СЛУЖБОМЕР

неделя, декември 25, 2016

Лекции по руска литература – брой 52

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. ИДИОТ (1868 г.) - 1. БЕСОВЕ (1872 г.) - 1. БРАТЯ КАРАМАЗОВИ (1880 г.) - 1. IV. ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - 1.

"АНА КАРЕНИНА" (1877 г.)

Сюжет

1.

Аз обикновено не преразказвам сюжети, но за "Ана Каренина" ще направя изключение, защото по природа сюжетът на това произведение е нравствен. Той представлява кълбо от етични мотиви, върху които трябва да се спрем, преди да можем да се насладим на романа на по-високо равнище.

Една от най-привлекателните героини в световната литература, Ана, е млада, прекрасна жена, много добра, дълбоко порядъчна, но съвършено обречена. Като се омъжва за чиновник с многообещаваща кариера, Ана води безгрижен светски живот в най-блестящото петербургско общество. Тя обожава малкия си син, уважава мъжа си, който е с двадесет години по-възрастен, и нейната кипяща жизнерадостна природа приема с желание всички повърхностни удоволствия на живота. Като среща Вронский на път за Москва, тя се влюбва страстно. Тази любов преобръща живота ѝ - сега всичко, което вижда оттам нататък, ѝ се струва в друга светлина.

В знаменитата сцена, когато Каренин я посреща на петербургската гара, тя изведнъж забелязва как стърчат ушите му. По-рано никога не им е обръщала внимание, защото никога не го е оглеждала критично, той бил неотделима част от живота ѝ, който тя приемала безпрекословно. Но сега всичко се променя. Страстта ѝ към Вронский е като поток бяла светлина, под чиито лъчи предишният свят ѝ наподобява мъртъв пейзаж на обезлюдена планета.

Ана не е обикновена жена, не е просто образец на женственост, тя е силна, изпълнена със съсредоточено и сериозно нравствено чувство, всичко у нея е значително и задълбочено, включително и любовта. Тя не може да води двойствен живот, за разлика от другата героиня на романа, княгиня Бетси. Нейната правдива и страстна природа не допуска измамата и тайните. Тя изобщо не прилича на Ема Бовари, провинциална фантазьорка, сантиментална развратница, промъкваща се покрай ронещите се стени към постелите на редуващите се любовници. Ана дава на Вронский целия си живот, решава да се раздели с любимия си син - въпреки терзанията, които ѝ причинява това - и заминава с Вронский отначало в Италия, а след това - в имението му в Централна Русия, макар че тази "открита" връзка я прави безнравствена жена в очите на безнравствения свят. (В определен смисъл за нея може да се каже, че е осъществила мечтата на Ема, която иска да избяга с Родолф, но Ема не познава мъките на раздялата със свое дете, плюс това тази дребна женица не познава угризенията на съвестта.) Накрая Ана и Вронский се връщат в града. Лицемерното общество е шокирано не толкова от нейната връзка, колкото от пълното ѝ пренебрежение към светското приличие.

Докато Ана носи върху себе си цялата тежест на общественото възмущение (тя е унижена и оскърбена, потъпкана и "смазана"), Вронский, който не е много задълбочен, бездарен е във всичко, но е светски човек, само печели от скандала, канят го навсякъде, той се върти във вихъра на светския живот, среща се с бивши приятели, представят го на външно прилични дами, които и за минута не биха останали до опозорената Ана. Той все още обича Ана, но постоянно го влече към спорта и светските развлечения и от време на време той не се отказва от тях. Ана тълкува тези дребни изневери като знак на изстиване към нея. Тя чувства, че може да го загуби.

Вронский, развейпрах с плоско въображение, чувства тежест от ревността ѝ, с което само усилва нейните подозрения.

Доведена до отчаяние от мръсотията и мерзостта, в която потъва любовта ѝ, веднъж в една майска неделна вечер Ана се хвърля под колелата на товарен влак. Вронский разбира прекалено късно какво е загубил. Точно навреме за него и за Толстой започва Руско-турската война и през 1876 г. той заминава на фронта като доброволец. По всяка вероятност това е единственият несвойствен похват в романа: прекалено е удобен, прекалено навреме идва. Паралелна линия в романа, която се развива все едно е съвсем независима, е линията на Льовин и княжна Кити Шчербацкая, ухажването му и женитбата. Льовин е най-автобиографичният герой на Толстой, човек с високи нравствени ценности и съвест с голяма буква. Съвестта не му дава нито миг спокойствие. Льовин изобщо не прилича на Вронский. Вронский живее заради удовлетворяването на своите желания. До срещата си с Ана води общоприет начин на живот, дори в любовта е готов да замени високите идеали с условностите на своя кръг. А Льовин е човек, който смята за свой дълг да разбере околния свят и да намери своето място в него. Затова вътрешната му природа се мени постоянно, той израства духовно през целия роман, издига се до тези религиозни идеали, които по това време Толстой изгражда за себе си.

Заедно с тези главни герои има и други персонажи. Стива Облонский, лекомисленият безполезен брат на Ана; неговата жена Доли, с моминска фамилия Шчербацкая, добра, сериозна, изстрадала жена, една от идеалните героини на Толстой, която е отдала целия си живот на своите деца и на досадния си мъж; семейство Шчербацки, едно от старите московски аристократични семейства; майката на Вронский и цяла галерия представители на петербургското светско общество. Петербургския свят се различава много от московският. Москва е добър, домашен, ленив, патриархален стар град, Петербург е изискана, студена, официална и сравнително млада столица, където самият аз се родих преди тридесет години. Разбира се, не трябва да забравяме Каренин, мъжа на главната героиня, сух, порядъчен господин, жесток в студените си добродетели, идеален държавен служител, рутинен бюрократ, лицемер и тиранин, на драго сърце приемащ фалшивия морал на своята среда. В други минути той е способен на добри пориви, на широк жест, но бързо ги забравя и не може да жертва заради тях своята кариера. Край леглото на Ана, която още не се е оправила след раждането и е уверена в близката си смърт (тя обаче я подминава), Каренин прощава на Вронский и му стиска ръката с истинско християнско смирение и великодушие. Скоро той ще се промени отново, ще стане студен и неприветлив, но в този миг близостта на смъртта променя всичко и дълбоко в душата си Ана го обича също така, както обича Вронский: и двамата се казват Алексей, и двамата ѝ се явяват на сън като спътници в живота. Неговата искреност и доброта няма да продължат дълго и когато се опитва да получи развод (който не би променил особено живота му, но означава много за Ана) и изведнъж се сблъсква с неприятни усложнения, Каренин просто се отказва да действа по-нататък, без изобщо да се замисли какво означава за Ана неговият отказ. Нещо повече, той изпитва удоволствие от своята праведност.

Една от най-великите книги за любовта в световната литература, "Ана Каренина", не е само роман интрига. Толстой се вълнува живо от въпросите на нравствеността като най-важни, вечни и общочовешки. И ето че в "Ана Каренина" изобщо не е заложена тази нравствена идея, която ще види небрежният читател. Поуката не е в това, че Ана трябва да плати за своята измяна (в известен смисъл така може да се формулира поуката, която стои в дъното на "Мадам Бовари"). Същността е друга, разбира се, и е напълно ясно защо: ако Ана беше останала с мъжа си, скривайки умело своята измяна от висшето общество, нямаше да ѝ се наложи да я плати нито с цената на своето щастие, нито с живота си. Ана е наказана не за своя грях (тя би могла да живее с мъжа си и по-нататък), не за нарушаването на обществените норми, доста временни, като всички условности, и нямащи нищо общо със стоящите извън времето вечни закони на морала. В какво е тогава нравственият смисъл на романа? Ще го разберем по-лесно, ако погледнем другата линия в книгата и сравним историята на Льовин и Кити с историята на Врочнски и Ана. Женитбата на Льовин се основава на мефизическа, а не на физическа представа за любовта, на готовността за саможертва, на взаимно уважение. Съюзът на Ана и Врански е основан само на физическата любов и затова е обречен. На пръв поглед може да ни се стори, че обществото е наказало Ана за любовта ѝ към човека, който не е неин мъж. Разбира се, подобна "поука" е напълно "безнравствена", да не говорим за художествената недостоверност, защото другите представителки на висшето общество, същото висше общество, имат колкото си искат любовни връзки, само че тайни, "под тъмен воал". (Спомнете си синия воал на Ема по време на разходките с Родолф и черния воал по време на срещите с Леон.) Но честната нещастна Ана не слага този воал, за да скрие измамата. Законите на обществото са временни, а Толстой се интересува от вечните проблеми. И ето неговия истински нравствен извод: любовта не може да бъде само физическа, защото в такъв случай е егоистична, а егоистичната любов не изгражда, а разрушава. Значи е греховна. С присъщата сила на образното си виждане художникът Толстой сравнява два вида любов, като ги поставя една до друга и ги противопоставя: физическата любов на Вронский и Ана (мятаща се в менгемето на силната, но обречена и бездуховна чувствителност) и естествената, истински християнската (както я нарича Толстой) любов на Льовин и Кити, също чувствена, но едновременно с това изпълнена с хармония, чистота, самоотверженост, нежност, истина и семейно съгласие.

Какво означава епиграфът (в началото на книгата - бел. П. Н.) от Библията "Мое е отмъщението и аз ще го въздам" ("Послание до римляните", гл. 12, ст. 19)? Първо, обществото няма право да съди Ана и второ, Ана няма право да наказва Вронский, като се самоубива.

(Следва)

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:

БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.