СЛУЖБОМЕР

неделя, юни 19, 2016

Кои са истинските педали?..

Обществена тайна е, че при масови прояви, освен подкрепящи ги и присъстващи там хора, има и въртящи се около тях провокатори.

Досега съм бил свидетел на доста провокативни изпълнения, но все като страничен наблюдател.

Винаги обаче има първи път.

Така че ми се случи и на мене вчера, когато отидох да подкрепя ЛГБТ (за незнаещите: лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър) хората у нас на техния София прайд, както го правя още от първата му година.

А няма как там да не се промъкнат с нечисти намерения някои, които мразят "педалите", защото са "ненормални" и трябва да бъдат мразени.

Та разхождах се там нагоре и надолу сред народа и, както винаги, правех снимки и снимки, когато на едно по-безлюдно място към мене се приближи един младок, навря ми в лицето микрофон без каквито и да е идентификационни медийни белези и ме попита:

- Какво ви е мнението за европейското първенство по футбол?

В същото време един друг младок отстрани снима ли снима с фотоапарата (все едно Ванга му беше подсказала, че обичам много да ме снимат).

- Никакво – отговорих – не се интересувам от футбол и затова не се интересувам и от европейското първенство… (Което е абсолютна истина.)

- Защото – продължи този с микрофона – виждам това знаме (посочи прайд знамето с цветовете на дъгата, което си бях боднал в чантата), но не го разпознавам като европейско…

Опа, ето откъде тече джапанката!

Но и аз съм от стара коза яре.

- А знамето на Буркина Фасо разпознавате ли? – попитах.

- Защо?

- Защото виждам, че сте специалист по знамената? (заядливо, съвсем като Сирано дьо Бержерак, когато го подкачиш за носа му).

Мълчание, явно сме излезли извън сценария, микрофонът пада леко, но после пак се вдига и нов въпрос:

- А какво мислите за българския национален отбор?

Акцентът е върху „национален“, за да се завърти явно разговорът натам, но аз съм пък същият кютук:

- Нищо не мисля, както вече ви казах - не се интересувам от футбол, затова не се интересувам и от българския национален отбор. (И това е абсолютна истина.)

След което добавих по-категорично и от Наоми Кембъл:

- Интервюто свърши!

Обърнах се и тръгнах да търся някой от охраната, за да го насоча към двамата, които умират от желание да задават футболни въпроси по време на прайд купон, но когато след десетина крачки извърнах глава, видях, че микрофонджията и фотаджията вече са се изпарили от мястото си.

Махнах с ръка – да вървят по дяволите.

В края на краищата точно те и такива като тях са истинските педали, а не ЛГБТ хората, които са също толкова нормални, колкото и аз, който все се заглежда по чужди булки с не съвсем богоугодни помисли…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.