На пропуска към моста с Румяна ни чакаше изненада.
Пускаха само журналисти.
Миналата година – всеки, който си покаже личната карта.
Полицейска приумица ли беше това, или беше съгласувано с организаторите на парада, не зная.
Във всеки случай е тъпо.
Най-малко Румяна прилича на терорист и плюс това се вдигна чак от Ихтиман, за да се включи в шествието.
Мене ме спаси старата бойна журналистическа карта с изтекъл срок още от времето на динозаврите.
Влязох, но Румяна остана извън кордона.
Когато шествието обаче тръгна, тя се провря между полицаите и се озова до мене.
По-късно разбрах, че имало пропуск и за другите хора, но той бил някъде през девет гори в десета.
На моста направих доста снимки и кадри още преди началото.
Най много ме впечатли една майка, която беше дошла да подкрепи своето дете с нетрадиционна сексуална ориентация.
Самото шествие беше по-весело, по-разнообразно и по-спокойно от миналогодишното, когато изнервени полицейски шефове пришпорваха участниците едва ли не да вземат цялото разстояние на бегом.
Расатковците бяха като че ли по-малко и стояха далече по кръстовищата.
Само някакъв неандерталец изрева отблизо няколко обиди, но никой не му обърна внимание с изключение на един полицай, който го натири, при което онзи подви опашка и изчезна.
Неандерталците са смели само когато са много и когато имат пред себе си някой слаб човек.
Иначе, покажеш ли им дебелия край, се попикават от страх.
Така че купонът продължи да тече безметежно (тук в кадър и Румяна).
Друг неандерталец хвърли от някой балкон едно яйце, което се разби на метър и половина от нас, но не нанесе никакви поражения във вид на петна от жълтък.
Много от околните даже не забелязаха случката.
В това весело, пъстро и шумно множество кой ти гледа едно хвърлено яйце.
При това от неандерталец.
По едно време Румяна реши, че трябва да снимам цветния музикален камион.
Бях почти в края на шествието и трябваше да стигна до началото му с тичане.
Уф!
Мога да въртя педалите на велосипеда до припадък, в бягането обаче никак ме няма.
Изплезих език, но направих няколко кадъра.
Като казах велосипед, та се сетих: на шествието имаше и няколко братя по средство за предвижване.
Да, видях също така няколко познати и приятели, които иначе няма как да срещна, защото живеят в София.
Това беше още едно удоволствие за този ден.
Хайде, пък догодина – пак!
П.П. Четох някъде из интернет един да изброява десет аргумента, според които гей-парадът не би трябвало да се провежда.
Аз съм скромен.
Имам само два аргумента, че гей-парадът трябва да се провежда и че аз и Румяна трябва да участваме в него:
1. Светият синод на БПЦ е срещу парада.
2. Неандерталците са срещу парада
.
Това лично за мене е достатъчно…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.