Зачетох се рано тази сутрин в поезията на Леся Украинка (Лариса Петривна Косач-Квитка, 1871-1913 г.).
Ето едно малко стихотворение от тази забележителна украинска поетеса (не го превеждам в рими, защото нямам време, а и ме мързи)…
Нічка тиха і темна була.
Я стояла, мій друже, з тобою;
Я дивилась на тебе з журбою,
Нічка тиха і темна була.
Вітер сумно зітхав у саду.
Ти співав, я мовчазна сиділа,
Пісня в серці у мене бриніла;
Вітер сумно зітхав у саду…
Спалахнула далека зірниця,
Ох, яка мене туга взяла!
Серце гострим ножем пройняла…
Спалахнула далека зірниця…
|
Нощта беше тъмна и тиха.
Аз стоях, мой друже, с тебе;
гледах към тебе с тъга,
нощта беше тъмна и тиха.
В градината въздишаше вятър печално.
Ти пееше, аз седях мълчалива,
песента ти в сърцето ми звучеше;
в градината въздишаше вятър печално...
Проблесна мълния далечна,
ох, каква тъга ме обзе!
Сърцето ми с остър нож прободе...
Проблесна мълния далечна...
|
