Този път не бързах задъхано от влака към мястото на събитието, имах много време и по пътя понаправих няколко снимки.
Видях се с добри приятели (тези на снимките и още някои след това).
За фестивала „София Поетики“ мога да кажа, че вече няма да го пропускам.
Исках да снимам Албена на филмче с апарата, ама не се получи: на два пъти ми прекъсна, звукът не стана, картината също, изобщо – изложих се отвсякъде (поука: фотоапаратите не са за филмиране!); снимките този път ще са от Светла.
Ето стихотворението, което Албена прочете:
не сме добри хора
не се обаждаме на майките си
нямаме време за братята си
не ходим на гробовете на бащите си
и така ги оставяме да бъдат заден двор на бурени и смърдящи бездомни всякакви
не сме добри хора
не общуваме с тези, които ни развиват
а само с тези, които ни забавляват
ценим телефоните си повече от времето си
не сме добри хора
колебаем се постоянно
забравяме на минутата
правим се на някой друг
и оставяме компютъра включен, за да ни събуди звука от мейл, носещ нищо
незначещи думи от онези, които вече дори не обичаме
не сме добри хора
играчките ни са по-скъпи от дрехите на децата на съседите
правим се само, правим се, че е важно
не сме добри хора
а така ни се иска да бъдем
А аз накрая направих сефте на метрополитена (благодаря ти ББ!).
