„Благодаря на живота“ („Gracias a la vida“) е чилийска фолклорна песен, станала популярна след интерпретацията на чилийската певица Исабел Пара.
Съществува в много интерпретации.
От тях най-обичана е интерпретацията на Мерседес Соса.
В превода, който направих долу, има един куплет повече от музикалното изпълнение.
Gracias a la vida
que me ha dado tanto
Me dio dos luceros
que cuando los abro
Perfecto distingo
lo negro del blanco
Y en el alto cielo
su fondo estrellaDo
Y en las multitudes
el hombre que yo amo
Gracias a la vida
que me ha dado tanto.
Me ha dado el oído
que en todo su ancho
Graba noche y día,
grillos y canarios,
Martillos, turbinas,
ladridos, chubascos,
Y la voz tan tierna
de mi bien amado.
Gracias a la vida
que me ha dado tanto
Me ha dado el sonido
y el abecedario
Con él las palabras
que pienso y declaro
Madre amigo hermano
y luz alumbrando
La ruta del alma del
que estoy amando
Gracias a la vida
que me ha dado tanto
Me ha dado la marcha
de mis pies cansados
Con ellos anduve
ciudades y charcos
Playas y desiertos
montanas y llanos
Y la casa tuya
tu calle y tU patio
Gracias a la vida
que me ha dado tanto
Me dio el corazón
que agita su marco
Cuando miro el fruto
del cerebro humano
Cuando miro el bueno
tan lejoS del malo
Cuando miro el fondo
de tus ojos claros
Gracias a la vida
que me ha dado tanto
Me ha dado la risa
y me ha dado el llanto
Así yo distingo
dicha de quebranto
Los dos materiales
que forman mi canto
Y el canto de ustedes
que es el mismo canto
Y el canto de todos
que es mi propio canto
Gracias a la vida!..
Благодаря на живота,
който ми даде толкова (много).
Даде ми две очи,
с които, щом ги отворя,
различавам безгрешно
черното от бялото,
на небето високо
звездното дъно
и сред многото хора
човека, когото обичам.
Благодаря на живота,
който ми даде толкова (много).
Даде ми слух,
който всеобхватно
дочува нощта и дена,
щурците и канарчетата,
чуковете, турбините,
лаенето, бурите
и толкова нежния глас
на любимия човек.
Благодаря на живота,
който ми даде толкова (много).
Даде ми звуковете
и азбуката,
а с нея думите,
с които мисля, които произнасям:
"майка", "приятел", "брат",
и светлината, озаряваща
душевния път на този,
когото обичам.
Благодаря на живота,
който ми даде толкова (много).
Даде ми движението
на уморените ми нозе.
С тях преминах
през градове и локви,
през плажове и пустини,
през планини и равнини
до твоята къща,
твоята улица и двор.
Благодаря на живота,
който ми даде толкова (много).
Даде ми сърце
неспокойно по ритъм,
когато виждам плодовете
на човешкия разум,
когато виждам доброто
така далече от злото,
когато виждам дъното
на твоите светли очи.
Благодаря на живота,
който ми даде толкова (много).
Даде ми смеха,
даде ми сълзите -
така различавам
щастието от нещастието.
И двете неща,
от които е съставена моята песен.
И твоята песен,
която е същата песен.
И песента на всички,
която е моята песен.
Благодаря на живота!..
