Бог да убие БДЖ-то!
Вместо до гара Кръстец, на самото било на планината, от гара Дъбово (поради ремонт на линията през Балкана) железничарите ме откараха с автобус през Хаинбоаза в… Трявна.
Трявна е хубав град, но не беше цел на пътуването ми, затова само една снимка на църквата.
С микробус отидох до Плачковци и (вместо да вървя от Кръстец по билото) тръгнах нагоре по малък асфалтиран път да преодолявам височината към хижа „Българка“ (виж горе на картата).
Минах през една махала.
После през още една.
По пътя срещнах една голяма изоставена сграда – или е била някаква почивна станция, или климатично училище (в близост имаше обрасло с храсти баскетболно игрище).
Оттам насетне започна големият зор.
Вървях явно по някакъв стар път от римско или турско време – на места калдъръмът личеше съвсем ясно.
Минах покрай заключени с катинар хижи.
На хижа „Българка“, до която най-сетне се добрах, имаше човек, но беше дошъл случайно, хижата също стои заключена – явно не само на БДЖ-то не му е наред работата.
Нощите се оказаха доста студени, сутрините прекалено хладни – ако не се навлечеш добре, ще се озъбиш моментално.
Пътят от хижа „Българка“ до хижа „Бузлуджа“ не е труден, „препятствията“ са лесно преодолими.
Снимка при една от Мъхнатите скали.
Без почивки не може.
Водата е ледено студена, точно като за морен човек.
Вървях почти цялото време през гора.
Докато не стигнах до „въртележките“.
Там вече излязох на голото било и доста време ме горя слънцето, докато не се пъхнах пак в гората.
До хижа „Бузлуджа“ стигнах малко след обяд, тъкмо да засека две групи кашкавал туристи (дошли от Казанлък с коли), които набиваха яко кюфтета и кебапчета, преди да потеглят отново към града.
Палатката разпънах, на поляната, където БСП си прави ежегодната Валпургиева оргия.
Над мене сияеше звездата на пленителното щастие (да ме прости Пушкин).
Дълго се разхождах по поляната бос (завиждай ми, Крис!).
На другата сутрин пак се събудих в зъзнещо време.
Пътят оттам до Шипка се оказа изненадващо лек и приятен; първо минах през факлите (на които с големи букви пишеше АТАКА; както се казваше едно време: „Имената на глупците висят по стените“).
Имаше само две малки изкачвания.
Останалото – лек път през много симпатична гора.
Рано-рано се озовах под големия паметник; чак до него не се качих, ходил съм вече (Бай Ганю: гледайте ги вие тези работи, аз колко съм ги гледал).
Като стар топчия (с две години стаж от казармата) не можех да не си направя тази снимка.
Последна снимка – на малкия паметник.
После се спуснах надолу към Шипченския проход, взех автобус за Казанлък и се прибрах късно вечерта у дома.
Забележки:
1. Снимките са правени на самоснимачка от триножник, не съм водил фотографка със себе си; сам бях.
2. Ще има и малко филмче, но по-нататък.
