Произведено в Русия: катастрофа в Киргизия

Даниел Гриндфилд, "Eurasia Review"

В пресата насилието, пуснато на свобода в Киргизия, се изобразява като етнически безредици. Действителността е много по-сложна и като виновник за произтичащото може да се посочи пряко Русия. Руският преврат срещу правителството на Бакиев, който дойде на власт след „революцията на лалетата”, използва узбекските сепаратисти в провинция Ош, за да смаже националистическите привърженици на Бакиев.

Русия от доста отдавна се опитва да махне от страната американската авиобаза „Манас”, която е жизнено важно звено във веригата, подсигуряваща силите на САЩ в Афганистан. Русия търпя Бакиев, докато се изказваше срещу базата на САЩ. Но когато той сключи сделка със Съединените щати и започна да разглежда възможността за енергиен договор с Китай, способен да сложи край на руското влияние в страната, Путин организира преврат, осъществен точно в момента, когато Обама подписваше с Медведев договора за съкращаване на ядрените оръжия – точно като във филма „Кръстникът”.

Хора като лидера на узбекските националисти Кадиржан Батиров бяха използвани за организиране на безредици и смазване на контрабезредиците, за да се свали от власт Бакиев и да бъде заменен с Роза Отунбаева. Отунбаева е служила в съветската дипломатическа мисия в ООН, била е професор по марксизъм и функционер на местната Комунистическа партия. Този преврат завърши преразглеждането на резултатите от „революциите” в бившите съветски републики и в страните от Варшавския договор и в краката на Кремъл сега се пречка само Грузия. Но превратът в Киргизия остави без решение много въпроси.

Руските преврати обикновено стават поетапно. Отначало в руските средства за масова комуникация, контролирани от държавата, започва пропагандна вълна, дискредитираща правителството, което Кремъл иска да свали, като корумпирано и репресивно. След това следва вътрешно въстание, осъществено от организации, свързани с Русия. Ако това въстание завърши с провал, следва нова пропагандна вълна, този път насочена в основни линии срещу Запада. В рамките на тази пропагандна активност правителството на страната се разобличава като репресивно и съдействащо за регионалната нестабилност (кодирана заплаха, предупреждаваща западните страни, че ако се опитат да се намесят, това ще доведе до регионален конфликт) – и след това следва нахлуване на руските „миротворци”.

В Киргизия руският преврат се оказа успешен, но за това беше платено с влошаване на съществуващото междуетническо напрежение. Използвайки узбекските сепаратисти като Кадиржан Батиров, Путин наля масло в огъня на междуетническото напрежение, което и без това тлееше постоянно в Ош. Не може да се каже, че това беше изцяло случайно.

В съветски времена руската стратегия по отношение на съветските републики се основаваше на принципа „разделяй и владей” и често приемаше форма на преселване на цели етнически групи или на промяна на границите, за да се създаде напрежение, което пречи на местните жители да се обединят срещу руснаците. Но този подход води до дългосрочни катастрофални последствия, както стана, когато британците го използваха в Израел, импортирайки арабите, за да неутрализират еврейската имиграция, което доведе до десетилетия тероризъм и войни. В Киргизия токсичната смес от узбеки, етнически руски преселници и други националности, живеещи сред господстващите етнически киргизи, означава, че Русия винаги има много лостове за дестабилизиране на положението в страната, но тази дестабилизираност не винаги може да завърши в момента, когато Русия поиска това.

Узбекският патриотизъм отдавна е взривоопасен проблем в провинция Ош заради значителния брой узбекско население. На свой ред това означава, че регионът е разцепен на два лагера – киргизки националисти, възнамеряващи да запазят Ош, и узбекски националисти, мечтаещи за отделяне или минимум за културна автономия. Бившият президент Бакиев, който получи в провинция Ош две трети от гласовете си, предприемаше някакви усилия, за да смекчи проблема, но тъй като самият той беше от Ош, не можеше да направи нищо, без да настрои срещу себе си собствената си избирателна база, която заради узбекския сепаратизъм беше киргизка и националистическа. Това превърна Кадиржан Батиров и неговите узбекски националисти в удобен инструмент за Москва, когато тя пожела да свали Бакиев и да го замени със своя марионетка. Но това също така означаваше, че Путин подпалва огън, който не може да бъде лесно загасен.

Използвайки Батиров, за да осъществи завземането на властта в региона, пълен с киргизки националисти, Путин разпали страх от узбекски сепаратизъм, подкрепен изцяло от Русия. Като пример може да се разгледа подкрепата, оказана от Путин на абхазците и осетинците в Грузия. И наистина, ако Бакиев беше успял да задържи властта, както стана със Саакашвили, малцина се съмняват в това, че Русия щеше да подкрепи узбекското отделяне и да го използва като предлог за нахлуване в Киргизия – както това беше направено в Грузия.

И тъй като узбекските националисти на Кадиржан Батиров използваха въоръжена сила, за да смажат демонстрациите в подкрепа на Бакиев, а вендетата между клановете са важен фактор в регионалната политика, Ош отдавна се е превърнал в барутен погреб. Марионетният режим на Отунбаева не можеше да се откаже от Батиров, защото той помогна за удържането на властта. Но отчуждението на регионалното мнозинство, и без това вече страхуващо се от превръщането на провинцията в следващо Косово или Грузия, беше извънредно неблагоразумно. В крайна сметка за Отунбаева – защото е напълно възможно Русия през цялото това време да чака своя шанс да изпрати в страната „миротворци”.

Киргизките военни сили се оказаха безполезни за Бакиев. Но тъй като в голямото си мнозинство те се състоят от киргизи, едно нещо може да се каже с точност: те може и да не пожелаха да подкрепят Бакиев, но те съвсем точно няма да се съгласят да защитават Батиров и неговите привърженици. Узбекската група на Батиров предупреди, че всякакви опити той да бъде арестуван заради въоръженото смазване на протестите ще се смята за атака срещу всички узбеки. Това се превърна в гаранция, че всякакви безредици ще бъдат свързани с междуетническото напрежение.
Контролираните от руското правителство средства за масова информация, както и следваше да се очаква, монополизират представянето на събитията, концентрирайки вниманието си върху узбеките, обръщащи се с молба за въвеждане на руски войски.

Действителността обаче е тази, че Русия постави началото на безредици и убийства заради осъществяването на своя дневен ред. Путин искаше да премахне авиобазата на САЩ от Киргизия, дори за сметка на предизвикани междуетнически конфликти чрез привидна подкрепа на узбекския сепаратизъм. За всичко, което последва, може и трябва да бъде обвиняван той.

Сега Путин се опитва да уговори Китай за формиране на единен фронт в рамките на Шанхайската организация за сътрудничество за подкрепа на собствения си марионетен режим на Отунбаева. Администрацията на Обама е слаба и не можа да отговори дори на руския преврат, осъществен, когато се подписваше на съглашението за съкращаване на оръжията, така че Русия няма повод да се безпокои от американска намеса. Но тя има много по-важен невидим проблем, за който си струва да се безпокои.

Подхранвайки узбекския сепаратизъм в Киргизия, Путин ще придаде сили на населението, което все повече и повече попада под влиянието на ислямските групировки като Хизб ут-Тахрир, чиято цел е възстановяването на Ислямския халифат. Докато старото правителство на Бакиев се бореше с ислямистите и особено с Хизб ут-Тахрир (което водеше до яростни протести на европейските и руските правозащитници), правителството на Отунбаева се стреми да спечели тяхната подкрепа и им предоставя свобода на действие, като и амнистира членове на Хизб ут-Тахрир, задържани под стража заради това, което узбекските сепаратисти и техните съюзници-правозащитници наричат „Нутакски инцидент”. Предоставянето на амнистия на участниците в „Нутакския инцидент”, по време на който привържениците на Хизб ут-Тахрир предизвикаха безредици по време на празника Ураза байрам, изпрати тревожен сигнал за това, че новото правителство отваря вратите за ислямистите.

Стратегията на Хизб ут-Тахрир се простира зад пределите на узбекския национализъм, но го използва за постигане на своите цели. Тази ислямистка групировка може да се възползва от бойните действия, които се водят в Киргизия, като приложи африканския модел, оказал се толкова успешен за ислямистите на Черния континент. Хизб ут-Тахрир продължава да разчита на узбеките, живеещи на границата с Узбекистан, но разширява дейността си и на север, вербувайки успешно и киргизи. Това съответства на поетапния подход, използван от ислямистките групировки в страните, където има мюсюлмани, а също така и бедно селско население. (В западните страни обаче ислямистите търсят подкрепа в градските или крайградските райони, където обикновено живеят имигранти-мюсюлмани, докато местното, немюсюлманско население, живеещо в селските райони, обикновено е основен извор на опозиция срещу ислямистите).

Макар че Социалдемократическата партия на Отунбаева не подкрепи и не легализира Хизб ут-Тахрир, нестабилността в провинция Ош, където групировката има солидна база, може само да засили подкрепата за ислямистите в дългосрочна перспектива. Независило от това дали узбекският сепаратизъм ще получи нови сили, или ще бъде отново смазан, Хизб ут-Тахрир пак ще се представи като жизнеспособна алтернатива, противопоставяща традиционните ислямски ценности на корупцията на светските политически партии. И макар че днес религиозните партии в страната са забранени, Хизб ут-Тахрир има и финансова подкрепа, основаваща се на нефтодоларите, и много търпение. Докато Путин се опитва да подчини Киргизия, ислямските групировки знаят, че в крайна сметка победители ще се окажат именно те.

Превод от руски: Павел Николов

Снимка: © РИА Новости