СЛУЖБОМЕР

четвъртък, ноември 19, 2015

Свобода на избора

Казват, че с реформата в образованието, която засега все още стои на думи и е доста мъглива, училищата, та даже и учителите щели да имат свободата да избират какво и как да преподават.

За как да преподавам, няма проблеми, аз и сега преподавам, както аз си виждам нещата, и когато говоря за „Братчетата на Гаврош“, не приказвам глупости за бедни дечица и богати чичковци, които си стискат парите и не дават на бедните дечица, а за човешкото нещастие и човешкото безразличие и коравосърдечие, което не се определя от това какво дрънка в джоба ти: жълтици или семки и бонбонки.

За какво да преподавам – може…

…ама надали.

Та нали веднага в седми клас ще сменя „Немили-недраги“ с „Чичовци“: пак повест, пак от Вазов, с доста летви по-висока от първата, плюс това толкова съвременно звучаща, та дрънка.

Свобода, свобода – ама чак пък толкова дори и в най-смелите си мечти не я виждам.

Защото все още много хора страшно много държат да се тъпчат главите на децата с мухлясал възрожденски патриотизъм, а после се чудим защо хората веят български знамена, викат: „Да живее България!“, кланят се на иконата Левски, а делата им – позорни, ниски и мерзки.

Та скептик съм.

Не съм скептик само в едно.

Преживял съм много образователни промени от 1979 година насам, ще преживея и тази реформа, доколкото се ориентирам, пак ще бъде количествена, но не и качествена.

Добре е май само това, че пенсията ми вече наднича зад баира…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.