СЛУЖБОМЕР

сряда, юни 02, 2010

Неизвестната война на Запад

Максим Пешка, www.svabodaby.net


Отшумяха парадите в чест на 65-ата годишнина от Победата. По телевизията за пореден път даваха филми за войната – и нови, и много съветски. Отново показаха например съветско-американския документален сериал от брежнево време „Неизвестната война на Изток”. (В съветския си вариант той, разбира се, се нарича „Великата отечествена”).

И макар че тази година на 9 май по Червения площад в Москва за първи път редом с руските военни маршируваха и войници от бившите съюзни държави – страни от антихитлеристката коалиция, а също и полски войски, по отношение на Втората световна война в постсъветското пространство са се променили малко неща.

Руската Дума се възмути от това, че Европейският съд в Страсбург отхвърли иска на съветския ветеран Кононов (на снимката) срещу Латвия, където Кононов беше осъден и лежа в затвора година и половина за военно престъпление. Какво престъпление? Ами такова: като партизанин Кононов изгорил няколко жители на едно латишко село заради подпомагане на немските окупатори, а сред тях – млада жена, бременна в деветия месец. Дали са помагали тези хора на хитлеристите, или не – не се знае със сигурност. Така решил тогава партизанският „съд”, а младият отмъстител изпълнил това решение.

Не само руските политици, но даже и много журналисти – например Леонид Млечин, известен със своите исторически книги – са убедени, че е трябвало да се постъпва точно така. След като част от латишите са воювали на страната на Германия, значи са били врагове на доблестната Червена армия, която освободила човечеството от фашизма. А врагът, както е известно, трябва да се унищожава безмилостно. Дори някои партизани да са убивали жени и деца, тези партизани са били наши, съветски хора, а не някакви си фашисти, които са изгорили Хатин!

Такава е тяхната логика. Според нея окупацията на страните от Балтика преди 70 години не трябва да се нарича окупация. Първо, балтийските републики са били обявени за съветски и са се присъединили доброволно към СССР. Второ, Съветският съюз е бил принуден, за да осигури самоотбраната си, да депортира масово в Сибир „антисъветските елементи”, сред които и такива от западните области на Беларус и Украйна след тяхното присъединяване към БССР и УССР.

Това, което ставало през 1940 година на Запад, в съветските и постсъветските учебници се нарича „странната война”. Действията на Англия се описват като плахи и малодушни, а хитлеровият блицкриг – завладяването на Франция, Белгия, Холандия, Дания и Норвегия – се представя с почти искрено възхищение. Но не се изяснява, че именно пактът Молотов-Рибентроп позволил на Хитлер да прехвърли основни сили на вермахта на Запад и да постигне решително надмощие над Франция, която мигновено капитулирала.

Писателят Иля Еренбург написал по това време романа „Падането на Париж”, който предизвикал възторга на Сталин: ето я какво представлява прогнилата изцяло буржоазна Европа!

Но има поне един военен епизод, който не се вмества в съветската историческа концепция. От 27 май до 3 юни 1940 година от пристанището Дюнкерк в Северна Франция в условията на непрекъснати атаки от страна на немските люфтвафе Великобритания успяла да евакуира по море голямо количество попаднали в обсада войници (сред които и френски). Отначало правителството на Чърчил смятало да изведе 100 хиляди свои войници, но с цената на героични усилия бил спасен животът на 340 хиляди души, още 150 хиляди били евакуирани от пристанището Бордо в Нормандия.

СС полк разстрелял край Дюнкерк сто британски войници, които се предали, след като им свършили боеприпасите. В сталинския СССР, както е известно, всеки, който се озовавал в плен на немците, се обявявал за предател. А британските войници станали герои в страната си. (Офицерът, който заповядал да се разстрелят пленниците, е обесен след войната като военнопрестъпник).

Врагът на Изток и на Запад е бил един и същ. Но войните наистина са били различни, защото е било различно отношението към човешкия живот. Впрочем, за 70 години в тази насока не се е променило нищо.


Превод от беларуски: Павел Николов


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.