СЛУЖБОМЕР

вторник, декември 27, 2016

Воланакис, битката при Лиса и… благословен да е интернетът

Благословен да е интернетът, защото много неща научавам от него, които иначе няма как да науча, седейки си у дома, под топлия полъх на климатика и „Comment te dire adieu“ на Франсоаз Харди в слушалките.

Помня как някога, когато трябваше да правя някакви справки, след като ги изчаквах да се понасъберат в тефтерчето ми, качвах влака и заминавах за София, за да се ровя из книги, речници и справочници в Народната библиотека.

Сега това време е далече в миналото, благословен да е интернетът!

Ето, преди два дена попаднах (пак в интернет, разбира се!) на една картина:


Картината е от 1869 г., нарисувана е от Константинос Воланакис и се казва „Морската битка при Лиса“.

Честно казано, не знаех нищо нито за художника, нито за битката при Лиса (и Лиса не знаех какво е!).

Но много бързо научих, благословен да е интернетът!

Константинос Воланакис (Κωνσταντίνος Βολανάκης, 1837-1907) е гръцки художник, смятан за един от най-значимите художници маринисти (казано по бабешки: които рисуват морета, кораби и пристанища) от края на деветнадесети и началото на двадесети век.

С него има една интересна история: започнал робота като счетоводител при един търговец на захар, но в счетоводните тефтери, покрай сметките, правел скици на кораби и лодки; забелязал го търговецът, харесали му рисунките и веднага го изпратил със свои средства да учи живопис в Мюнхенската академия (Воланакис принадлежи към така наречената Мюнхенска школа в гръцката живопис).

Историята е не само интересна, тя е и твърде поучителна – за съвременните нашенски търговци, да речем.

А ето още няколко картини от Воланакис (на първата е митическият кораб „Арго“):


Що се отнася до битката при Лиса, тя става по време на Авствийско-италианската война през 1866 година край остров Лиса (днес: Вис) в Адриатическо море.


Интересни за тази битка са две неща: за първи път във военната история освен обикновени кораби там участват и броненосни ескадри (12 италиански и 7 австрийски броненосеца, но въпреки това съотношение австрийците печелят убедителна победа!) и второ, по време на битката корабните оръдия се оказват почти безсилни пред бронята и за основна ударна сила на броненосците срещу броненосците е използван… таранът.

Битката при Лиса е толкова впечатляваща, че остава паметна не само в историята, но и в картините на няколко художници баталисти (казано по бабешки: които рисуват военни сцени).

Ето ги (Антон Ромако: „Адмирал Тегетхоф в битката при Лиса“, „Адмирал Тегетхоф се насочва за таран“; Карл Серенсен (две картини с еднакво заглавие): „Битката при Лиса, 1866 година“; Едуард Незбеда: „Битката при Лиса“; Неизвестен автор: „Епизод от битката при Лиса“; Александр Кирхер: „Морската битка при Лиса, 20 юли 1866 година“; Лудвиг Рубели фон Щурмфест: „Лиса, 1866“):


А накрая отново: благословен да е интернетът!

Всичкото това горе го прочетох и видях благодарение на него…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.