СЛУЖБОМЕР

сряда, ноември 18, 2015

За простотата на изказа

Вчера ми попадна една поредица от девет книги на Айзък Азимов.

Но не фантастика.

Деветте книги на писателя, когото по-голямата част от българската четяща публика (включително и аз, с една книга изключение) познава като фантаст, са научно-популярни, по… история.

Айзък Азимов (роден в Русия като Исаак Озимов), биохимик по професия, е автор на около 500 книги, много които не са художествена литература, а популяризаторски с широк кръг на научния си обхват – астрономия, генетика, история, езикознание…

Но не за това ми е думата.

Снощи започнах да чета първата книга от поредицата: „Близкият Изток. История на десет хилядолетия“.

Дълго време не можах да се откъсна от написаното, заспах доста по-късно от обичайното.

Увлекателно, простичко и разбираемо, Азимов ме поведе през историята на шумерите и тогава си помислих: а не може ли и нашите училищни учебници по история да са написани така?

Може, разбира се, ако ги напише Айзък Азимов.

Но ги пишат нашенски учЕни, за които нАучното е задължително разбираемо само за тях самите.

И ще продължат да ги пишат по същия идиотски начин: сложни, усукани и плашещи с изказа си децата.

Да не си мисли някой, че рИформата ще промени нещо.

А на бас, че няма…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.