СЛУЖБОМЕР

петък, юни 24, 2016

Идо и Македония на Македонците

Кръсте Мисирков от с. Постол, Ениджевардарско, Егейска Македония - "ИДО и Македония на Македонците", публикувано във в-к "20 юлий. Македоно-одрински лист", год. I, бр. 14, София, 13 юли 1924 година

Обработил от PDF в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

Който се е интересувал от развоя на македонския въпрос, не само вътре в Македония, но и в странство, е могъл да забележи, че успехът на нашето дело в голяма степен зависи от запознаването на европейското обществено мнение с положението на Македония и на Македонците. Без последното всичките наши усилия вътре в Македония могат да отидат на пусто.

Сърбите отдавна са узнали тази очевидна истина и затова, до като ний сме проливали кръвта си в Македония в борба на свобода и човешки правдини, те са систематически заблуждавали европейското обществено мнение по македонския въпрос и са създавали в странство приятели не своите аспирации. Те са имали свои сътрудници в руски и други чужди вестници, имали са дори лондонски кореспонденти на петроградски вестници, имаха в Москва сръбски метох, дето архимандрит Михаил развиваше най-усърдна противомакедонска и противобългарска агитация, печатаха тенденциозни съчинения на руски и другите европейски езици по езика, етнографията, географията и историята на Македония. И успеха да заблудят доста европейското обществено мнение.

Гърците к ромъните полагат не по-малко грижи да спечелят за себе си симпатиите на Европа.

Ясно е, че ний направихме голяма грешка, дето всичката си дейност съсредоточихме вътре в Македония и главното средство за култур[н]а борба ни беше само родният ни език.

С европейците ний не можем да се разберем на български. Ние тръба да отидем при тях и да им заговорим на един език, които те познават, който да е тяхно оръдие за взаимно международно общуване и разбиране. Ние трябва да си кажем болките на културния запад и можем да бъдем чути и уверени, че благородната ни кауза ще срещне съчувствието на мнозина благородни и хуманни среди от всички народи на света. И това ний трябва да направим не само веднъж, а да вършим систематически дотогава, докато не бъдем чути от всички и не получим подкрепата на всички.

Как може да стане това?

Разбира се, не чрез печатание [на] статии или брушури, или научни [на] трудове само на френски, английски, немски или руски езици, а и чрез присъединяването ни към течението за един изкуствен международен език, който се чете от хора учени, литератори, журналисти от всички културни земи в света.

От това гледище аз се заинтересувах по-отблизо със съществуващите изкуствени спомагателни езици и, като филолог лингвист, намерих, че изкуственият "Международен език на делегацията", известен още под името "Идо", е най-научният от всички и най-годният за международно общуване. Ако има нужда, друг път по-подробно ще се спра върху предимствата на езика "Идо" пред другите изкуствени езици. Засега ще кажа само, че на "Идо" днес съществуват списания, издавани в много европейски държави, като Франция, България, Швейцария, Швеция, Чехословашко, Русия, Унгария и други. Ако и ний, македонците, бихме издавали подобно списание, то би ни послужило като най-ефикасно средство да тръбим из целия свят за потъпканите ни човешки права и за ненаситната кръвожадност на нашите нови тирани.

„Идо“ би могъл да стане не само средство за общение със западните културни народи на стария и новия свят, но и за взаимно общение между всички македонски народности: българи, аромъни, албанци, турци и гърци, като всеки македонец, освен майчиния си език, като средство за общуване със своите сънародници, изучава още и международния език "Идо" за общуване с другите народности в Македония и в целия културен свят.

Каква услуга може да направи „Идо" на Македония може да се види от това, че ромъните още в 1912 година послучай победоносните балкански войни направиха едно изложение по македонския въпрос, в което се пледираше идеята „Македония на македонците“. Обаче влизането на Ромъния във втората балканска война накара ромъните да забравят за независима "Македония на македонците". Но ето, че през време на великата европейска война ромъните бяха разбити и Македония беше окупирана от българската армия. Тогава ромъните си спомниха за своето изложение от 1912 година, преведоха го на „Идо“, за да бъде прочетено от всички народи на света, и го напечатиха в Стокхолм в 1917 година.

Книжката в превод на български носи заглавието „Международен език на делегацията. „Идо - Македония на македонците. Изложете на културното Макдедоно-ромънско дружество. Преведена от д-р Попеску-Хаджиул, Букурещ. Стокхолм 1917. Вилхиелмсзоне издателство и комисион; цена 75 шв. оре“.

Изложение на македоно-ромънското дружество е подписано от комитета на дружеството в състав: д-р В. Леонте, Г. Мурну, С. Ф. Робеску, д-р В. Дудуми, Й. Валаори. Датата и мястото на изложението е: Букурещ, 26 ноември 1912 година. Превел д-р Попеску-Хаджиул.

Тази книжка показва колко рано ромъните са оценили международното значение на изкуствения език "Идо"

Доколко знанието на този език може да ни бъде полезно и на нас, може да се съди по това, че привържениците на изкуствен международен език се отнасят с голяма симпатия към нас, македонците, както мога да съдя из преписката, която получавам. Освен това аз получих съобщение от нашите приятели на запад, които питаят "гореща симпатия към македонския народ, толкова потъпкан“, че ми са изпратени повече от сто екземпляра от македоно-ромънското изложение „Makedonia al Maniani“ на езика .Идо“, които аз ще изпращам безплатно и на всички дружества, в които ще се изучава „Идо“, а съдържанието на цялото изложение ще дам в превод във в "20 Юлий".

Време е ний, македонците, да помислим и даже повече - да реализираме едно постоянно културно общение помежду всички македонски народности и с целия културен свят на почва на "Международния език на делегацията - Идо“.

БЕЛЕЖКИ

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2. Още документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

3. ЗА АВТОРА: Роденият в Ениджевардарското село Постол Кръстьо Петков Мисирков (1874-1926) е български публицист и ранен македонист. Заради една част от публикациите си, в които той изразява явни македонистки и просръбски възгледи, Мисирков е считан за национален герой в Република Македония, където официалната доктрина е македонизма, за чийто основни идеолози се считат сръбските учени Новакович, Цвийч и Белич.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.