Девети септември ми купи палтенце
и каза: Честито, честито, момченце!
Девети септември ми купи сандалки.
- Да припкат - заръча - краченцата малки!
А после ми сложи в ръката геврече
- Хапни си! - Девети септември ми рече.
Накрая, дечица, каква изненада!
И знаменце даде ми той за парада.
Изтичах при баба, разказах й всичко.
А баба въздъхна: - Ех, внуче, добричко.
Такъв е, такъв ни е е празникът - харен.
И всеки го среща сега благодарен.
Той дава на всинца ни дрешки, закуски
и розово слага по детските бузки.
А старият дядо, засмян, се обади:
Девети септември и младост ни даде...
Автор: неизвестен.
