Вишните в градината узряха.
Опитах няколко.
И си спомних за „Узряха вишните в градината на чичо Ваня” („Поспели вишни в саду у дяди Вани”).
Песен, станала неделима част от руския градски фолклор, макар че по начало си има автор.
Текстът и музиката са създадени през 1968 година от 18-годишния Григорий Гладков (шлосер, а по-късно – лекар) от град Никопол, Днепропетровска област (днес в Украйна), но песента бързо става „народна” („пошла в народ”, както казват руснаците за подобни фолклоризирани авторски песни).
Среща се в различни варианти и влиза в репертоара на известни изпълнители на „руски шансон”, сред които бихме могли да откроим най-напред Аркадий Северни и Михаил Шуфутински.
Ето обаче едно непрофесионално, но много мило изпълнение.
Узряха вишните в градината на чичо Ваня,
узряха вишните на чичо Ваня.
А чичо Ваня с леля Груня е сега в банята,
а ние с приятели излязохме уж на разходка.
А ти, Григорий, не ругай,
а ти, Петка, не викай,
а ти с кошничките не се бутай преди всички!
Узряха вишните в градината на чичо Ваня,
но вместо вишни сега там има весел смях.
Нека чичо Ваня да мие гърба на леля Груня
в колхозната баня, в Мичиган *.
Ние ще кажем дружно: „Благодарим ти, лельо Груня...”
А "чичо Ваня"? И "чичо Ваня".
А ти, Григорий...
* Първоначално: „в Расчеган”. Расчеган е квартал на Никопол, Днепропетровска област. Михаил Шуфутински заменя Расчеган с Марчекан (район в Магаданска област, където по това време живее). Тук е Мичиган. В Мичиган, разбира се, няма нито колхози, нито колхозни бани, но фолклорът не обръща внимание на такива подробности.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.