теку ми леза?

Отговарва русо, русо граматниче:

- Ай ти, майко, майко, ния луди млади,

та кога ойдоме в Горната Преспа,

в Горната Преспа за млада невеста,

вси кони вързае за гора зелена,

яска кона върза за момин кивур.

Кона се заигра, кивур се откърти,

кивур се откърти, мома се отвиде,

мома се отвиде, зелена мулия,

зелена мулия, жълта трифуния.

Та си извади риза от пазува,

та му я избриса зелена мулия.

Три пъти се сведе, триста му остави

все кара грошеве и жълти флорини".

*

Сви ветрове подунае,

сви гори залюляе,

сви води се разматие.

Поминае юнаците,

поминае, се напие,

се напие, разболее,

коай два днови, кой три днови,

жълно лудо три години.

Ми издрва три постели,

три постели копринени,

три перници памбукерни".

*

"- Йовано, моме Йовано.

Расипа село големо,

осъм стотини оджаци

и теку други сараи.

- Майко ле, мила майко ле,

ако е било от мене,

ке ода, майко, ке ода

на Светогорскио монастир.

Кога одеше Йоана

на Светогорскио монастир

и отдалеко викаше:

- Калугерици, сестрици,

дал има место за мене

и калугерска промена?

- Йовано, моме Йовано,

за тебе место имало

и калугерска промена.

Йовано, моме Йовано,

да е посечеш косата,

да го изчерниш лицето.

Монастир има попови,

попови млади гякови.

Кога сечеше косата,

гласо от Бога одеше,

кога чернеше лицето,

Земата ми е рипчеше.

*

Загюргай се, закармяй се,

Гюрге ле, войге ле.

Дека да го префърлиме -

ву попови рамно дворие,

Гюрге ле, войге ле.

Стойко се Гюрга

леца го пули

и му се моли,

Гюрге ле, войге ле:

- Кротку го фърляйте,

да не ми падни

и да се удри.

Върца ести мойта дизга,

вейка ести мойто рамо.

Стойко ести мойто момче.

Привечер се върнахме предоволни (от селото до града има един час). Узнахме колко хубости има нашата земя, как тя мами погледа и колко весели човека. Дали ще последва и друга екскурсия?

гр. Костур, април 1912 г.

Димитър Стефанов, уч. от III клас.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2. Още обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

3. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

4. ЗА АВТОРА: Официалният орган на Българската екзархия в. "Вести" в специалната секция "Дописки" години на ред редовно публикува писма на останали под османска власт българи от Македония и Одринска Тракия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.