СЛУЖБОМЕР

четвъртък, юни 10, 2010

За класиката

Какво е класика, обяснявам на учениците с два цитата.

Единият:


“За тебе е моята ода,

за теб е моята песен

за тебе -

днес и завинаги...“


И другият:


„Бе сгладне и честлинните комбурси

тарляха се и сврецваха във плите;

съвсем окласни бяха тук щурпите

и отма равапсатваха прасурси.“


Децата са много учудени, когато им кажа, че първият цитат е от произведение, което се търкаля на историческото бунище, а вторият – от произведение, което е класическо.

И не ми вярнат, мислят, че ги поднасям: как може смисленият текст да е калпав, а "безсмислицата" - класическа!

Тогава добавям, че класика не е това, което хората си мислят, че е (може да е, ще стане) класика, а което времето не е заличило (няма да заличи).

Някой да знае по-добро обяснение?


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.