Оттам и аз се запалих да представя известната и многостранно интерпретираната песен на Ариел Рамирес и Феликс Луна „Алфонсина и морето“ („Alfonsina y el mar“, 1969 г.).
Ако не знаете коя е Алфонсина Сторни, ще разберете от блога на Мария, има препратка (така ще прочетете и нещо друго, стига сте чели само моя блог!).
От интерпретациите на песента избрах тази на Мерседес Соса (не е ли очарователно латиноамериканското „ж“ на мястото на испанското „й“, а?).
Por la blanda arena
que lame el mar
su pequeña huella
no vuelve más,
un sendero solo
de pena y silencio llegó
hasta el agua profunda.
Un sendero solo
de penas mudas llegó
hasta la espuma.
Sabe Dios que angustia
te acompañó
qué dolores viejos
calló tu voz
para recostarte arrullada
en el canto
de las caracolas marinas.
La canción que canta
en el fondo oscuro
del mar
la caracola.
Te vas Alfonsina
con tu soledad,
¿qué poemas nuevos
fuiste a buscar?
Una voz antigua
de viento y de sal
te requiebra el alma
y la está llevando
y te vas hacia allá
como en sueños,
dormida, Alfonsina,
vestida de mar.
Cinco sirenitas
te llevarán
por caminos de algas
y de coral
y fosforescentes
caballos marinos harán
una ronda a tu lado.
Y los habitantesdel agua
van a jugar
pronto a tu lado.
Bájame la lámpara
un poco más,
déjame que duerma
odriza en paz
y si llama él
no le digas que estoy
dile que Alfonsina
no vuelve.
Y si llama él no le digas
nunca que estoy,
di que me he ido.
Te vas Alfonsina
con tu soledad,
¿qué poemas nuevos
fuiste a buscar?
Una voz antigua
de viento y de sal
te requiebra el alma
y la está llevando
y te vas hacia allá
como en sueños,
dormida, Alfonsina,
vestida de mar.
При мекия пясък,
от морето докосван,
следата ѝ малка
няма да се върне вече,
път от болка само
и мълчание достига
до водата дълбока.
Път само от неми
страдания достига
до морската пяна.
Знае Бог каква мъка
те съпровожда,
каква скръб не от днес
заглуши твоя глас,
за да те приспи
песента
на морските раковини.
Песен, която пеят
на тъмното морско
дъно
раковините.
Тръгваш си, Алфонсина,
със своята самота.
Какви нови поеми
отиде да търсиш?
Старинен глас
от вятър и сол
милваше душата ти
и те понесе,
и ти отиде там
като в сън,
ти заспа, Алфонсина,
под завивката на морето.
Пет малки русалки
ще те водят
по пътищата от водорасли
и корал
и светещи
морски кончета ще извият
кръг около тебе.
И водните жители
ще заиграят
скоро около тебе.
Светлината на лампата
вамали,
остави корабчето
да заспи спокойно.
И ако той ме повика,
не кавайте, че съм тук,
кажете му, че Алфонсина
няма да се върне.
Ако ме повика, не казвайте
никога че съм тук,
кажете му, че съм тръгнала.
Тръгваш си, Алфонсина,
със своята самота.
Какви нови поеми
отиде да търсиш?
Старинен глас
от вятър и сол
милваше душата ти
и те понесе,
и ти отиде там
като в сън,
ти заспа, Алфонсина,
под завивката на морето.
И като бонус – едно стихотворение от Алфонсина Сторни:
