СЛУЖБОМЕР

сряда, юли 20, 2016

Дългият път до дома (Доўгая дарога дадому) – 106

Автор: Васил Бѝкау (Васил Бѝков)

Превод от беларуски: Павел Николов

Предишни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86, 87, 88, 89, 90, 91, 92, 93, 94, 95, 96, 97, 98, 99, 100, 101, 102, 103, 104, 105.

(Целият превод дотук – в „Библиотека на Павел Николов“)

106

Издателство "Мастацкая литаратура" ("Художествена литература") пусна няколко тома с мои събрани съчинения. Дойде ред за последните две произведения и аз дадох в редакцията ръкописа на "Мъртвите не ги боли". Тази повест не беше печатана в Беларус като отделна книга (в Русия също), не беше позволено да се споменава за нея. За което строго следеше лично кураторът на съветската цензура, заместникът на завеждащия идеологическия отдел на ЦК на КПСС [1] другаря Сеурук. Когато един път В. Оскоцкий [2] написа няколко факта за нея в предговора към сборник с мои повести, върнаха целия тираж на книгата в печатницата и ги накараха да махнат въпросните страници. Печатницата, издателството и авторът на статията протестираха, но напразно. Книгата отиде на пазара осквернена. Но времената уж се бяха променили. От момента на първата журнална публикация на повестта бяха изминали повече от двадесет години и издателството реши, че тя може да бъде напечатана в събраните съчинения. Плюс това, както ме уведоми директорът [на издателство "Мастацкая литаратура"] Михал Хведаравич Дубянецки, повестта се намирала в каталозите и е събралала на книжния пазар не малко заявки. ЦК на КПБ [3] в лицето на А. Кузмин също нямаше нищо против издаването ѝ. Републиканският главлит [4] постави печата си и ръкописът беше отправен в полиграфическия комбинат.

Но издателите и техните съмишленици явно не отчетоха един момент - бдителността на вътрешните сексоти [5]. И ето че именно по тяхна инициатива в Менск дойде нареждане от московския главлит повестта на Бикау да не се издава. Дубянецки ми съобщи това и ядосано каза, че е изпратил в Москва телеграма до секретаря на ЦК др[угаря] Зимянин, в която отправил жалба и протест. Все пак и Зимянин, и Сеурук са наши земляци, би трябвало да съчувстват на своите хора. Бедният и наивен, въпреки партийния си опит. Михал Хведаравич, на какво се надяваше! Разказах му една случка от войната, когато някакъв полицай разстрелял група земляци, сред които бил и братовчед му. Полицаят бил добър човек и за братовчед си направил изключение - постлал му в гроба свежи елхови клонки. Все пак братовчед му е... Дубянецки не ми повярва, каза: ще видите, ще се отменят нареждането. Трябва да почакаме отговора.

Вместо техния отговор дочака в скоро време повикване в ЦК ва КПБ, строго мъмрене и най-накрая - оставка. По-късно този усърден застъпник за беларуската литература получи инфаркт, след което бързо се озова в Северното гробище. Но преди това приключенията със злощастната повест продължаваха. Като ме извика след Дубянецки, Кузмин каза, че повестта трябва да се преработи малко, поне за пред очи да се променят някои думи или нещо там. Това ще даде основание да уведоми Москва, че авторът е преработил основно своето произведение. Учудих се малко на наивността на Аляксандр Трифанавич, но направих така, както ме посъветва - почистих малко стила. И наистина, в този си вид (доста осакатена след много редактирания) повестта беше напечатана в последния том на моите събрани съчинения. Този път Сеурук не можа да постигне своето и отстъпи - реши да опита с друго.

Като дойде у дома, Адамович каза, че е написал писмо на Горбачов, носи ми го да го прочета. Беше оплакване до генсека [6] от неговия подчинен Сеурук, който се е превърнал отдавна и безсменно в зъл гений за беларуската литература, по специално за писателите Бикау и Адамович. По-нататък в писмото се изброяваха случаите, когато Сеурук е нареждал на редакторите и на директорите на издателства да не печатат въпросните литератори, да свалят от страниците на списанията техните произведения и дори да не бъде пускан Адамович да пътува в чужбина, където е трябвало да изнася доклади. Ще подпишеш ли? - попита Адамович. Изказах съмнението си за ползата от подобно обръщение, казах, че никога не съм се оплаквал на тези хора, но подписах. Какво ли не прави човек заради компанията?..

Дълго време от Москва нямаше никакъв отговор, след това съвсем неочаквано Кузмин извика двамата подписали се. Той ни прочете част от документ, който получил от апарата на ЦК. Там се казваше, че във връзка с жалбата на двамата литератори до ЦК на КПСС е направена старателна проверка за дейността на др[угаря] Севрук В. Н. и че нито един факт, посочен в тяхното писмо, не е бил потвърден. Директорите на издателства и редакторите на списания са заявили, че др[угарят] Севрук не е осъществявал отнжсно тях никакъв диктат, че изискванията към писателя Адамович са били предявени по тяхна лична инициатива. В заключение на секретаря на ЦК на КПБ се предписваше да предприеме мерки за въздействие спрямо двамата беларуски клеветници, които са допуснали неадекватни нападки срещу един отговорен работник в ЦК на КПСС. Адамович слушаше всичко това и лицето му се покриваше с червени петна, а аз изпитвах злостна радост за моя приятел - ще знаеш как да се оплакваш! Като завърши четенето, Кузмин също се заусмихва - какво да ви правя? Ако бяхте партийни членове - щях да постави въпроса за изключването ви, а така... Ще го предам в профсъюзната организация, каза той и се засмя искрено. Ние тъжно се засмяхме и двамата.

Не зная дали Адамович писа още нещо до ЦК, почти съм забравил тази история. Но така или иначе, Сеурук изхвръкна все пак от ЦК и се оказа... заместник-главен радактор на "Известия". След това работи още някъде, докато не стана доверен съветник на президента на РБ [7]. За което има поздравления - от мене и от покойника [Алес Адамович].

1. ЦК на КПСС - Централен комитет на Комунистическата партия на Съюза на съветските социалистически републики (Съветския съюз).

2. Валентин Дмитриевич Оскоцкий (1931-2010) - руски литературовед, литературен критик и публицист; приятел на Васил Бикау.

3. ЦК на КПБ - Централен комитет на Комунистическата партия на Беларус.

4. Главлит - Главно управление по въпросите на литературата и издателствата, институция в Съветския съюз, която цензурира съдържанието на литературните произведения и дейността на издателствата; институция със същото име и същата дейност е съществувала и в България.

5. Сексот (от рус. секретный сотрудник) - секретен сътрудник (на тайните служби).

6. Генсек - генерален секретар (на комунистическата партия), едновременно с това и първи държавен ръководител.

7. РБ - Република Беларус.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.