СЛУЖБОМЕР

четвъртък, декември 22, 2016

Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 7

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА.

КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА

(шеста забава от първия ден)

ПОДУЧЕНА ОТ ШИВАЧКАТА ДА УБИЕ СВОЯТА МАЩЕХА, ЦЕЦОЛА СИ МИСЛИ, ЧЕ ЩЕ СПЕЧЕЛИ НЕЙНОТО УВАЖЕНИЕ ЗАРАДИ ПОМОЩТА ДА СЕ ОЖЕНИ ЗА БАЩА Ѝ, НО ВМЕСТО ТОВА ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕ В КУХНЯТА. С ВЪЛШЕБНОТО ИЗКУСТВО НА ФЕИТЕ ОБАЧЕ, СЛЕД РАЗЛИЧНИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ, ТЯ УСПЯВА ДА СТАНЕ ЖЕНА НА КРАЛЯ.

Слушателите приличали на каменни статуи, когато слушали разказа за бълхата, а след това признали магарешката глупост на краля, който подложил на такъв риск интересите на своето потомство и наследството на престола в кралството заради една празна забава. Накрая всички утихнали и Антонела казала така:

- Макар че е способна да отвори бездна от лукави дела, завистта не успява да получи нищо друго освен херния вместо водянка. И само тя може да си въобрази, че е удавила някого в морето, когато изведнъж самата се оказва под водата, като плюс това се разбива о рифовете. Така се случило и с едни завистливи девици, за което ми хрумна да ви разкажа..

Нека се знае, че живял някога един овдовял принц, който обичал така единствената си дъщеря, все едно нищо друго освен нея не бил виждал по целия свят. За нея той държал една изкусна шивачка, която я учела да бродира, да плете дантели, да прави превъзходни ресни и кантове и при това се отнасяла толкова топло с нея, че няма как да се опише. Но ето че баща ѝ решил да се ожени повторно. Взел си една зла и коварна жена и, като подтикната от дявола, проклетницата намразила завареничето, постоянно му правела муцуни и гримаси, гледала го страшно, така че бедното момиче все се оплаквало на шивачката от обидите на мащехата, като ѝ казвало: "Ах, Боже мой, ако не тя, а ти ми беше майчица, ти, която ме даряваш с толкова топлина и ласки!"

И толкова припявало тази песен, че успяло да пусна бръмбар в главата на шивачката, и тя, изкусена от нечестивия, му казала веднъж: "Ако постъпиш с тази глупачка така, както тя постъпва с тебе, аз ще стана твоя майка, а ти ще станеш зеница на окото ми".

Преди още да свърши, Цецола (така се казвало момичето) отвърнала: "Прости ми, че те прекъсвам. Зная колко ме обичаш, затова не ми го казвай. Научи ме на занаят, останалото ще направя сама. Ти напиши, а аз ще подпиша". "В такъв случай - казала шивачката - си отвори ушите, слушай ме и твоят хляб ще стане бял като ябълков цвят. Когато баща ти отиде някъде по работа, кажи на майка си, че искаш да си избереш дрехи от вехтите, които са в килера в големия сандък, за да запазиш тези, които са на тебе. А тя ще се радва да те види в кръпки и дрипи. Ще отвори сандъка, за да избере нещо по-лошо, а на тебе ще каже: "Задръж капака". Докато рови вътре, пусни капака да падне с всичката си сила върху врата ѝ и да го строши. Когато свършеш това - нали знаеш, че баща ти е готов на всичко, даже фалшиви пари да сече, само и само да си доволна, - ще дойде случай да те приласкае, а ти го помоли тогава да ме вземе за жена. Ще ме направиш щастлива и ще бъдеш господарка на целия ми живот".

Като чула това Цецола, един час вече ѝ се струвал хиляда години. Но най-сетне успяла да изпълни всичко така, както била научена. А когато минал траурът по нещастната мащеха, Цецола започнала да натиска баща си, за да се ожени за шивачката. Отначало принцът сметнал това за шега, но дъщеря му била така настоятелна, че постигнала своето: в крайна сметка той се съгласил с нея, взел за жена Кармозина (както се казвала шивачката) и отпразнували това тържествено.

А докато младоженците се наслаждавали на любовта, Цецола излязла на терасата на къщата и една гълъбица, като се стрелнала над каменната ограда, долетяла до нея и казала: "Когато имаш нужда от нещо, изпрати някой да го поиска от гълъбицата на феите, които живеят в Сардиния, и веднага ще го получиш".

Новата мащеха обграждала пет или шест дена Цецола с ласки: и на почетно място я слагала, и вкусни мръвки ѝ сипвала, и с най-хубави дрехи я обличала. Но когато минало малко време, натирила тези любезности през девет гори в десета и забравила изобщо за направената услуга (горко на душата, която има зла господарка!). А вместо това започнала да поставя по-високо своите шест дъщери, които до това време криела, и така завъртяла главата на мъжа си, че той обикнал доведените момичета и изхвърлил от сърцето си своята дъщеря. Стигнало се дотам - отстъпиш ли един път, после няма наваксване, - че я преместили от стаята ѝ в кухнята, от балдахина - до огнището, от разкошните златни и копринени одежди - при дрипите, от скиптъра - при ръжена, и не само положението ѝ се променило, но и името ѝ, защото вместо Цецола всички започнали да я наричат Котката Пепеляшка.

Случило се така, че принцът трябвало да замине за Сардиния по държавни работи. И започнал да пита една след друга Мперия, Каламита, Шиорела, Диаманте, Коломина и Паскарела, шестте си доведени дъщери, какво искат да им донесе оттам като подарък. Първата поискала официални дрехи, втората - накит за косите, третата - руж за лицето, четвъртата - всякакви дреболии, за да си убива времето; едната едно, другата друго. Накрая след всичките, като на шега, казал на дъщеря си: "А ти какво ще поискаш?" Тя отвърнала: "Нищо, само кажи за мене на гълъбицата на феите, които живеят там, да ми изпратят нещо. Но ако забравиш, няма как да продължиш пътя си. Помни добре какво ти казах, защото каквото му е на човека в ума, такива ще са и постъпките му".

Тръгнал принцът на път, свършил си работата в Сардиния, купил всичко, което му поискали доведените дъщери, а за Цецола забравил. Но когато се качил на кораба и вдигнали платното, корабът не можел да излезе от пристанището. Мислели, че насрещните течения не му дават да излезе. Собственикът на кораба, който вече почти се отчаял, легнал уморен да спи, а в съня си видял една фея, която му казала: "Знаеш ли защо не можете да излезете от пристанището? Защото принцът, който е на кораба ти, не изпълни думата, която даде на дъщеря си: не забрави за никого, освен за тази, която е негова родна плът и кръв".

Събудил се собственикът, разказал съня си на принца и той, смутен от неизпълнената уговорка, отишъл при пещерата на феите и като им разказал за дъщеря си, ги помолил да му дадат някакъв подарък за нея.

Тогава от пещерата излязла една девойка, неземно красива, и казала на принца, че е благодарна на дъщеря му за това, че я помни, и че цени нейната признателност. Като рекла това, му дала една издънка от финиоква палма, златна мотичка, златна кофичка и копринена кърпа, за да посади дъщеря му и да отгледа палмата. Удивен от тези дарове, принцът се сбогувал с феята и заминал за своята страна. Там дал на заварените си дъщери това, която всяка му поискала, а след това и на дъщеря си подаръците, които изпратила феята.

Цецола, изключително зарадвана, посадила палмата в красива саксия и започнала да разрохква земята и да я окопава, сутрин и вечер да я полива, с копринената кърпа да я изтрива - толкова прилежно, че за четири дена палмата пораснала висока колкото жена. От нея излязла феята и рекла: "Кажи какво искаш?" Цецола казала, че иска понякога да излиза навън, но сестрите ѝ да не знаят това. Феята отвърнала: "Когато поискаш да излезеш навън, ела до моята саксия и кажи:

Прекрасна моя палмо,

със златна мотичка те окопах,

със златна кофичка те полях,

с копринена кърпа те изтрих;

съблечи от тебе, облечи на мене!"

А когато се върнеш и поискаш да се съблечеш, повтори същия стих, само промени края: "Съблечи от мене, облечи на тебе!"

И ето че дошъл празничен ден. Излезли дъщерите на мащехата, натруфени, нагласени, гримирани, целите с финтифлюшки, с дрънкулки, ароматизирани с всякакви цветчета, венчелистчета, мимози и рози. Тогава Цецола изтичала бързо при саксията, казала думите, на които я научила феята, и излязла цялата излъскана като кралица. Яхнала един кон - а след нея дванадесет пажа, също спретнати, нагласени - и последвала сестрите си. На тях слюнките им потекли като видели тази прекрасна гълъбица!

Но угодно било на Случая да отиде там и кралят. И като видял невероятната красота на Цецола и бил твърде очарован от нея, заповядал на най-верния си слуга да научи всичко, което е възможно, за тази нечувана красавица: коя е и къде живее.

Слугата я последвал незабавно, но пазейки се да не бъде проследена, тя разсипала след себе си шепа златни монети, които палмата ѝ дала за подобен случай. Като видял жълтиците, слугата изпуснал юздата и започнал да пълни ръце и джобове с пари, а тя мигновено се шмугнала в дома си, където се съблякла така, както я научила феята. Точно тогава се върнали и онези плашила, сестрите ѝ, и за да я подразнят, започнали да разказват къде са били и какво са видели.

В същото време слугата се върнал при краля и му разказал какво се е случило с монетите. Избухнал кралят в гняв и му казал: "За няколко посрани гроша продаде желанието на господаря си! Но сега ще трябва на всяка цена да разбереш коя е прекрасната девица и в кое гнездо се таи това сладко пиленце".

Настъпил друг празник. Сестрите отишли, наконтени и гримирани, като оставили нещастната Пепеляшка край огнището. Тя обаче изтичала при палмата и казала същите думи като първия път. От палмата изскочили куп придворни дами: едната държи огледало, другата носи вода, третата - маша за къдрици, четвъртата - мазила с руж, петата - игла за прическа, шестата бърза с роклята, седмата - с елмазен венец и огърлици. Натъкмили я, като слънце грейнала, сложили я в карета с впрегнати шест коня, на капрата - кочияши, а отзад - пажове с ливреи. Стигнала до мястото, където бил празникът, хвърлила в голямо изумление сестрите си, а в гърдите на краля разпалила най-силен огън.

А когато тръгнала да се връща и слугата започнал да я следи, за да не я догони, тя разхвърлила по пътя шепи бисери и скъпоценни камъни и докато слугата ги събирал (защото такива неща няма как да бъдат подминати), спечелила време да се добере до дома си и да се преоблече като миналия път.

Довлякъл се слугата при краля, целият разтреперан от страх, а той му казал: "Кълна се в душите на всичките мои мъртви предци, че ако не я намериш, такъв бой ще ти хвърля и толкова ритника ще ти ударя, колкото коси имаш в брадата си".

Дошъл обаче още един празник. Сестрите излезли, а Цецола отново при палмата, повтаряйки същия вълшебен стих. Облякла си в безмерно великолепие, седнала в златна карета, с толкова слуги, отпред и отзад, все едно знаменита куртизанка е излязла на разходка и са я обкръжили стражи и тайни агенти. Когато разпалила ревността на сестрите си, тя си тръгнала, а слугата се понесъл след каретата като конец след игла. Виждайки, че той не изостава нито на крачка, Цецола извикала: "Карай по-силно, кочияшо!", каретата се стрелнала с бясна скорост и така бързо летяла, че от крака ѝ изхвръкнала едната пантофка - по-изящно нещо от нея светът не бил виждал. Като не успял да догони каретата, която летяла като птица, слугата вдигнал пантофката от земята и я занесъл на краля, като му разказал какво се случило.

Кралят взел в ръка пантофката и казал: "Ако основата е толкова прекрасна, какъв ли е дворецът! О, дивен канделабър, на който е стояла свещта, която ме възпламени! О, триножник на прекрасния съд, в който кипи моят живот! О, чудна плувка от въдицата на Амур, уловила душата ми! Ето че те имам, държа те нежно в ръцете си и като не мога да се добера до върха на дървото, поне да обожавам неговите корени! Като не стигам до капитела на възвисената колона, ще целувам нейното подножие! Ти си била основата на най-бялото краче на света, а сега се превърна в капан, уловил моето почерняло от нетърпение сърце! Върху тебе се е извисявала палмата, която измъчва моята душа. Но от тебе расте и моето наслаждение в живота, само защото те гледам, само защото те притежавам!"

Като казал това, повикал писаря, наредил на тръбача и под гръмките звуци "ту-ту-ту" провъзгласил указ всички жени от страната да се съберат на общ празник и пир, който е решил да даде. И когато настъпил определеният ден, о, мили мои - какво ядене настъпило, какво тъпкане! Откъде се взели тези питки с извара, захаросани портокали и хлебчета с ароматни сирена, откъде се взели тези задушени меса, тези пържени кюфтенца, макарони на фурна и мекици! При това толкова, че можело цяла войска да ес нахрани!

Събрали се всички жени: знатни и незнатни, богати и бедни, стари и млади, красиви и грозни, и когато се издокарали, доколкото можели, кралят, след като го поздравили, започнал да мери пантофката ту на една, ту на друга и така поред на всички поканени, като гледал на коя ще стане точно на крака, за да може по формата и по размера ѝ да познае тази, която търсел. Но не намерил крак, на който да прилепне добре, и останал много огорчен.

Наредил тогава на всички да млъкнат и обявил: "Утре елате пак на моето мъчение. Но ако ме обичате, гледайте нито една да не остане вкъщи, каквато и да е".

Тогава принцът си спомнил и казал: "Имам една дъщеря, но винаги си стои у дома, наглежда огнището, защото е много грозна и не е достойна да седи на вашата маса". Кралят отвърнал: "Тя ще бъде първа в списъка, защото е такава кралската ми воля".

С това се разделили, а на следващия ден се върнали отново. И сега вече с дъщерите на Кармозина дошла и Цецола. Още щом я видял, кралят веднага схванал всичко, но се направил, че не се е досетил.

И ето че приключило унищожаването на ястията, настъпило време да се мери пантофката. Не успели кралските хора да я поднесат към Цецола, когато тя изскочила от ръцете им като жива и се залепила за крачето на това писано яйце на Амур така, както магнит прилепва към желязо. Като видял това, кралят притичал, стиснал Цецола в обятията си, сложил я до себе си под балдахина, увенчал я с корона и заповядал на всички да я приветстват и да ѝ се поклонят като на своя кралица. А сестрите, гледайки това, се пукали от завист - защото наистина не можели да изтърпят една такава сърдечна възбуда - и си отишли у дома при майка си, като признали, макар и против своята воля, че

е глупав този, който спори със звездите..

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.