Становището на Централния комитет спрямо Върховния македонски комитет в България

Из записките на Ив. х. Николов (публикувани в „Илюстрация Илинден“, кн. 2-3, декември 1934 - януари 1935 г.)

Преобразувал от графичен формат с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

През м. март 1895 г: узнахме, че в София се основал Македонски комитет, начело на който стоял Трайко Китанчев. Членовете на Централния комитет бяха недоволни от инициативата на македонските емигранти в София.

Решихме да замина аз за София, както винаги на свои средства, да се срещна с Китанчев и да му предам решението ни, което се състоеше в следното: не могат и не требва да съществуват два комитета, а един и то солунският — Централен.

Софийският да съществува като спомагателен със специалната задача да подпомага Централния материално и морално, да изпраща подготвени работници, но не да управлява и да решава какво да се прави. На Китанчев изложих това становище на Централния комитет, и той обеща да слуша нас, да не върши нищо без наше знание и съгласие.

До средата на 1895 година Централният комитет успя да основе малки кръжоци почти във всички градове и по-главни нахийски центрове в Македония. Ние не бързахме да засилим организацията в едни места, когато в съседните нямаше още такива. При това искахме да видим как ще погледне народът на революционната организация и след това да се основат кръжоци и в селата. Изобщо, действахме бавно чрез сигурни и верни хора, за да не изложим делото на опасност още в самото начало.

Но през м. юли 1895 г. чухме, че от България са навлезли чети в пиринския край, превзели Мелник, нападнали са помашки доспатски селища и пр. Всичко това ни хвърли в тревога, защото чрез това нахлуване се откриваха очите на турците за съществуването на революционната организация, която до организирането на цялото македонско население и подготовката му за едно въстание, требваше да бъде неизвестна за турското правителство. Станалият вече факт не мо¬жеше да се скрива от народа и ние решихме да го използваме за агитационно средство, казвайки на съмишлениците и народа: „Виждате ли? Нашите братя от България с готови да ни дойдат на помощ, когато въстанем. Поради това по-скоро да се приготвим за въстание.“ Всеки пристигнал в Солун интелигент и учител се посветяваше в делото и покръстваше. През същото лято бе покръстен и Хр. Матов. Беше 25 август 1895 г. — петъчен ден. Аз и Даме отидохме в Бошнак хан, дето беше се настанил Хр. Матов. Поканихме го да дойде в моята квартира, където разговаряхме цели два часа върху революционната организация. Накрая Матов се съгласи да влезе в организацията и Даме го закле. Той замина за местоназначението с инструкции да засили и разшири организацията в окръга.

Предишни части от записките на Иван х. Николов: 1. Младежки революционни копнежи; 2. Дейността ми до 1893 година; 3. Основаването на ВМРО; 4. Мерки за засилване на революционната организация; 5. За нашите солунски книжарници.