“Горе на Балкана – червено знаме.
Червено знаме, партизанското – хей!
А до него лежи Вела Пеева.
Вела Пеева, партизанката – хей!“
Във Велинград съм.
На екскурзия с ученици.
Децата ме питат защо градът се казва Велинград.
Казвам им, че е на името на Вела Пеева.
- Не съм я чувал – казва Спас.
Щастливец.
А на нас като ученици ни бяха затлачили мозъка с какви ли не герои, дали живота си, за да живеем щастливо.
Само че това с героите е като онова с класиката, за което писах вчера.
Времето решава кой е герой и кой не, кой какво е дал и за какво го е дал.
След две поколения и велинградци няма да знаят коя е Вела Пеева.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.