СЛУЖБОМЕР

петък, декември 16, 2016

Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 6

Предишни части: ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО.

БЪЛХАТА

(пета забава от първия ден)

ЕДИН КРАЛ, КАТО НЕ ЗНАЕ С КАКВО ДА СЕ ЗАЕМЕ, ХРАНИ ЕДНА БЪЛХА ДО РАЗМЕРИТЕ НА ГЛИГАН; СЛЕД ТОВА, КАТО Ѝ ОДИРА КОЖАТА, ПРЕДЛАГА ДЪЩЕРЯ СИ ЗА НАГРАДА НА ТОЗИ, КОЙТО ПОЗНАЕ ОТ КАКВО ЖИВОТНО Е КОЖАТА. ЕДИН ОРК, КАТО Я ПОЗНАВА ПО МИРИЗМАТА, ВЗЕМА ПРИНЦЕСАТА, КОЯТО ПО-КЪСНО Е ОСВОБОДЕНА ОТ СЕДМИНАТА СИНОВЕ НА ЕДНА СТАРИЦА СЛЕД СЕДЕМ ИЗПИТАНИЯ

Принцът и слугинята се смеели до припадък на невежеството на Вардиело и хвалели разсъдителността на майката, която съумяла да предвиди неговата глупост и намерила средство да я изцери. Сега започнали да молят Попа да продължи нишката на разказите. Когато накрая всички престанали да говорят, тя казала така:

- Безразсъдните решения винаги носят непоправими беди; който се държи като луд, след това ще скърби като нормален. Така станало и с краля на Аутомонте, който заради една глупост, която не струва и грош, извършил безумия за много хиляди, подлагайки на ужасна опасност както своята дъщеря, така и своята чест..

Веднъж една бълха ухапала краля на Аутомонте [1]. Той я уловил ловко и като видял, че е красива и породиста, дожаляло му да я осъди на смърт чрез смачкване с нокът. Поставил бълхата в една бутилка, хранил я всеки ден с капки кръв от ръката си и така добре се грижел за нея, че скоро трябвало да я премести в клетка; а като минали седем месеца, тя пораснала до размерите на диво прасе.

Сцена от филма на Матео Гароне "Приказка на приказките" - "Бълхата"
("Il racconto dei racconti" - "La pulce")


Като видял това, кралят заповядал да я убият и да я одерат; и когато ѝ свалили кожата, издал заповед, че този, който отгатне от какво животно е, ще получи дъщеря му за жена.

Когато заповедта била огласена, отвсякъде, дори от най-затънтените краища на света, се стекли хора да опитат своето щастие. Един казвал, че кожата е одрана от гигантска котка, друг, че е от вълк, кръстосан с рис, трети - от крокодил: едни едно животно назовавали, други друго. Но всички оставали на сто мили от истината и нито един не улучил целта.

Накрая се явил на изпита по анатомия един орк, който бил най-безобразното същество на вселената. Само видът му можел да предизвика трепет, по доведе до разстройство, да зароди червеи в червата и да покрие с лед сърцето на най-отчаяния момък в света. Едва дошъл, пообиколил малко кожата, помирисал я и веднага забил стрелата в центъра на мишената, като казал: "Кожата е одрана от царя на бълхите".

Сцена от филма на Матео Гароне "Приказка на приказките" - "Бълхата"
("Il racconto dei racconti" - "La pulce")


Тогава кралят, като видял, че оркът отговорил точно, за да не строши своята дума, наредил да повикат Порциела, дъщеря му, девойка, за каквато казват "кръв и мляко"; едно такова, вярвайте ми, врътливо вретенце, като я погледнеш, без очи ще останеш, толкова била красива. И кралят казал: "Дъще! Ти знаеш за заповедта, която подписах и разбираш добре кой съм аз. Честта в крайна сметка не ми позволява да си взема думите обратно: или съм крал, или съм на петела гребена; щом думата е дадена, трябва да се изпълни, макар и сърцето ми да се къса. Нима можеше да си представи някой, че печалбата ще се падне на орк? Но понеже без волята на Небето и лист от дърво не може да падне, трябва да вярваме, че този брак е бил сключен предварително горе, за да се осъществи днес и долу. Затова търпи и слушай; и ако наистина си моя дъщеря, върху която лежи моята благословия, не спори с баща си, защото и сърцето ми говори, че ще бъдеш щастлива. Нали често, както е известно, в средата на необработения груб камък се крият драгоценни кристали".

Когато Порциела изслушала това тежко решение, светлината в очите ѝ помръкнала, лицето ѝ пожълтяло, устните ѝ увиснали и коленете ѝ се разтреперили. И едва не пуснала сокола на душата си да преследва пъдпъдъка на скръбта. Накрая, като избухнала в силен плач, занареждала, обръщайки се към баща си: "И за какво престъпление, извършено в дома ти, ми е определено това наказание? С какво непристойно поведение те огорчих, че ме даваш в лапите на това страшилище? О, нещастна Порциела! Искат доброволно да влетиш, като пеперуда, в устата на тази жаба и като безпрекословна овца да се оставиш на злия вълк! Ето, татко, чувствата, които изпитваш към своето дете! Ето я любовта ти към тази, която наричаше светлина на душата си! Откъсваш от сърцето си тази, която е твоя кръв! Махаш от очите си тази, която беше зеница на окото ти! О, жесток баща, който не е роден от човешка плът! От морска акула е кръвта в жилите ти, диви котки са те откърмили с млякото си! Но защо назовавам морски и земни животни? Всяко животно обича своето дете, само ти единствен си готов да повърнеш от омраза плода на своето семе, само ти единствен не понасяш собствената си дъщеря! О, по-добре майка ми да ме беше удушила като малка, по-добре люлката да ми беше станала смъртен одър, шишето с биберона - стъкленица с отрова, пелените - примка, дрънкалката, окачена на шията ми - малък воденичен камък, след като съдбата ми отрежда да изпитам толкова голямо нещастие, да видя черния ден, когато ще ме милват ръцете на харпия, когато ще ме прегърнат мечешки лапи, когато ще докоснат устните ми глигански бивни!"

Тя искала да говори още и още, но кралят, като се намръщил, отвърнал: "Я дай по-малко жлъчка, че захарта струва скъпо. Затвори водосточната тръба, за да не текат от тебе глупости. Тихо, не викай, защото си станала прекалено заядлива, тросната и непослушна. Това, което върша, го върша непреклонно. Не учи баща си как се правят деца. Откажи се от тази идея, а езика си заври в задното място, за да не стига до носа ми миризмата на твоята горчица. Защото ако те хвана сега с тези нокти за гривата, нито един косъм няма да оставя на главата ти и цялата земя ще осея със зъбите ти. И ще чуе как ще се изпърди задникът ми тази, която се опитва да дава ум на мъжа и измисля закони за баща си! Докога някоя, по чиито устни още млякото не е изсъхнало, ще се опитва да обсъжда моята воля! Подай му веднага ръката си и си отивай у дома, защото и четвърт час не желая да търпя пред очите си наглата ти физиономия!"

Нещастната Порциела, като се видяла в това неспасяемо положение, с лице на осъден на смърт, с очи на умопобъркан, с уста като на болник, на когото са дали до пие отвара от доктор Агостино, със сърце на човек, намиращ се между брадвата и дръвника, хванала ръката на орка и той, без всякакъв сватбен кортеж, я повлякъл в гората, където дърветата издигали висок заслон над една поляна, за да не може да я открие Слънцето, където потоците се оплаквали, че като текат в тъмнината, се спъват о камъните, затова пък дивите животни, без да плащат за пасище, се наслаждавали свободно на свежия въздух и бродели мирно из гъсталаците, където никога не стъпвал човек, освен ако не се случвало да се заблуди безнадеждно.

В това тъмно място, покрита със сажди като комин и страшна като вратата на ада, се намирала къщата на орка, по чийто под се стелели и по чиито стени били набучени костите на хората, които е изял.

Представи си, слушателю, ако си християнин, как потръпнало и се ужасило, как се източило като прежда и се осукало като нишка сърцето на Порциела, осмисли страха, пораждащ отвращение и каращ човека да се изпусне, който обзел бедната девойка, и разбери, че в нея не останала и една капчица кръв.

Но това все още не било нищо, като ресто от един карлин, защото за закуска имало грах, а за десерт - неолющен боб. После обаче оркът се върнал вкъщи от лов, натоварен с парчета от убити хора и казал: "Не можеш да ме упрекнеш, съпруго моя, че не се грижа за тебе. Ето ти добър запас от храна: вземи, наслаждавай се и ме обичай; по-скоро небето ще падне, но на празна маса никога при мене няма да седнеш".

Нещастната Порциела надала вик като жена, който ражда, и се извърнала. Виждайки това движение, оркът казал огорчено: "Ето какво е да дадеш на свиня бонбони. Добре, ще се наложи в такъв случай да потърпиш до утре. Защото ме викат на лов за диви и ще ти донеса един-два, след което ще можем да отпразнуваме нашия брак истински, заедно с моите роднини, за да ни бъде още по-приятно да отидем след това в семейното ложе".

Сцена от филма на Матео Гароне "Приказка на приказките" - "Бълхата"
("Il racconto dei racconti" - "La pulce")


Като казал това, тръгнал направо през гората, а Порциела останала да плаче край прозореца. А през това време край къщата минала една заблудила се в гъсталаците старица, цялата бледа от глад, и я помолила да ѝ даде нещо за ядене, с което да подкрепи силите си. Бедната девойка отвърнала: "Добра жено, кълна се в Бог, който познава човешките сърца, че се намирам тук във властта на едно чудовище, което ми носи у дома само части от хора и парчета от убити, и не зная откъде все още имам сили да гледам тези мерзки дела. Ето защо живея такъв горчив живот, какъвто от векове не е живяла нито една кръстена душа. Аз съм кралска дъщеря и съм расла сред най-отбрани ястия, виждайки се сред всевъзможно изобилие".

И като казала това, започнала да плаче като дете, на което са отнели лакомството, и плакала, докато старицата, много нажалена, не ѝ казала: "Живей и цъфти радостно, мила моя красавице, и не погубвай с плач тази хубост, защото ти срещна своето щастие. И аз, наистина, се озовах не случайно тук, а за да ти помогна и в днешната скръб, и във всичко останало. А сега чуй: аз имам седем сина като седем скъпоценни камъка, седем здрави дъба, седем великана - Мазе, Нардо, Мико, Петруло, Аскадео и Чеконе. Те притежават повече достойнства от цвета на розмарина [2]. А ако ги вземем поотделно, Мазе, само като долепи ухото си до земята, чува всичко, което става на тридесет мили наоколо, Нардо, където се изплюе, там море от сапунена пяна се разлива, Кола, като хвърли някъде парче желязо, поле от остри бръсначи пониква, Мико, където бодне тояга, там веднага израстват горски гъсталаци, Петруло, където пролее даже капка вода, там започва да тече буйна река, Аскадо, като хвърли нагоре камък, веднага се издига здрава кула, а Чеконе, само да се прицели с арбалета си, на една миля кокоше око ще улучи. С тяхна помощ, а те са всичките благородни и услужливи и всеки ще се трогне от твоята мъка, аз ще се опитам да те изтръгна от ноктите на орка, защото ти си хапка за радост на нормален човек, а не за гърлото на това чудовище".

"Няма по-добър момент от този - отвърнала Порциела, - защото страшното привидение, което се нарича мой съпруг, не си е у дома и няма да се върне до сутринта, така че сега му е времето да срежа въжето и да избягам от него". "Не, това не може да стане тази вечер - отвърнала старицата, - защото живея далече. Но утре сутринта ще дойда със синовете си, за да те избавя от бедата".

Като казала това, тя се отдалечила, а на Порциела ѝ олекнало малко на сърцето и тя спала през цялата нощ. А едва птиците започнали да викат: "Да живее Слънцето!", старицата се върнала със седмината си синове. Като взели със себе си Порциела, те тръгнали заедно към града. Но не изминали и половин миля, когато Мазе сложил ухо на земята и започнал да вика: "Тревога, беда! Оркът се е върнал, не е намерил девойката, хукнал е презглава и сега тича по петите ни!" Като чул това, Нардо се изплюл на земята и се разляло море от пяна. Оркът го видял, изтичал обратно до дома си, донесъл чувал със стърготини и започнал да ги разсипва пред себе си, докато накрая успял да преодолее с големи усилия препятствието.

Отново допрял Мазе ухо до земята и казал: "Момчета, пак тича - всеки миг ще ни догони". Тогава Кола хвърлил едно желязо на земята и израснало цяло поле с бръсначи. Видял оркът, че не може да го премине, отново изтичал до дома си, облякъл се с броня от главата до петите и така преодолял пречката.

Сложил пак Мазе ухо на земята и извикал: "По-бързо, момчета, тревога! Оркът тича след нас като носен от криле!" А Мико бил готов с тоягата: боднал я и израснал ужасен гъсталак, няма как да минеш през него. Но оркът, като стигнал до новото препятствие, извадил ножа, който му висял винаги на пояса, и започнал да го размахва: насам замахне - топола пращи, натам замахне - дъб пада, пак насам - дрянов храст прерязва, пак натам - арбутус. С четири размаха повалил целия гъсталак на земята и така се справил и с тази преграда.

А Мазе, който имал слух като на катерица, пак започнал да вика: "Не се бавете, момчета, че ще ни обръсне здраво! По земята лети все едно по въздуха, ей сега ще ни догони!" Като чул това, Петруло се навел над едно малко изворче, което капка по капка се процеждало от една каменна цепнатина, напълнил устата си с вода колкото за една глътка, изплюл я на земята и потекла пълноводна река. Тогава, като видял, че за всяка негова дупка си имат под ръката чеп, оркът се съблякъл гол и преплувал реката, а дрехите си носел на главата.

Мазе, който долепял ухо до всяка трапчинка, чул тропота на нозете му и казал: "Лоша работа, оркът е на няколко крачки от нас. Гответе се за тази буря, както можете, иначе пропадаме". "Не бойте се - казал Аскадео. - Ей сега ще сапунисам това плашило". И като казал това, хвърлил един камък и израснала една кула, където се скрили, като се затворили зад железните врати. Оркът дотичал, видял колко надеждно са се укрепили, хукнал към дома си да вземе стълба, с каквато берат грозде, и като я сложил на рамото си, препуснал отново към кулата.

Мазе, чието ухо било винаги нащрек, чул, че оркът се приближава и казал: "Ето че гасне светилникът на надеждата и Чеконе е последното ни убежище. Защото оркът тича страшно разярен. О, как бие сърцето ми, предчувствайки нещо лошо". "Бързо се насра, братко - отвърнал Чеконе. - Я дайте път на моето приятелче. Сега ще видите, че не пускаме стрели напразно". Докато говорел, оркът опрял стълбата и се заизкачвал по нея. Чеконе приготвил арбалета, прицелил се и улучил орка право в окото. И той летял дълго-дълго, като круша, до земята. Тогава Чеконе излязъл от кулата и със същия нож, който оркът носел на пояса си, отрязал главата му толкова лесно, все едно била направена от крем сирене.

Занесли я много радостни на краля. И кралят, щастлив от това, че е намерил дъщеря си отново жива и невредима - защото стотици пъти се проклинал, че я дал на орка, - след известно време ѝ намерил добър съпруг. Той наградил богато седмината братя и майка им, задето спасили дъщеря му от нещастието, и не престанал, да казва хилядократно пред Порциела, че е виновен, защото заради дребния си каприз я изложил на голяма опасност, като забравил колко тежко греши този, който търси

яйце от вълк и петнадесети зъб на гребен..

БЕЛЕЖКИ

1. Висока планина.

2. Цветът на розмарина се използвал от дълбока древност за ароматичен компонент на виното, за подправка и за заместител на солта. От него извличали етерично масло за омекотяване на кожата и за лекуване на рани. Притежава широк кръг от медицински свойства. Освен това се смятал за пречистващ и вълшебен цвят.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.