Колкото повече една страна е затънала в блатото, толкова повече си помпи самочувствието с патриотични илюзии.
Чета тук-там и слушам, че българка (точно така: българка!) може да стане президент на Бразилия.
Разбира се, Дилма Русеф (пълно име: Dilma Vana Rousseff Linhares) е толкова българка, колкото е българин и Джон Атанасов.
Някой съзнателно, струва ми се, не прави разлика между „българин” и „гражданин на чужда държава от български произход”.
Разбираемо е, когато подобен сламен патриотизъм a la дядо Вазов, целящ да покаже (именно да покаже, а не да докаже!), че сме дали „на вси славяни книги да четат”, а на целия свят компютъра и киселото мляко (без него светът неминуемо би пропаднал!), се проповядва от нискокалоричните умствено последователи на Сидеров и Расате.
Тях ги отминавам с ледено безразличие.
Но когато и медиите говорят за „българката” Русеф, направо падам от смях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.