Бях планирал да гледам руския филм „Левиатан“ („Левиафан“, 2014 г., реж. Андрей Звягинцев), получил девет международни престижни награди и номиниран в момента за „Оскар“, малко по-нататък във времето.
Но острата реакция срещу лентата в Русия ме накара да променя мнението си и да го видя още сега.
Не е току-така да се иска в страната на Путин от неслучайни хора забрана на филма, да се поставя условие режисьорът да върне на Министерството на културата парите, отпуснати му за снимането, пък и църквата да скърца ядосано със зъби (актьорът, изпълняващ ролята на митрополита едва не загуби работата си!).
И честно казано – има за какво да негодуват високопоставените.
Филмът, чието действие се развива в дълбоката руска провинция, разкрива в лицето на всемогъщия провинциален кмет (вижте, между другото, чий портрет виси в кабинета му!), който държи в ръцете си полицията, съда и прокуратурата, един свят без милост и състрадание, свят, в който всеки, изправил се на пътя на управника, бива смачкван без всякакво подбиране на средства.
Църквата също върви в крак с властта и си затваря очите за нейните своеволия, макар пред миряните да говори за всеблагия и милостив Христос, когото трябва да носим в душите си.
Но най-отчайват в кинокартината обикновените герои – смазани от живота, безперспективни, безцелни, пустодейни, изгубили всякакви ценности (приятелите бързо се оказват предатели), живеещи ден за ден, от едно напиване до друго.
Казах по-горе "дълбока руска провинция".
Мога да го кажа и по друг начин - миниатюрен модел на днешна Русия...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.