СЛУЖБОМЕР

неделя, юни 05, 2016

Каспар Хаузер

Преди голямо число години, като ученик в силистренската гимназия, обичах много да ходя у моя учител по френски език (Пирин Бояджиев, лека му пръст, старите силистренци го знаят добре).

В дома му имаше две много съблазнителни неща - завидно количество плочи с френски песни (предимно шансон), донесени от чужбина, каквито нямаше как да се намерят в българските музикални магазини, както и разкошна библиотека с книги, каквито в българските обществени библиотеки по това време просто липсваха.

У моя учител чух за първи път имената на Жорж Брасенс и Ги Беар, на Едгар По и Шарл Бодлер… има още - и певци, и писатели, и поети, но да не изреждам.

Отивах си винаги у дома с по някоя плоча и с по някоя книга, а когато ги връщах, разговаряхме двамата за музика и литература (говореше през повечето време, разбира се, той, а аз слушах и само кимах с глава, поглъщайки всяка дума).

И така веднъж моят учител ми прочете едно стихотворение, не зная точно как се беше завъртял разговорът, че опряхме до него, но последния му куплет запомних още там завинаги:

„Без време ли съм раждан, що ли? –

но тази участ ме срази:

да моля всеки през сълзи

зарад Гаспар да се помоли.“

Скоро след това напуснах Силистра и започнах да се развявам из цялата страна, но този последен куплет си остана в паметта ми, макар че не помнех вече нито какво има преди него, нито заглавието на стихотворението, нито неговия автор, нито кой е този Гаспар - струваше ми се, че е някаква загадъчна, странна личност и едва когато след доста години се появи Мрежата, разбрах, че е наистина така.

На 26 май 1828 година в центъра на Нюрнберг е забелязан странен юноша но около 17 години, който си служи при общуване с жестове и отделни думи, а единствените изречения, които повтаря непрекъснато, са „Не зная“ и „Искам да бъда кавалерист като баща си“, но те явно са заучени механически и юношата не влага в тях никакъв смисъл.

Младежът, на когото дават името Каспар (Гаспар е френски вариант) Хаузер, е задържан и затворен, но надзирателят на затвора, някой си Андреас Хилтел, чието име остава в историята само заради тези събития, го съжалява и го взема под свое покровителство, като го въвежда в семейството си и му позволява дори да се храни на трапезата с всички останали (отначало намереният не признава никаква друга храна освен хляб).

След това към странния юноша проявява интерес доктор Фридрих Даумер (известен поет и философ), който го отвежда в дома си, където обаче след няколко месеца се промъква непознат човек и прави опит да убие Каспар, при което загадката около него става още по-тайнствена.

По-късно Каспар Хаузер – чието име гръмва из цяла Европа - живее последователно в няколко семейства на видни нюрнбергски граждани, по време на което бележи значителен напредък в образованието си, а последните месеци от живота си прекарва в Ансбах.

При едно свое завръщане в Нюрнберг, през 1833 година, когато е на 21 години, Каспар Хаузер е убит с нож в градския парк от неизвестен извършител.

Въпросите около неговата личност си остават и до ден днешен, предположенията са множество: от изоставено дете на бедни родители, през дете, отгледано от животни (несъстоятелно, ако у Каспар наистина е имало препоръчително писмо да бъде прибран и отгледан, както гласи един друг детайл), до наследник на короновани особи – материали има много, цели книги даже.

А през 1881 година, когато по всяка вероятност историята на загадъчния младеж все още вълнува хората, френският поет Пол Верлен пише стихотворението „Гаспар Хаузер пее“ („Gaspard Hauser chante“), от което всъщност е и последният куплет, който цитирах по-горе.

За да не правя в случая буквален превод, от трите български превода на стихотворението, които имам под ръка, ето тук този (на Пенчо Симов), който е най-близък до оригинала (преводът на Кирил Кадийски е като че ли най-добре шлифован, но е прекалено авторски, а аз такива преводи по не ги предпочитам).

Je suis venu, calme orphelin Riche de mes seuls yeux tranquilles, Vers les hommes des grandes villes: Ils ne m'ont pas trouvé malin. A vingt ans, un trouble nouveau, Sous le nom d'amoureuses flammes, M'a fait trouver belles les femmes: Elles ne m'ont pas trouvé beau. Bien que sans patrie et sans roi Et très brave ne l'étant guère, J'ai voulu mourir à la guerre: La mort n'a pas voulu de moi. Suis-je né trop tôt ou trop tard? Qu'est-ce que je fais en ce monde? O vous tous, ma peine est profonde: Priez pour le pauvre Gaspard!

 

Отидох аз, сиракът примирен, богат със ведрина в сърцето, при хората от градовете: но те не оцениха нищо в мен. Когато наближих двадесетте, с любовни пламъци в гърдите, намерих хубост у жените, но в мене не видяха хубост те. Макар и без отечество, без княз и без куража на героя, поисках да умра във боя, но бях и от смъртта отхвърлен аз. Дали съм много млад или пък стар дали съм се родил без време? О, моите мъки са големи: молете се за бедния Гаспар.

А тук е песенната интерпретация на стихотворението от Жорж Мустаки, която няма как да подминем.


Горе на снимката е кадър от филма на Вернер Херцог „Всеки за себе си, а Бог срещу всички“ („Jeder für sich und Gott gegen alle“), разказващ историята на Каспар Хаузер.

Ето и немския трейлър на филма.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.