СЛУЖБОМЕР

неделя, януари 04, 2015

Крим като комплекс за непълноценност на руски шовинисти

Автор: Петро Кралюк

Превод: Павел Николов


Напоследък Владимир Путин често споменава Крим. Това започва да ни отклонява в исторически план, все едно в Крим има някакви източници, свързани с Рус-Русия, защото в Корсун (Херсон) се е кръстил княз Владимир. А в действителност въпросът е какво отношение има този княз към днешна Русия, иначе казано – към Московията. Даже в новогодишното си обръщение Путин не забрави да спомене за „нашия Крим“: виждате ли, Севастопол и Крим „се върнаха в родния си дом“. Създава се даже впечатление, че Крим е за Русия някаква „сакрална територия“, без която Русия е непълноценна.

Наистина, Крим е играл не един път основна роля в историята на Русия. Друго нещо е, че руските историци предпочитат да си мълчат за това. За да не травмират съзнанието на своите съотечественици.

Московията – васал на Кримското ханство

Московията, или Русия (така започнала да се нарича при Петър), се формирала преди всичко като провинция на Златната орда. Московските князе били васали на владетелите на Златната орда – чингисидите. Именно от тях те получавали писмени укази с правото да управляват. През XV век приемник на Златната орда станало Кримското ханство. И московските князе станали поданици на кримския хан. Официални отношения между Крим и Москва се установили през 1474 година. Оттогава кримският хан Менгли Гирей започна да контролира своя нов васал, московския княз, редовно изпращайки в Москва свои представители.

Впрочем, когато в Москва пристигал татарски пратеник, князът го посрещал край стените, слязъл от коня си. Той даже хранел конете на пратениците с овес от своята шапка. Този унизителен обичай, който показвал васалната зависимост на московския княз, се запазил дълго време. Освен това московските князе плащали данък на кримския хан.

В запазили се грамоти московските князе наричат себе си по-малки братя на рода Гирей, а кримските ханове – свои царе. Например московският княз Иван III, когото руската историография изобразява като един от стожерите на руската държавност, се заклел върху Библията да бъде верен на династията Гирей. Случвало се в московските храмове да се молят първо за „единия цар“ – кримския хан, а чак след това за московския княз. Имало даже моменти, когато кримските ханове наричали московските владетели свои роби.

Това положение на нещата се запазило до края на XVII век. Едва при управлението на Петър I васалната зависимост на Московията от Кримското ханство била прекратена. Петър решил да изгради своя империя, която трябвало да обхване балто-черноморското пространство. За него било важно да се утвърди не само на Балтика, но и на Северното Причерноморие, изтласквайки оттам турците и кримските татари.

“Крим е наш“ като руски проблем

За да се осъществи „пълноценна“ Руска империя, трябвало да се ликвидира Кримското ханство. Нали неговите владения обхващали не само Крим, но и територии от днешна Южна Украйна, Кубан и достигали до Северен Кавказ. Тази цел била постигната при управлението на Екатерина II, когато се разгърнала сложна борба за Кримското ханство с последвалата негова окупация. През 1783-1784 година земите на ханството били включени в състава на Руската империя.

Екатерина II разглеждала това събитие като събитие с голямо значение. Темата за окупацията на Крим тя обсъждала в писма до френските философи просветители, по специално до Волтер и Дидро. Този факт се представял като важна крачка за „цивилизоването“ на Източна Европа. През 1787 година Екатерина II даже осъществила специално пътуване по завзетите територии, преди това контролирани от Кримското ханство.

Но анексията на ханството не била проста работа. Крим се превърнал за дълго време в пробле м на Русия. Тези територии трябвало да бъдат заселвани със „свое“ население, което не било толкова лесно, също така трябвало да се направи нещо с кримските татари, които не изпитвали любов към своята „нова родина“. Много татари още по времето на Руската империя били принудени да напуснат родната си земя.

В голям проблем за Русия се превърнала Кримската война през 1853-1856 година, когато страни от Западна Европа (Англия, Франция и Сардинското кралство) заедно с Османската империя нанесли съкрушително поражение на Руската империя. Главната база на руския Черноморски флот, Севастопол, който днес в съзнанието на руснаците се възприема като „град на руската слава“, била обкръжена и се изправил въпросът за нейното падане. Русия фактически капитулирала.

Войната завършила с Парижкия мирен договор от 1856 година, който лишавал Русия от правото да има флот на Черно море, крепости и крайбрежни арсенали. Руската империя се отказала от претенциите си за Молдавия, Влахия и Южна Бесарабия. Руският цар бил лишен от покровителството си над християните в Османската империя. Планът за разширяване на руското влияние на юг се провалил безславно. Кримската война разкрила загниването на Руската империя. Събитията от тази война се превърнали за Русия в „черен белег“.

Струва си също така да се отбележи, че Крим не е бил лесен и за съветска Русия. Там се намирала една от главните бази на белогвардейската контрареволюция. В опит на съветска Русия да реши окончателно „кримския проблем“ се превърнала депортацията на кримските татари през 1944 година.

Но да се постави Крим на крака, когато бил „избавен“ от коренното си население, не било лесно. Наложило се да се използва Украйна. Не затова ли през 1954 година, „като се имат предвид историческите, икономическите връзки и географското разположение“ (така формулирали това тогава), Президиумът на Върховния съвет на СССР взема решение за предаване на Кримска област от състава на РСФСР в състава на УССР?

Като разглеждаме историята на Крим и сложните му отношения с Русия, виждаме, че той е бил и е голям проблем за руската „геополитика“ и руското съзнание. Кримското ханство дълго време се е смятало за господар на Русия-Московия. С Крим е свързано едно от най-големите поражения на Руската империя – Кримската война през 1853-1856 година. По време на СССР руснаците така и не можаха да усвоят самостоятелно Крим. Не определят ли всички тези посочени фактори кримския комплекс за непълноценност на руските шовинисти, техните опити да създават митове за „руския Крим“, за „града на руската слава“ Севастопол и т.н.? Не са ли тези митове бягство от реалността? Нали реалността е такава: Крим никога не е бил достояние на руснаците, а по-скоро им е създавал проблеми.

Още днес се вижда, че окупацията на Крим от Путин се е превърнала за руснаците в сериозен проблем. И няма ли да завърши тази окупация примерно така, както е завършила Кримската война през 1853-1856 година?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.