Думата „фаталист“ научих много отдавна, когато гледах една телевизионна новела със същото заглавие.
Новелата, по част от романа на Лермонтов "Герой на нашето време" ("Герой нашего времени", 1940 г.), ми направи силно впечатление, дотолкова, че и досега пред очите ми е сцената с пистолета.
По това време, някъде между пети и осми клас да съм бил, вече познавах поезията на Лермонтов и не пропусках случай да изрецитирам (беше ме хванала мания да уча стихотворения наизуст) любимото си:
„В глубокой теснине Дарьяла,
Где роется Терек во мгле,
Старинная башня стояла,
Чернея на черной скале…“ и така нататък.
Така че се захванах и с „Герой на нашето време“.
Не помня вече какво впечатление ми е направил тогава, но не помня и да съм го захвърлил преди да стигна до половината, значи всичко е било наред.
После гледах две екранизации пак по части от произведението: „Княжна Мери“ на Аненски (1955 г.) и „Бела“ на Ростоцки (1966 г.).
И от двата филма не съм запазил кой знае какви впечатления.
Затова пък филмът на Александър Кот (2006 г.) е още в главата ми ( и как не – гледах го предната седмица!).
Шест серии по цялото произведение този път, които определено заслужават да се гледат.
Във всеки случай аз ги глътнах на един дъх.
