Неизвестната война на Запад

Максим Пешка, www.svabodaby.net

Отшумяха парадите в чест на 65-ата годишнина от Победата. По телевизията за пореден път даваха филми за войната – и нови, и много съветски. Отново показаха например съветско-американския документален сериал от брежнево време „Неизвестната война на Изток”. (В съветския си вариант той, разбира се, се нарича „Великата отечествена”).

И макар че тази година на 9 май по Червения площад в Москва за първи път редом с руските военни маршируваха и войници от бившите съюзни държави – страни от антихитлеристката коалиция, а също и полски войски, по отношение на Втората световна война в постсъветското пространство са се променили малко неща.

Руската Дума се възмути от това, че Европейският съд в Страсбург отхвърли иска на съветския ветеран Кононов (на снимката) срещу Латвия, където Кононов беше осъден и лежа в затвора година и половина за военно престъпление. Какво престъпление? Ами такова: като партизанин Кононов изгорил няколко жители на едно латишко село заради подпомагане на немските окупатори, а сред тях – млада жена, бременна в деветия месец. Дали са помагали тези хора на хитлеристите, или не – не се знае със сигурност. Така решил тогава партизанският „съд”, а младият отмъстител изпълнил това решение.

Не само руските политици, но даже и много журналисти – например Леонид Млечин, известен със своите исторически книги – са убедени, че е трябвало да се постъпва точно така. След като част от латишите са воювали на страната на Германия, значи са били врагове на доблестната Червена армия, която освободила човечеството от фашизма. А врагът, както е известно, трябва да се унищожава безмилостно. Дори някои партизани да са убивали жени и деца, тези партизани са били наши, съветски хора, а не някакви си фашисти, които са изгорили Хатин!

Такава е тяхната логика. Според нея окупацията на страните от Балтика преди 70 години не трябва да се нарича окупация. Първо, балтийските републики са били обявени за съветски и са се присъединили доброволно към СССР. Второ, Съветският съюз е бил принуден, за да осигури самоотбраната си, да депортира масово в Сибир „антисъветските елементи”, сред които и такива от западните области на Беларус и Украйна след тяхното присъединяване към БССР и УССР.

Това, което ставало през 1940 година на Запад, в съветските и постсъветските учебници се нарича „странната война”. Действията на Англия се описват като плахи и малодушни, а хитлеровият блицкриг – завладяването на Франция, Белгия, Холандия, Дания и Норвегия – се представя с почти искрено възхищение. Но не се изяснява, че именно пактът Молотов-Рибентроп позволил на Хитлер да прехвърли основни сили на вермахта на Запад и да постигне решително надмощие над Франция, която мигновено капитулирала.

Писателят Иля Еренбург написал по това време романа „Падането на Париж”, който предизвикал възторга на Сталин: ето я какво представлява прогнилата изцяло буржоазна Европа!

Но има поне един военен епизод, който не се вмества в съветската историческа концепция. От 27 май до 3 юни 1940 година от пристанището Дюнкерк в Северна Франция в условията на непрекъснати атаки от страна на немските люфтвафе Великобритания успяла да евакуира по море голямо количество попаднали в обсада войници (сред които и френски). Отначало правителството на Чърчил смятало да изведе 100 хиляди свои войници, но с цената на героични усилия бил спасен животът на 340 хиляди души, още 150 хиляди били евакуирани от пристанището Бордо в Нормандия.

СС полк разстрелял край Дюнкерк сто британски войници, които се предали, след като им свършили боеприпасите. В сталинския СССР, както е известно, всеки, който се озовавал в плен на немците, се обявявал за предател. А британските войници станали герои в страната си. (Офицерът, който заповядал да се разстрелят пленниците, е обесен след войната като военнопрестъпник).

Врагът на Изток и на Запад е бил един и същ. Но войните наистина са били различни, защото е било различно отношението към човешкия живот. Впрочем, за 70 години в тази насока не се е променило нищо.

Превод от беларуски: Павел Николов