петък, юни 17, 2016

Из подземията на „конституционна“ Турция 1)

Костадин Петров от с. Бачево, Разложко, Пиринска Македония - "Из подземията на "конституционна" Турция", публикувано във в-к "Дебърски глас", год. I, бр. 38, София, 18 декември 1909 година

Обработил от PDF в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

Драги бай Г.

С`настоящето си разтреперено писмо идем да те поздравим от страна на всичките българи, които се намираме в Ролоския затвор, и се молим на тебе, като на брат, да съобщиш, където трябва, защото се намираме в опасно положение. Турците искат да ни избият нас, българите, и на 18 ноемврий видяхме, че турците се приготвиха и захванаха да ни заобикалят. Турците и ний българите навлязохме в каушите си и натрупахме на вратите дрехи и сандъци, за да запушим вратите и извикахме всички с голям глас на гардиянето за да затворят вратите, нъ гарднянего се бояха от турците и не се приближаваха, а ний продължавахме да викаме; горки! от никъде нямахме помощ. Подир време пристигна мюдура, и тогава затвориха вратите. Ето вече 8 дена как сме затворени, ден и нощ. Ако по някакъв случай се отворят вратите, знайте, че ще бъдем избити до един.

Та затова, бай Г., се молим пак на тебе, като на брат, да явиш, дето треба, защото ний не знаем къде да явим и не можем да адресираме. Молим и молим на тебе, разпореди се и яви, защото погиваме - избавете ни душата. Ако не е възможно да се освободим, молим правителството да се разпореди барем да бъдем преместени от Родоския затвор (Да бъдем върнати в Македония или изпратени в друг затвор).

С`почитание от всички българи, които се намираме в Родоския затвор.

Бай Г., молим, щом получиш писмото ни, къде ще явиш и що ще ти се каже, молим, отговори ни.

С`почитание

Аз К. М. П. от с. Бачево (Разложко), затворник в о-в Родос (А. Турция).

О-в Родос, 26 ноемврий 1909 г.

Поздрави чича Б., Н., Я. и И. Поздрав на Я. Моля кажи им за положението ни, в което се намираме. Бог знае дали ще останем живи. Бог, да ни е на помощ! Сбогом!

Бай Г., с големи мъки найдохме сгода да ви го нзпроводим писмото.

Ето имената ни на всичките българи.

1. Костадин Петров от с. Бачево (Разложко). 2. Божин Георгиев от с. Горна Сангартия (Неврокопско). 3. Спас Ангелов ог с. Старчища (Неврокопско). 4. Петър Анастасов от с. Сърбиново (Горно-Джумайско). 5. Калин п. Атанасов от с. Пожарско (Воденско). 6. Тома Андонов от с. Моровинци (Дойранско). 7. Мицо Ристов от с. Ватоша (Тиквешко). 8. Лазо Ванов от с. Чемсрско (Тиквешко). 9. Мито Петков от с. Драчевица (Тиквешко). 10. Колю Петров отъ с. Мирево (Кукушко). 11. Божин Гонов от с. Тушилово (Енидже-Вардарско). 12. Мито Станков от с. Рибница (Петричко). 13. Тодор Николов от гр. Серес и 14. Глигор Иваноъ огь гр. Прилеп.

1) Даваме място във вестника си на горното писмо в подлистник, без да го изменяме в стила, за да видят читателите мъките на българина в "конституционна" Турция. Това е един документ, който хвърля достатъчно светлина върху положението изобщо в Турция. Но е изпратено до едно частно лице, познат на автора му. Б. Р.

ОРИГИНАЛ

БЕЛЕЖКА

ЗА АВТОРА: Роденият в град Велес Йордан Хаджиконстантинов (1818 – 1882) е прочут български възрожденски просветен деец и книжовник. Дълги години работи като учител в българските училища в Скопие, Тетово, Прилеп и Велес. В български и сръбски списания обявява различни материали за българската средновековна история и литература. Сътрудничи на в-к "Цариградски вестник" с множество статии и дописки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.