За многознайковците

Някога българинът беше много прост.

Разбираше само от две неща: от футбол и от политика.

Сега обаче не е така.

Каза нещо министър Танев за Ломоносов и веднага се оказа, че нетът е пълен с ломоносоведи.

Ако ги попиташ какви точно са научните заслуги на Ломоносов, 99% от тях ще хлъцнат и ще млъкнат.

Защото многознайковците ще ги познаете по това – знаят всичко и… нищо.

(В скоби ще подхвърля само, че Ломоносов е бил и поет, ама няма да казвам, че в сравнение с Пушкин е кръгла нула - което си е така, разбира се, - защото и на мене ще ми одерат кожата.)

Рече също министър Танев нещо и за Жолио-Кюри.

И се оказа, че ломоносоведите са плюс това и жолиокюроведи.

Ако ги попиташ за какво точно е получил Жолио-Кюри половин Нобелова награда (половин, половин – не спорете!), 99% от тях ще хлъцнат и ще млъкнат.

Защото многознайковците… да не се повтаряме.

И спомена още министър Танев нещо за Наполеон.

След което хоп – пълен нет с наполеоноведи, „името им – легион“.

Ако ги попиташ с цената на какво „малкият капрал“ е станал император, 99% от тях…

Хайде да не продължаваме, знаем вече за какво става дума.

Само ми се иска да цитирам нещо друго, пак наполеоновско: „Пари, пари, пари! - рекъл едно време Наполеон I и зяпнал беше да глътне цял свят…“

И сега, след като многознайковците прочетат тук това явно непочтително, саркастично-язвително изказване за Наполеон и се възмутят искрено от него, да ровнат все пак в нета (полезно е да се рови и да се търси информация!) и да видят кой е авторът.

Ако нямат време или ги мързи, ще им спестя усилията.

Казва се Христо Ботьов.

Ботьов, повтарям, не Ботев, това Ботев са го измислили многознайковците…