СЛУЖБОМЕР

петък, декември 23, 2016

Албанският въпрос

Илия Гологанов от с. Крушево, Валовищко, Егейска Македония - "Албанският въпрос", публикувано в сп. "Българска сбирка", год. XVII, книга IV, София, 1 април 1910 година

Обработил от сканиран в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

От 10 юли насам албанският въпрос излезе в предните редове между въпросите в Отоманската империя. С него взеха да се занимават усилено не само албанци и турци, но и всички държави и народи, които пряко или косвено еа заинтересувани с развитието на работите в Балканския полуостров. Още от самото начало на конституционния режим европейци се вмъкнаха в затънтените крайнини на Албания с цел да се запознаят с тая почти неизвестна страна. Статии и книги се пишат за Албания от обществени дейци, политици и държавници. И колкото повече вървим напред, толкова повече този въпрос става интензивен. Албанските депутати в отоманския парламент, които са внушителна група не само на число, но и по ум, се събират на съвещание, за да си изработят програма на действие; свикват се конгреси за национално организиране; албански дейци кръстосват центровете на Албания и Македония и държат сказки по албанското движение. Младотурската партия, която държи браздите на управлението, търси начини и средства да напъти развитието на албанския живот в коритото на младотурските идеали.

Албанците и тяхното движение представляват за нас, българите, голям интерес. Ние сме съседи с тях, та техният живот винаги се е отразявал върху живота на българите. Бъдещата насока на албанския живот несъмнено ще упражнява силно влияние върху собственото наше развитие. Ето защо едно по-близко запознаване с албанците е за нас необходимо.

*

Албания е дълга ивица земя, която на изток граничи с Македония, на запад се плиска от водите на Адриатическо море, на север се допира до Сърбия, Босна и Черна гора, а на юг отива до границите на гръцкото кралство. Малко позната страна, нейното население се изчислява различно, ала то не надминава цифрата 1 30 000. В това число не влизат албанците, живеещи в Македония, в Гърция, в Италия и в другите части на света. Тази цифра е само за населението в Албания.

Албанците се делят на две главни племена: геги и тоски. Гегите населяват Северна Албания, а тоските Южна. Реката Шкумбини, която минава през гр. Елбасан и се влива в Адриатическо море, е границата между двете племена и между двете Албании. Гегите надвишават тоските по численост: първите наближават числото 800 000, вторите са около 500 000. По религия албанците се делят на: мюсюлмани, католици и православни. Мюсюлманите се изчисляват на около 770 000, католиците около 300 000, православните около 230 000. Гегите са мюсюлмани и католици, между които малко число православни, тоските са мюсюлмани и православни.

Албанците са най-старият народ на Балканския полуостров. Те се смятат за потомци на пелазгите и илирийците. Те са още първобитен народ, без култура: до скоро време нямаха нито азбука, нито каква да е книжнина. Културата им беше: песните и традициите за миналото на албанците като народ. В тяхната страна владее още средновековен живот; в Албания феодалната система е още пълна господарка. Населението е разделено на фисове или родове, които имат наследствени главатари и които воюват едни срещу други и за най-малките спречквания. Но често в тия воювания едни главатари се засилват на сметка на други, а на някои наследството се разпокъсва и разнебитва.

Важното географско положение на Албания в Балканския полуостров и отсъствието на култура у албанците са заостряли желанието на околните народи, било с цел да ги погълнат в собствената си утроба, било да ги употребяват като оръдие за осъществяване на интересите си.

Гърците са погълнали голям дял от албанците и те отдавна развиват широка пропаганда в Южна Албания, сред тоските. Понеже православните албанци се намират под ведомството на Патриаршията, гърците, чрез силата на духовенството си, прокарваха гръцката култура и гръцката националност между албанското паство: гръцката книга се употребяваше и в черквата, и в училището. Полека-лека гръцката култура се промъкна и между мюсюлманите албанци, тя доби господстващо положение в Южна Албания, особено в Епир. Гръцкият език стана книжовен език на албанската интелигенция, без разлика на вяра. Чрез силата на културата си гърците сполучиха да създадат елински дух в Южна Албания, оттам излязоха пламенни ратници за елинската идея и за величието на елинския дух, които са жертвали грамадни суми за преуспяването на елинизма, какъвто е, например, гръцкият патриот Запа, албанец по произход. Гърците считат Южна Албания, особено пък Епир, за своя бащиния. Тук му е мястото да се отбележи, че гръцката култура е упражнила силно влияние върху тоските: тя е внесла омекотение в техните нрави и е пробудила у тях жажда за просвета.

В северните части на Албания действат австрийците. Откакто хабсбургската монархия окупира Босна и Херцеговина и стана балканска държава, австрийското влияние силно се чувства над северните албанци, които са най-суровите и най-изостаналите. Австрия, както се знае, има жизнени интереси в Албания, която държи източните брегове на Адриатическото море и пътя от Босна за Егейското море. Гъвкавата австрийска политика действа между албанците по разни начини и с разни средства. Понякога тя насъсква, чрез интереси, албанските главатари да се трепят помежду си, та да се взаимно отслабват и да владее постоянна анархия в страната; понякога предизвиква частични бунтове против самата турска власт, а често възбужда дивите инстинкти и на гегите против сръбския елемент в Стара Сърбия, която е звеното между Сърбия и Черна гора и която лежи на пътя към долината на Вардар и Солунския залив. За да бъде влиянието ѝ всестранно, тя си служи и чрез католическото духовенство и чрез културни средства. И действително, австрийското влияние между северните албанци е господстващо, то държи в ръцете си всичките ония пружини, чрез които може да се действа по един или по друг начин.

Откъм запад върху Албания действат италианците. И те имат там жизнен интерес, защото ако албанските брегове попаднат под владичеството на Австрия, тогава Адриатическото море ще стане австрийско или по-добре немско море, а това би застрашило бъдещето на италианския народ. Средствата на Италия за прокарване на своето влияние между албанците са главно културни и икономически: отваряне на италиански училища - такова има от три години и в Скопие, засилване търговските си сношения с албанските брегове, както е открила параходни съобщения и пощенски писалища по всичките крайбрежни градове. Ала за отбиване на австрийското надмощие над Албания италианците съдействат да се разбуди и заякчи у албанците народната свяст, националното съзнание - яки лостове за осуетяване на външно промъкване. За тая цел те са давали широко гостоприемство в земята си на албанската емиграция, която е била подпомагана материално и морално в нейната работа за пробуждането на албанския народ. В тая борба италианците напоследък доближиха към себе си и славянския елемент на Балканския полуостров в лицето на сърбите и черногорците. С помощта на западните сили и Русия те действат да се отвори на сърбите търговски път през Албания за Адриатическо море, именно с построяването на Трансбалканската железница. Така Трансбаканската линия, като стане сръбски и международен търговски друм, ще послужи едновременно и за националното засилване на албанците и като охрана на Албания и на Балканите.

Least but not least - последни, но не по-малко важни са турците. Албанците са били крепост та на турското владичество в Европа, главно на Балканския .полуостров. Затова турската политика е била насочена да се засилва албанският елемент за сметка на другите съседни населения. Направиха от албанците едно привилегировано племе, оставиха ги да живеят своя живот и им дадоха почти неограничена свобода да се разширяват по близките области. Оставени така свободни, албанците се посветиха на пушката и с нея налитаха от планините по околните села и каази. Чрез грабеж, убийства и опустошения те пропъждаха християнското население от съседните крайнини и се ширеха на изток и на север, най-вече в Стара Сърбия, която е вече цяла заляна от албанското море. Чрез разширението на албанския елемент намаляваше се християнската сила, а се увеличаваше мюсюлманската. В това направление много енергично действаше бившият султан Хамид, който, от една страна, не допускаше никаква просветна зара в Албания и държеше албанците в пълно невежество, а, от друга, ги употребяваше за оръдие да рушат християнските огнища и да се настанят в тях. Под неговото покровителство албанците, след като наводниха Стара Сърбия, прехвърлиха отсам Шар планина и, през Гиляна и Прешово, слязоха в равнината, през която минава железницата от Европа - Сърбия за Солунския залив. Един дебел албански пояс опаса цялото протежение на сръбската граница. Тази султанхамидовата политика напълно се схождаше с австрийската в Северна Албания, дето и взаимно си помагаха.

*

От 10 юли насам условията се измениха и между албанците се появи силно движение за национална пробуда. Но това движение требва да се раздели географски, ако искаме да имаме ясно понятие както за самото движение, така и за целия албански въпрос.

Албанското национално движение е предимно дело на южните албанци — тоските. То вече има силен ръст в Южна Албания. Благодарение на това, че тя е била в по-близко съприкосновение с цивилизования свят и още че тоските са с по-жив темперамент, албанската пробуда се е появила най-напред в Южна Албания. Въпреки усилията на султан Хамид да задушава всякаква просветна работа между албанците, тя бавно, но постоянно проникваше и се ширеше в Южна Албания. Печатаните книги, брошури и вестници в странство се разхвърляха между населението, което с жажда слушаше да се разказва за подвизите на неговите прадеди, за славното минало на албанците. Историята на албанския вожд Георги Кастриот, познат под популярното име Искендер бег, е упражнявала съществено влияние върху душата на албанеца, както първата българска история на Отец Паисий върху душата на българина. Заблещукаха тук-там и албански училища, които, въпреки зложелателството на Хамидовата власт и ожесточената гонитба от страна на гръцкото духовенство, хвърлеха зарите на просвета и пробуда. Появиха се на помощ и американските мисионери, които се заинтересуваха от участта на албанския народ и поискаха да вземат участие в неговото възкресяване. Тяхното девическо училище в Корча, което брои близо стотина ученички - християнки и мюсюлманки - сее не само просвета на албански език, а носи и сближение между всичките албанци в развитието на националния живот. С прокламирането на конституцията албанското национално движение взе едва ли не размерите на българското възраждане. Отвориха се нови училища, откриха се албански клубове от всички центрове, появиха се няколко вестници и списания, започна се жива агитация от страна на албанската интелигенция. Свикаха се миналата година два конгреса: единият в Битоля, другият в Корча. Реши се на Корчанския конгрес да се открие в Елбасан едно педагогическо училище, което да приготовлява учителски сили. В това училище са се стекли албанчета от всичките краища и се работи усилено върху тези бъдещи албански просветители. Миналата година, през Великденските ваканции, имаше в Корча събор и от американските мисионери, на който присъстваха видни личности от мисиите в Турско и България. На него е взето решение да се разшири работата на американската мисия между албанския народ. Появили се и пожертвуватели между албанските синове в чужбина. Богаташът Христо Наум, живеещ в Букурещ, е купил едно широко място в Корча за албанска гимназия. С една реч, националното движение в Южна Албания е взело тласъка на българското движение по време на борбата срещу гръцкото духовенство. И там Патриаршията е започнала поход против албанската книга и против албанското училище, обаче нейното противодействие може само да ускори отхвърлянето на гръцкото духовенство. Поражда се вече идеята за отделна албанска черква.

Но ако албанското дело е направило такива успехи в Южна Албания, то едва-що набъбва в Северна. В тая част на албанската земя се проглеждат големи пречки и силни противници. Предвижда се една борба, която изглежда да бъде дълга и упорита. Тя може би ще остави силни отпечатъци върху развитието на албанския народ.

Един от главните въпроси, който занимава умовете на младотурските вождове, е албанският въпрос. Както казахме в встъплението си, младотурците ще се стремят да запазят албанската крепост за отоманските владения на Балканския полуостров. Тяхната политика не е още определена, ала изглежда, че е на път да се очертае. Те ще искат, чрез една добре поддържана училищна пропаганда, да създадат особено между гегите една силна турска интелигенция. Насърчение намират у гръцката училищна пропаганда между самите албанци, между власите и караманлиите, па и между българите. Внушителна част от тоските, власите и караманлиите са претопени и погърчени чрез гръцкото училище. Защо и младотурците да не могат, чрез една добре планирана училищна политика, да постигнат подобни, даже по-добри резултати в Северна Албания, чието население е в мнозинството си мюсюлманско и още е една невежествена маса. На такава маса, без книжнина, без училищее, може да се насади всякаква нова култура. Водени от такива съображения, младотурците изглежда да подземат широка просветителна работа в земята на гегите. Отворена е пълна гимназия в гр. Ипек, центъра на Горна Албания; отворени са руждиета - един вид петокласни училища в Призрен, Прищина и Митровица; отварят се училища и в други по-малки паланки. Скопие се предназначава да бъде голям просветителен център за Северна Албания. Най-видното и просторно здание в този град е Идадието - гимназията, където следват стотици ученици от всички краища на вилаета. До него е Исляхането - занаятчийското училище, също великолепно здание. Има и военно училище. Тая година се откри и педагогическо училище за приготвяне на учителски сили по селата. Следващата учебна година се проектира да се отпуснат големи суми на косовския вилает за просветителни цели, които ще дадат възможност да се разшири още повече училищната мрежа.

Някои искат да установят една близка връзка между този план на училищна пропаганда и подигнатия напоследък въпрос за албанската азбука. Може да се каже, че латинската азбука е получила право на гражданство в албанския писмен език. С нея се пишат всички албански вестници и списания, с нея са написани училищните книги и с нея вече има създадена цяла албанска литература. Тя се употребява от всички албанци в Южна Албания - от християни и мюсюлмани, а също и в Северна Албания, където е могла да си пробие път албанската книга. Още: латинската азбука отговаря на свойството и характера на албанския език. Обаче, изведнъж, почти неочаквано, се отваря въпрос за азбуката. Сигналът се дава от Цариград, няколко души депутати албанци подписват едно заявление до великия везир, с което искат да се забрани употреблението на латинската азбука и да се замени с арабска. Започва се силно движение в Северна Албания против латиницата, свикват се митинги в Скопие, Куманово, Прищина и други места против употреблението на латиницата, като азбука, която засега свещенството на Корана, понеже той требвало да се пише само с арабска азбука. Това движение е днес в най-големия си разгар: по азбуката се водят усилени агитации от една и от друга страна; по нея може да изгубят депутатските си места няколко албански депутати от северна Албания. Тоските са крайно раздразнени от повдигането на такъв въпрос за азбуката. Те обвиняват младотурците, че са го подигнали изкуствено, за да предизвикат раздяла и раздори между албанците. Стремежът на младотурците бил да се изкопае една пропаст между Северна и Южна Албания, между геги и тоски. Понеже латиницата е яко настанена в Южна Албания, ако може да се прокара арабската азбука в Северна Албания, ще изникнат две книжнини, два вида училища и двете Албании ще се отчуждят една от друга. Раздялата даже може да отиде по-нататък: латиницата да остане само у християните албанци, а всичките мюсюлмани албанци, сред тях и тоските - да се подведат под знамето на арабската азбука, като им се бие върху религиозните чувства. В такъв случай и при такива създадени условия се нанася тежък удар на албанското национално единство, спъва се националното развитие на албанския народ и се открива добра почва за просветителната пропаганда от страна на турците.

Ала има и други фактори, които ще упражняват силно влияние върху развитието на албанците. Ние ги очертахме накъсо в първата част на статията. Австрийци и италианци ще засилят своята работа в Северна Албания, която, поради географското си положение и Трансбалканската железница, ще стане важно поле на икономическото и политическо състезание между малки и велики сили.

Самите албанци имат голяма вяра в бъдещето. Те се намират днес в онова душевно настроение, в каквото се намираха българите през добата на своята духовно-национална пробуда. Тяхното въодушевление даже е по-голямо, защото и характерът им е по-жив, по-огнен. Те не се съмняват в тържеството на своето право да живеят като народ между народите в отоманската империя. Но и не се лелеят от илюзията, че това тяхно право ще се добие с леснина, напротив, те предвиждат, че то ще се извоюва сред големи трудности.

БЕЛЕЖКИ

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2. Още обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

3. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

4. ЗА АВТОРА: Илия Гологанов (1865 - 1910) е публицист, секретар на Българската екзархия и секретар на ВМОК, роден в големия род Гологанови.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.