СЛУЖБОМЕР

четвъртък, декември 29, 2016

Бегълци

Автор: Иван Давидов

Превод от руски и коментари под черта: Павел Николов

Виждам ги всяка сутрин. Приближавам се до спирката, а те вече стоят там. Обикновени хора, изобщо не са клошари. Е, може би са малко по-неспретнати от повечето, които чакат на спирката автобуса. Те не чакат автобус, чакат минувачи като мене.

- Братле, помогни, двадесет рубли [1] не стигат.

Помагам, ако имам в джоба си дребни, ако нямам – нямам. Те не се обиждат и не вдигат скандал. Не са опасни. У някого другиго непременно ще се намерят дребни, ако не съм аз, друг ще е.

До спирката, врата до врата, има аптека и магазин за спиртни напитки, наричащ гордо себе си „алкомаркет“. Не зная къде отиват, когато съберат дребните монети. Но мисля, че не в магазина за спиртни напитки. Следите от техните пиршества са тук, в кошчето за боклук – малки аптекарски шишета. В нашия „район“ не е на мода баяръшника [2] - на етикетчето има някакво жълто цвете.

Винсинт ван Гог, „Пияници“ (интерпретирана рисунка на Оноре Домие), 1890 г.

Вероятно не работят никъде, след като двадесет рубли в Москва, където за всеки минувач тези нещастни двадесет рубли изобщо не са пари, а ненужен метал, тежащ им в джоба, са за тях проблем. Те вече са направили своя избор в полза на безизходицата, направили са своя опит за бягство. Впрочем, няма да им се наложи да бягат дълго: сурогатният алкохол не е вологодски конвой [3] и ако не стане нещо извънредно като в Иркутск, не убива на място. Но все пак убива стремително.

Биха могли и да не бягат: те са действителни хора, имат свой кръгозор и общи с останалите хора проблеми.

Слушах с интерес как спорят за украинските събития или за изборите в Америка. Пълен спектър от мнения, от взетите от телевизора до изцяло независимите.

Биха могли да не бягат, но бягат. Дори тук, където все още са живи спомените за нефтеното изобилие, където ресторантите са пълни, където хората са толкова културни, че си трошат един на друг ребрата, за да се доберат до поредната модерна изложба, където като че ли за всеки се намира и начин да прекара свободното си време по душа, и работа според способностите му, бягат.

А тук поне чистят снега, което, между другото, не е малко. В няколко града гостоприемни приятели не без гордост ми разказваха, че точно техният кмет в отговор на въпроса защо не чистят снега по улиците, казал: „А защо? През пролетта така и така ще се стопи“. Безкрайни преспи и ребрата си трошат един на друг просто така, защото няма изложби, за неща, за които си струва да си трошат ребрата, пък и двадесет рубли са за минувача пари. И там има само един разбираем, достъпен начин да се избяга.

Имало в Русия една секта на бегълците [4]: като не искали да се отнасят с тях като с разколници, да се поддадат на държавата, тоест на действителността – защото държавата през цялото време се стараела да подмени действителността със себе си – те буквално бягали по страната, приемали обет за „вечно странстване“.

Съвременните бегълци се движат по кратки маршрути – от мястото, където можеш да си купиш шише със сто грама боклук, до мястото, където можеш да го изпиеш.

Специалистите твърдят, че пазарът на сурогатен алкохол, на шишенцата, които се представят за лекарства или битова химия, но въпреки това – и производители, и потребители – знаят какво са и за какво са, е огромен [5]. Това не е тайна още от онези времена, когато вместо „баяръшник“ пиеха „трояк“ (мисля, че официално го представяха като течност за миене на стъкла). Струва евтино, не трябва да се плаща акциз, може да се продава по всяко време. И го продават, защото пазарът е глух за въпросите на етиката и ако се търси подобно бягство, защо да не бъдат обслужени бегълците? Броят на потребителите, казват, е милиони. Едва ли не до десет процента от населението на страната достига.

Иркутският кошмар – не за първи, и не за последен път – привлече вниманието към проблема. Съобщенията все едно идват от фронта. Пиша всичко това, а там вече седемдесет и един души са загинали от отровата, която по нечие недоглеждане се е оказала в шишенцата с „баяръшник“. Когато свърша с писането, може би ще станат повече.

Държавата имитира реакция: арестува търговци, заплашва да повиши акцизите, готви се да продава с рецепти аптечния баяръшник [7] и неизвестно защо валокордина. Макар че средството за миене на вани, убило толкова хора в ледения Иркутск, не е всъщност от аптеката. И какво от това? Нали има реакция. Биха могли и ваните да забранят или някакъв акциз да въведат за тях. Но ни се размина.

Загиналите бегълци вече няма да зададат никакви въпроси, а оживелите вместо отговор могат да очакват само социал-дарвинистки коментари – за свободния избор, за това, че сами са си виновни, и за това, че без тях земята ще стане по-чиста. Удивително е, но подобни коментари са цяла бездна. Или не е удивително – безизходицата, от която са бягали и са избягали в смъртта тези хора, е толкова разбираема, скучна и мръсна. Като улиците на градовете, по които хората ден и нощ вървят към определените места за шишенца с ягодка или цветенце на етикетчето. Хиляди пъти е описана тази безизходица от класиците и съвременниците. Да мислим за нея не е интересно и е страшно, по-лесно е да поразсъждаваме за собствените си достижения.

Но като се има предвид в какъв размер се търси този бавно и стремително убиващ начин за бягство, тук всичко е сериозно.

През последните седмици пак станаха модни разговорите за бъдещето. И ето че тези милиони хора са именно разказ за бъдещето на страната или за неговата липса. Проблем, който е по-важен от споровете за транзита на властта и конфигурацията на елитите. Те задават своя въпрос, когато слагат монетите на щанда в аптеката. Държавата в сегашната си конфигурация изобщо не им отговоря. Което означава, че в днешната си конфигурация тя няма никакво бъдеще. А истинският разговор за бъдещето изисква онези, които претендират да играят важна роля в това бъдеще, поне да забележат тези хора. На които не им трябват гаранции, че в течността за вани няма да попадне метанол, или даже евтина водка. А възможност да се избавят от безизходицата.

Иначе даже при тотална забрана на течностите, съдържащи спирт, и при поголовни арести на всички, които търгуват с тях, бегълците въпреки това ще намерят начин да избягат.

И това изобщо вече не е лирика – времето стана безмилостно към думите. Прекрасният „руски свят“, за който в по-предния век спорели мъдреците, се е превърнал в плашило за съседите. „Опълченец“ и „реконструктор“ също вече не са думи без специфичен миирс. „Духовност“ – това е някакъв виц, или за активиста Ентео [8], или за депутата Милонов [9]. В тази редица застава и баяръшникът (глогът). Беше храст с месести плодове, растеше от легендите за гробове на нещастни влюбени. А сега след него има само гробове.

----------------------------------------

1. Двадесет рубли = шестдесет и две стотинки.

2. На руски (ортографски): боярышник `глог`. В Русия под това име се продава лосион, съдържащ 75% етилов спирт, от който в Иркутск починаха след употребата му вместо алкохол над седемдесет души. Употребата на този и подобни лосиони в Русия не е от сега, така например едно заглавие на статия в интернет издание от февруари 2015 година гласи: „В Крыму вместо водки продают лосьоны в пакетиках“ („В Крим вместо водка продават лосиони в пакетчета“), като се визират лосионите „Зверобой“ (има и водка със същото име!), „Чистый свет“, „Боярышник“ и „Перец“.

Лосионът „Боярышник“ (една от многото стъклени и пластмасови опаковки).

3. Вологодският конвой (рус.: вологодский конвой), който съпровождал политическите затворници от Вологда до концлагера на Соловецките острови през двадесетте година на миналия век в Съветска Русия се смятал за особено жесток. Състоял се от изключително свирепи чекисти, които не се колебаели да застрелят някого и за най-дребното нещо. За популярния сред политическите затворници израз „вологодски конвой“ пише и Солженицин в „Архипелагът ГУЛАГ“.

4. На руски: бегуны. По същество са старообрядци (не признават църковната реформа на патриарх Никон от 1650 година), а друго интересно нещо за тях е, че не са имали свещенослужители - така нареченото „безпоповство“ в руското сектантство.

5. Покрай трагедията в Иркутск в интернет се появиха снимки и на улични автомати, от които могат да се купят подобни стоки.

7. В руските аптеки се продава глогова тинктура (Боярышника настойка), която по дефиниция се използва за лечение на сърдечни проблеми, но също съдържа голямо количество етилов спирт (70%).

8. Дмитрий Сергеевич Цоринов (Ентео) – съвременен руски православен активист, фанатик и мракобесник.

9. Виталий Валентинович Милонов – депутат от „Единна Русия“, известен с множество безумни предложения като например да се забранят наргилетата, снимането в метрото, преподаването на теорията на Дарвин в училищата, да се дадат на човешките ембриони граждански права и т. н. в същия дух.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.