„Папуша“

Полският игрален филм „Папуша“ („Papusza“, 2013 г.) проследява интересния, но изпълнен с много несгоди, премеждия и тревоги живот на полската циганска поетеса Бронислава Вайс, известна повече с детското си име Папуша (Кукличка).

Бронислава Вайс (Папуша), 1978 г.

Добро решение на двамата режисьори (съпрузите Йона Кос-Краузе и Кшиштоф Краузе – автори и на сценария) е да запечатат произведението си на черно-бяла лента и да вложат в устата на своите герои не полска, а автентична циганска реч, което прави филма много близък по внушение до документалистиката.

В съдържанието на „Папуша“ няма своеволни отклонения от историческата достоверност.

Бронислава Вайс се ражда и живее в цигански табор.

Когато е малко момиче, у нея се заражда желанието да чете и пише, но това таборът не може да ѝ даде – всички в него са безкнижни; спомняйки си за тези времена, по-късно тя разказва как трябва да краде кокошки, които носи на една еврейка, за да я учи на четмо и писмо; след това, вече съпруга и майка (омъжена е принудително на 16 години), Бронислава Вайс започва да съчинява първите си стихотворения, които рецитира и пее, без обаче да ги записва.

През 1948 година в табора на Папуша попада и живее в него до 1950 година Ежи Фицовски – полски поет, литературен историк и преводач, който по това време се крие от новата комунистическа власт, пред която е изпаднал временно в немилост като бивш войник от Армия крайова и участник във Варшавската въстание; Фицовски е впечатлен силно от поезията на Бронислава Вайс, насърчава я да я записва и по-късно, когато вече не е преследван от властите, представя някои от стихотворенията ѝ, които сам превежда от цигански език, на живия класик на полската поезия Юлиан Тувим.

Следват първи публикации, книгата „Песните на Папуша“ („Pieśni Papuszy“, 1956 г.), известност, но не и щастлив живот; поведението на Бронислава Вайс излиза извън рамките на позволеното за една жена в затворената циганска общност, която я отлъчва с обвинение, че издава тайните на общността на „гаджо“ (нециганите); изключително чувствителна, Папуша приема това много болезнено и макар и по-късно, останала встрани от близките си хора, самотна – тя се срива душевно; настанена е в психиатрична клиника, където умира; „Дали ако не бях се научила да чета, нямаше да бъда по-щастлива?“ – пита горчиво героинята на филма…

А тук като добавка – едно стихотворение на Бронислава Вайс в мой превод от полски:

ИДВАМ ПРИ ВАС

Не дойдох при вас, за да ми дадете храна.

Идвам, за да ми повярвате.

Не дойдох при вас за вашите пари.

Идвам, за да ги раздадете на всички.

Идвам при вас от прокъсаните шатри,

вятърът ги раздърпа, прогниха от водата.

Моля ви всички, моля старите хора

и малките дечица, и хубавите момичета –

изградете къщи, сребърни като шатрите,

които са в гората, побелели от студа!

Не дойдох при вас за вашите пари.

Идвам, за да се съгласите всички

и в черна нощ да не превърнете

белия ден.

1953 г.