Вчера ми попадна една поредица от девет книги на Айзък Азимов.
Но не фантастика.
Деветте книги на писателя, когото по-голямата част от българската четяща публика (включително и аз, с една книга изключение) познава като фантаст, са научно-популярни, по… история.
Айзък Азимов (роден в Русия като Исаак Озимов), биохимик по професия, е автор на около 500 книги, много които не са художествена литература, а популяризаторски с широк кръг на научния си обхват – астрономия, генетика, история, езикознание…
Но не за това ми е думата.
Снощи започнах да чета първата книга от поредицата: „Близкият Изток. История на десет хилядолетия“.
Дълго време не можах да се откъсна от написаното, заспах доста по-късно от обичайното.
Увлекателно, простичко и разбираемо, Азимов ме поведе през историята на шумерите и тогава си помислих: а не може ли и нашите училищни учебници по история да са написани така?
Може, разбира се, ако ги напише Айзък Азимов.
Но ги пишат нашенски учЕни, за които нАучното е задължително разбираемо само за тях самите.
И ще продължат да ги пишат по същия идиотски начин: сложни, усукани и плашещи с изказа си децата.
Да не си мисли някой, че рИформата ще промени нещо.
А на бас, че няма…
Не само съм съгласен с Вас,но съм и твърдо убеден в това ! Надявам се,че не само двамата ще сме с подобни убеждения!
ОтговорИзтриване