СЛУЖБОМЕР

сряда, януари 21, 2015

Разказче от Фейсбук

Автор: Yevgeniya Leshchinskaya (много такива разказчета има на профила ѝ)

Превод: Павел Николов

Драмата каквато е. Една моя московска приятелка отишла и си направила вълшебни подмладяващи инжекции отдолу до горе по цялата физика. И буквално разцъфнала пред погледа като пролетна вишня. А за да изглеждат цветчетата още по-убедително, решила да лъсне и да избели до свежо блещукане всичките си останали зъбки. Холивудска победна усмивка – като бонус!

На опашката при зъболекаря тя обърнала неволно внимание на дипломата в рамка, която красяла стената на приемната. И си спомнила смътно, че едно красиво високо момче със същата фамилия и име е учило с нея в един клас почти преди четиридесет години. Наистина, щом приятелката ми прекрачила прага на зъболекарския кабинет, веднага я обзела друга мисъл. Не-не, не може тази шкембеста сбръчкана гъба с побеляло венче около обширната плешивина да е нейният съученик.

Въпреки това, след процедурата, тя попитала дядката кое училище е завършил. А гъбата казала номера на нейното училище.

- В коя година - уточнила тя.

- Хиляда деветстотин седемдесет и еди коя си… А защо питате?

- Помня ви от училището! – възкликнала смаяната ми приятелка.

Доктор Ахболи ахнал и радостно се заусмихвал:

- Каква среща! Колко се радвам! А вие по какво ни преподавахте?..

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.