СЛУЖБОМЕР

неделя, ноември 08, 2015

За нашите солунски книжарници

Из записките на Ив. х. Николов (публикувани в „Илюстрация Илинден“, кн. 2-3, декември 1934 - януари 1935 г.)

Преобразувал от графичен формат с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

Сега да се повърна малко назад върху моята книжарница. Отварянето на моята книжарница се указа една необходимост. От много учители получих писма със съдържание: „Много добре направихте, че отворихте книжарница, за да се избавим от нетърпимия Самарджиев монопол. Този човек праща учебници и други ученически и канцеларски потреби, когато иска, колкото и по каквато цена иска. Много пъти изпраща стоките през януари и февруари, макар, че е получил парите още в м. септември.

Макар и късно да бях получил учебници от Д. В. Манчов, все пак през м. ноември и декември 2-3 училища взеха от мене учебници, бидейки уморени да чакат такива от К. Г. Самарджиев & Сие. Това озадачило К. Г. Самарджиев и прати човек да ми каже, че ако затворя книжарницата, той (К. Г. Самарджиев) щял да накара Екзархията да ме назначи за учител пак в Солун и то със заплата не 110 лири турски, каквито получавах по-рано, а със 150 л. т. Аз, разбира се, отказах. Други пък лица дохождаха да ме убеждават да съм отишъл някъде в провинцията да стана книжар, защото в Солун, при наличността на една Самарджиева книжарница, която е завладяла щелия пазар на Македония, не щял съм да мога да успея и щял съм да бъда унищожен. Аз им отговарях, че ако в Солун, като интернационален и търговски град, не успея, в провинцията хич няма да успея.

През ваканцията на 1894 г., напечатих приготвените вече учебници за първоначалните училища. Всички почти мои бивши ученици от Солунската гимназия, пръснати сега по цяла Македония като учители и директори, станаха мои клиенти, понеже учебниците ми бяха по-евтини. Така, Самарджиевата читанка за II отделение беше 7 гроша, а моята 3 гр.; читанката му за III отделение беше 8 гр., а моята 5 гр. и т. н. Сравнявайки цените на моите учебници с тия на Самарджиевите, хората видяха голямата експлоатация, която е вършил Самарджиев в продължение на толкова години, когато той е бил единствен книжар издател. Всичко това озлоби К. Г. Самарджиев и неговия автор Анастас Наумов и те почнаха да гледат в моето лице своя смъртен враг. И гоненията и клеветите против мене и против организацията почнаха без граница и безспир.

Успехът на моята книжарница, завземането от нас на солунската община и проникването на революционната идея между интелигенцията в Македония стреснало не само опозицията с К. Г. Самарджиев начело в Солун, но и самата Екзархия. И Екзархията натоварила К. Г. Самарджиева 1895 пролетта да тръгне по агитация в Македония против революционната организация. К. Г. Самарджиев обиколил по-голямата част от Македония и всякъде говорил против организацията, а най-много против мене, като казвал, че аз съмъ бил изпъден от Екзархията учител, че съм бил вагабонтин и че, за да съм си създал партия в Македония, хвърлил съм страната в огън. Когато през ваканцията учителите, пред които Самарджиев е говорил, ми съобщаваха тези негови думи, отговарях им: „Така говори против мене, защото му е мъчно, че и аз съм книжар; ако аз не бях книжар, нямаше да говори така против мен“.

Предишни части от записките на Иван х. Николов: 1. Младежки революционни копнежи; 2. Дейността ми до 1893 година; 3. Основаването на ВМРО; 4. Мерки за засилване на революционната организация.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.