СЛУЖБОМЕР

четвъртък, ноември 26, 2015

Българската общественост за расизма и антисемитизма (1937 година)

Непременно държах да поставя в заглавието датата и не случайно – още оттам на някои хора да им щракне нещо в мозъка (ако изобщо има в какво да им щрака).

Защото 1937 година е време, за което някога историята ни учеше, а и сега някои хора казват, че е било ФАШИСТКО!

В същата тази година обаче в България излиза една забележителна книга, немислима да се появи при фашистки режим, за която – уви! – и аз допреди един ден не знаех.

С част от тази книга се сдобих в PDF формат благодарение на библиотека „Струмски“, но след това я открих цялата (сканирана по страници в JPG формат) на сайта http://archives.bg (раздел "Еврейската общност в България") и тя ще бъде публикувана в блога ми изцяло с продължения, трансформирана в текстов вариант с ABBYY FineReader и обработена от мене, за да се ликвидират „недоразуменията“ със стария правопис, които програмата не може да обработи.

Изключително интересно и полезно четиво.

Днес – предговорът към книгата.

ПРЕДГОВОР

Една от главните задачи на еврейската интелигенция е да се бори против расовата омраза и антисемитизма. Вековни предразсъдъци и явни подстрекателства от страна на известни обществени среди създават една атмосфера на неприязън в някои от страните в Европа и Америка. Вън от преследванията, на които са изложени народностните малцинствени елементи в дадени страни, евреите са предмет на една системна и добре организирана пропаганда в повечето от страните на югоизточна Европа. Най-вече в една голяма страна, чието минало говори за голям възход във всичките области на човешкия гений, евреите са фактически обезправени, като човеци и граждани, лишени от възможността да упражнявате прерогативите си на поданици на страната.

Тия обстоятелства обикновено се оправдават и обясняват с нуждата да се пречисти господстващият елемент от чужди примеси.

Расовата теория се появи на сцената непосредствено след идването на власт на националсоциализма в Германия. По-точно казано: расистката идеология намери своя тълкувател в лицето на националсоциалистическите привърженици в съвременна Германия. Приложена на дело, расовата теория причини много горчивини не само на еврейството в Германия. Последствията от расистката политика са познати, малко или много, на всеки културен човек, и не е нашата задача в случая да се спираме на тях. Расизмът, като теория и практика, днес е предмет на нескончаеми разисквания в множество печатни издания. Учени със световна известност изказват меродавни мнения за научната стойност на расовата теория. Публицисти, журналисти, писатели, артисти, църковни деятели и хуманисти живо отхвърлят мотивите, които разделят човешките раси на „висши“ и „нисши“. Отношението на тия люде към практиката на расизма е също интересно. Порицавайки проводниците на расистката идеология, те считат, че изпълняват свой свещен нравствен дълг.

Съображения от гражданско и човеколюбиво естество ни наложиха и в нашата страна да направим една анкета върху три въпроса, които конкретизират цялата същност на расизма, като теория и практика:

1. Какво мислите за расизма, като теория и практика ?

2. Как обяснявате антисемитизма?

3. Мнението ви за еврейството въобще и частно за еврейството в България?

С оглед да се получи една ясна представа за отношението на българската обществена и културна мисъл към поставените въпроси, спряхме се на видни наши общественици, писатели, артисти, художници и др., чиито отговори се печатат в настоящата книга. Ценейки еднакво всички участващи в произведената анкета и тяхната обществена значимост, подреждаме отговорите им по азбучен ред.

Книги, подобни на предлаганата, изобилстват в почти всички западноевропейски страни. Ето защо, според нашето скромно мнение, тази книга, единствена по рода си по замисъл у нас, запълва една празнота, която отдавна се чувства в България.

Част от интервютата, печатани в предлаганата книга, се появиха във в. „Пробуда“ през 1933, 1934 и 1935 г., друга част от тях се печатат за пръв път, а три от тях — мненията на покойните вече Теодор Геодоров, Андрея Ляпчев и Никола Генидиев — се появиха в сп. „Pro causa Judaica“ (1919 г.)

Предлаганата книга е дело на един редакционен комитет, чиито усилия за осветляване и борба против расизма и антисемитизма са известни на обществото.

Накрай, дължим да заявим, че част от разходите по издаването на книгата се покриха от суми, дадени от няколко души, които съчувстват на идеите, легнали в основата на настоящата книга.

София, юни 1937 год. - Редакционният комитет

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.