СЛУЖБОМЕР

понеделник, юни 20, 2016

Нобелови лауреати – Карл фон Осиецки

Карл фон Осиецки (Carl von Ossietzky),

3 октомври 1889 г. – 4 май 1938 г.

Нобелова награда за мир, 1935 г.

(За активната му дейност, свързана с борбата за мир.)

Карл фон Осиецки, немски писател и пацифист, е роден в Хамбург в семейството на беден търговец, който умира, когато момчето е на две години. След седем години майката на Карл се омъжва за социалдемократа Густав Валтер, чиито либерални възгледи оказват влияние върху възгледите на Осиецки. Няколко приятели на баща му пожелават да платят обучението на Карл в университета, но той отказва, имайки намерение да стане писател. На двадесет години публикува редица стихове в мюнхенски издания.

Убеден, че нарастването на милитаризма в Германия ще доведе до война, през 1912 г. Осиецки е сред основоположниците на хамбургския отдел на Германското дружество за мир. Една година по-късно либералният седмичник "Свободен народ" ("Das Freie Volk") публикува статия на Осиецки, критикуваща милитаристичната присъда на един съд. За тази статия авторът е подложен на нападки от пруското военно министерство.

На 19 август 1913 г. Осиецки се жени за англичанката Мод Ууд, феминистка, която живее в Хамбург и дава уроци по английски език. Семейството има една дъщеря.

През 1916 г. Осиецки е призован в армията и изпратен в окопите на Източна Франция; военният опит само укрепва пацифистките му убеждения. "Аз разбрах какво представлява войната не от книгите, а в действителност - пише той по-късно. - Това, което видях, потвърди моето мнение за войната и оръжието. Трябва да се повтаря отново и отново, че във войната няма нищо героично, тя носи на човечеството само ужас и нещастие".

След примирието през 1918 г. Осиецки се връща в Хамбург, където подновява своята пацифистка дейност. Той става председател на местния отдел на Германското дружество за мир и известно време издава вестник "Пътепоказател" ("Der Wegweiser"). През 1920 г. председателят на дружеството Лудвиг Квилде предлага на Осиецки да отиде в Берлин и да стане секретар на организацията.

В Берлин Осиецки издава седмично списание, той е един от учредителите на движението "Не на войната". Понеже не успява да изпълнява задълженията си в Дружеството за мир, подава оставка през 1924 г., за да стане редактор на чуждестранния отдел на "Берлинер фолксцайтунг" ("Berliner Volkszeitung").

Две години по-късно Осиецки заема поста редактор във вестник "Световна сцена" ("Die Weltbühne"), основан от Зигфрид Якобсон. През същата година той публикува статия на Бертолд Якоб, в която ваймарското правителство е обвинено, че поддържа полувоенни формирования. Обвинен в клевета, Осиецки е осъден на един месец затвор.

Непоколебимият Осиецки продължава да разобличава духа на милитаризма, който се разпространява в Германия. През май 1929 г. той публикува статия на немския летец Валтер Крайзер, в която се разобличава развитието на военната авиация в нарушение на Версайския договор. Осиецки и Крайзер са арестувани за разгласяване на военни тайни, но съдът е отложен.

Една година по-късно националсоциалистическата партия на Адолф Хитлер печели 107 места в райхстага - законодателното събрание на Германия. Във връзка с нацистките демонстрации срещу антивоенния филм "На западния фронт нищо ново" Осиецки отбелязва: "Фашизмът спечели своите избори... Днес уби един филм, утре ще убие нещо друго".

Осиецки и Крайзер са изправени пред съда през 1931 г. и след закрито заседание двамата са осъдени на 18 месеца затвор. Във връзка с присъдата либералните кръгове организират протестни митинги. Сред тези, които се изказват в защита на Осиецки, са Ернст Толер, Лион Фойхтвангер, Арнолд Цвайг и Алберт Айнщайн. В очакване на апелативното решение Осиецки и Крайзер запазват паспортите си, които им дава възможност да напуснат Германия; Крайзер заминава за Париж, а Осиецки, въпреки молбите на приятелите си, отказва да замине. "Да се бориш със загниването може само отвътре - казва той - и аз няма да замина".

През май следващата година Осиецки отива сам в Тегелския затвор, при което трябва да премине през тълпа почитатели, които искат от него да промени решението си. Като прекарва в затвора седем месеца, Осиецки е освободен след коледна амнистия.

През януари 1933 г. Хитлер става канцлер на Германия, а скоро след това нацистите организират подпалване на райхстага. Като обвинява за това своите политически противници, Хитлер започва атака срещу демократическите учреждения и "враговете на държавата", причислявайки към тях и Осиецки, който е затворен в Берлин, а след това е преместен в концентрационен лагер. Здравето му, отслабено поради заболяване на сърцето и туберкулоза, се влошава бързо от принудителния труд и лошите условия на живот.

За първи път Осиецки е предложен за Нобелова награда през 1934 г. Петиция за това подават, освен всички останали, Алберт Айнщайн, Томас Ман, Джеймс Адамс и Бертран Ръсел. Ман пише, че ако наградата бъде присъдена на Осиецки, това би било символичен акт, възстановяващ справедливостта. През 1935 г. наградата не е връчена. Присъдената през следващата година награда на Осиецки "почти парализира немското правителство". Германският посланик в Норвеигя изразява своето възмущение, обаче министърът на външните работи отговаря, че Нобеловият комитет е независим и не е подчинен на правителството.

Известието за наградата Осиецки получава в затворническата болница, където е преместен от концлагера заради рязкото влошаване на здравето му. Ето защо немската пропаганда твърди, че Осиецки е свободен да замине за Осло всеки момент. Но не му е издаден паспорт, а по-късно започват да се отнасят с него като с предател. Правителството заявява, че немците няма да получават Нобелови награди и учредява система за държавни награди.

Представителят на Норвежкия нобелов комитет Фредрик Станг отбелязва в речта си, че Осиецки не принадлежи към нито една политическа партия и не се ръководи от партийни предразсъдъци. Според Станг действията на Осиецки се характеризират с "гореща любов към свободата на мисълта, с вяра в необходимостта от свободно съревнование във всички области на духовния живот, с широк мироглед, с уважение към ценностите на другите народи и с доминиращата над всичко това идея за мира". Станг подчертава също така, че Осиецки не е просто "символ на борбата за мир", а е по-скоро "защитник на мира".

Осиецки умира в берлинска болница през 1938 г. След Втората световна война една от улиците в Берлин е наречена на неговото име.

Източник: http://n-t.ru/nl/mr/ossietzky.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов

------------------------------------

Предишните статии можете да намерите в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.