СЛУЖБОМЕР

четвъртък, януари 15, 2015

Най-кратките световни разкази

Превод от руски: Павел Николов

Във Великобритания през 1980 година се появява особен жанр на разказа – a drabble. Историите са от 100 думи и проверяват способността на автора да изразява завършена идея в максимално сбита форма. В родината си – Бирмингамския университет – жанрът съществува като форма на словесна игра, а вече по-късно, през 1987 година, приема вид на истински литературен конкурс. Редакторът на вестник New Time" Стив Мос преразглежда каноните на жанра и обявява конкурс, участниците в който трябва да напишат разказ с обем само 55 думи. Останалите изисквания остават непроменени: строен сюжет, отработени герои и необичаен край. Стив Мос получава толкова писма с разкази, че издава цяла книга, наречена „Най-кратките световни разкази“ („The World’s Shortest Stories“)“.

Цялата книга на руски език можете да намерите на този адрес - http://vk.com/topic-58896022_29303500.

На английски език излизат тук-таме отделни разказчета, ама цялата книга – няма я, поне аз не успях да я намеря.

Затова ето няколко превода от руски, които направих в ситуация на жестока борба с грипа (не съм гледал дали думите са точно 55, защото щеше да ми дойде в повече).

СРЕЩА

Звъни телефонът.

- Ало – прошепна тя.

- Виктория, аз съм. Да се срещнем на пристанището в полунощ.

- Добре, скъпи.

- И моля те, не забравяй да вземеш със себе си бутилка шампанско – каза той.

- Няма да забравя, скъпи. Искам да бъда с тебе през тази нощ.

- Побързай, нямам търпение! – каза той и постави слушалката.

Тя въздъхна и след това се усмихна.

- Интересно, кой ли беше това – каза тя.

КАКВО ИСКА ДЯВОЛЪТ?

Двете момчета стояха и гледаха как сатаната се отдалечава бавно. Блясъкът на хипнотичните му очи все още замъгляваше главите им.

- Чакай, той какво поиска от тебе?

- Душата ми. А от тебе?

- Монета за телефонния автомат. Трябвало някъде да позвъни спешно.

- Искаш ли да отидем и да хапнем?

- Искам, но сега нямам никакви пари.

- Нищо страшно. Аз съм пълен с пари.

СЪДБА

Имаше само един изход, защото нашият живот се сплете в прекалено объркан възел от гняв и блаженство, за да решим всичко по някакъв друг начин. Ще се доверим на жребия: тура – ще се оженим, ези – ще се разделим завинаги.

Хвърлихме монетата. Тя звънна, завъртя се и се спря. Тура.

Вторачихме с в нея с недоумение.

След това, в един глас, казахме: „А може би още един път, а?“

ВЕЧЕРНА ИЗНЕНАДА

Блестящите чорапогащи плътно и съблазнително обвиваха прекрасните бедра – чудесно допълнение към лятната вечерна рокля. От крайчетата на диамантните обеци до връхчетата на изящните обувчици на тънки токове – всичко беше просто шик. Главата с току-що поставените сенки разглеждаше отражението в огледалото и начервените с ярко червило устни се разтягаха от удоволствие. Внезапно отзад се чу детски глас:

- Татко?!

БЛАГОДАРНОСТ

Вълненото одеяло, което му дадоха неотдавна в благотворителния фонд, обгръщаше удобно раменете му, а обувките, които намери днес в контейнера за боклук, изобщо не му стискаха.

Уличните светлини така приятно сгряваха душата му сред цялата тази леденяща тъмнина…

Извивката на пейката в парка му се струваше толкова позната на отрудения му гръб.

- Благодаря ти, Господи – помисли си той, - животът е просто възхитителен!

ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ

- В университета ние само търкахме гащи – каза Дженингс, като миеше мръсните си ръце. – След всичките съкращения на бюджета няма да научите много, просто ви поставят оценки и всичко върви по реда си.

- Как тогава учехте?

- Ами не учехме. Впрочем, можете да погледате как работя.

Медицинската сестра отвори вратата.

- Доктор Дженингс, викат ви в операционната.

РЕШАВАЩ МИГ

Тя почти чу как се захлопва вратата на затвора ѝ.

Свободата си отиде завинаги, съдбата ѝ вече е в чужди ръце и никога няма да живее на воля. В главата ѝ се замяркаха безумни мисли колко добре би било сега да отлети далече-далече. Но тя знаеше, че няма как да се скрие.

Обърна се с усмивка към жениха и повтори:

- Да съгласна съм.

КРИЕНИЦА

- Деветдесет и девет, сто! Кой се скрил, скрил се, отварям очи!

Мразя аз да жумящия, но за мене така е по-лесно, отколкото да се крия. Влизам в тъмната стая и шепна на тези, които са се затаили вътре:

- Пу за мене!

Те ме изпращат с поглед по дългия коридор и във висящите по стените огледала се отразява моят фигура с дълга черна роба и коса в ръката.

КРЕВАТНА ИСТОРИЯ

- По-внимателно, мила, зареден е – каза той, като се върна в спалнята.

Гърбът ѝ се опираше на таблата на леглото.

- Това за жена ти ли е“

- Не. Би било рисковано. Ще намеря наемен убиец.

- А ако наемният убиец съм аз?

Той се усмихна.

- И кой е толкова изкукал, че да наеме жена да убие мъж?

Тя облиза устни и насочи дулото.

- Жена ти.

В БОЛНИЦАТА

Тя караше с бясна скорост колата. Господи, само да успее навреме. Но по лицето на лекаря от реанимационното отделение разбра всички.

Тя зарида.

- В съзнание ли беше?

- Мисис Алертън, - каза меко лекарят, - трябва ад сте щастлива.

Последните му думи бяха: „Обичам те, Мария“.

- Благодаря – произнесе хладно Джудит.

НАЧАЛОТО

Тя му беше много сърдите. В своя идиличен живот те имаха почти всичко, но тя жадуваше за едно – това, което никога не се беше случило между тях. Само неговата страхливост му пречеше.

След това ще се избави от него, но засега е рано. По-добре е да бъде спокойна и хитра. Прекрасна в своята голота, тя хвана плода.

- Адам – повика го тихо тя.

ПРОЗОРЕЦЪТ

Откакто убиха жестоко Рита, Картър седи до прозореца. Никакъв телевизор, четене, кореспонденция. Животът му е това, което вижда през завеските.

Все му е там кой му носи храна, кой плаща сметките, той не напуска стаята. Животът му е притичващите физкултурници, смяната на годишните времена, минаващите коли, призракът на Рита.

Картър не разбира, че обвитите с филц изолатори нямат прозорци .

В ГРАДИНАТА

Тя стоеше в градината, когато видя, че някой тича към нея.

- Тина! Цветенцето ми! Любовта на моя живот!

Най-сетне го каза.

- О, Том!

- Тина, цветенцето ми!

- О, Том, аз също те обичам!

Той се приближи, застана на колене и я избута настрани.

- Цветето ми! Настъпила си любимата ми роза!

В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

Накрая търсенето му завърши в това затънтено, уединено селце. В овехтяла къщичка до огъня седеше Истината.

Той никога не беше виждал оп-стара и уродлива жена.

- Вие ли сте Истината?

Старата набръчкана кранта тържествено кимна.

Кажете какво да кажа на света? Каква вест да му предам?

Старицата се изплю в огъня и отвърна:

Че съм млада и красива!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.