В защита на клоуните

Автор: Лев Рубинщейн

Превод: Павел Николов

Ще кажа честно и откровено. Не ми харесва, когато наричат „клоуни“ някакви симулиращи държавно-патриотични припадъци депутати или някакви сумрачни субекти с шарещи очички от „администрацията“, или някакви дребни, но шумливи бесове от телевизора.

Това е съвсем неправилно и съвсем несправедливо. И съвсем обидно за старата почтена професия, за насъщно важната и необходимата в контекста на трудната история на европейската цивилизация социално-културна функция.

Клоунът не е глупак, както си мислят някои. Клоунът е рентген, който ни показва собствената наша глупост, нашата пошлост, нашето безчестие. Клоунът се изявява на цирковата арена или на панаирджийската площадка, или отива в хосписа, за да подкрепя духа на онези, за които смехът е последно, но силно обезболяващо средство.

Защо хората се радват на клоуна? Защото той приема върху себе си, върху своя нелеп, но обаятелен, беззащитен, но и неуязвим персонаж всичко това, от което ние се страхуваме, че ще открием случайно в огледалото. Особено сутрин, когато сме най-уязвими за своя поглед.

Той е огледало. Но криво, но смешно и затова утешаващо. „Ами че това не съм аз! – мислим си ние облекчено, гледайки симпатичното му кривене. – Нима аз имам такъв огромен червен нос? Такива разчорлени фъндъци вместо коса? Такива възшироки и вечно изхлузващи се панталони на големи карета? Такава отровнозелена на червени капчици омачкана шапка? Нима имам такъв идиотски писклив глас? Нима се движа така суетливо? Не, не! Слава Богу, това не съм аз! Браво на рижия!“

А тези? Какви клоуни са те? Единственото, което ги сближава с клоуните е това, че също не се страхуват да изглеждат смешни. А и защо наистина да се страхуват? Помните ли стария детски виц? „Глупава, не глупава, ама десетачка на ден си докарвам!“* Такива ми ти работи…

Никакви клоуни не са те. Тях никой няма да ги вземе за клоуни – заради бездарността им, заради алчността им, заради безсърдечието им и пълната липса на въображение и чувство за хумор.

Те не са клоуни, не. Не са клоуни тези, които кресливо и истерично генерират омраза, призовавайки за заграбване, за насилие, за убийства. Клоуни са по-скоро тези, които от време на време несклонните към шеги хора с черни маски вместо лица, с „калашников“ вместо ръце и с празни черни торбички вместо сърца убиват само за това, че са клоуни.
---------------------------------

* Ето го и вицът:

Стои една маймуна на брега на реката и мие обелка от банан. Приближава се лъвът и пита:

- Какво правиш, маймуно?

- Дай два лева и ще ти кажа.

Постоял, помислил лъвът, а любопитството направо го разкъсва. Дава два лева, а маймуната му казва:

- Мия обелка от банан.

Лъвът със злост:

- Ти какво, толкова ли си глупава?

- Глупава, не глупава, ама десетачка на ден си докарвам!