СЛУЖБОМЕР

понеделник, юни 28, 2010

Аз, нетолерантният

Някои индивиди схващат толерантността като безгранична същност.

Щом си толерантен, значи трябва да приемаш всичко и всички.

Иначе казано, да зачиташ безапелативно чуждото право на мнение и поведение.

Да, ама това го няма дори и в приказките.

Вади юнакът меча и отсича трите глави на ламята.

Толерантност ли?

Ядец!

Ламята си има едно мнение, юнакът – друго.

Толерантността, като всяко човешко понятие, е гранична.

Аз например си зная и си признавам откровено сферите на своята нетолерантност.

Те са четири.

Първо: Затъналите в разкош и безхаберие към истинските духовни дела църковни пастири (за стадото им не се отнася, то – като всяко стадо – заслужава единствено съжаление).


Второ: Всякакви народомразци, инакомразци, фашизоиди и други подобни на тях кретеноиди.


Трето: Пророци (пророчици), врачки, баячки, екстрасенси, звездобройци, гадатели, шамани и прочее шарлатани.


Четвърто: Политически мошеници от всякаква боя: синя, червена, оранжева, жълта, пембяна…


Толерантност ли?

Я ми дайте меча!


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.