СЛУЖБОМЕР

неделя, юли 17, 2016

Трявна

Мислех да ходя на море с колелото, като миналата година, когато ме валя през цялото време дъжд и даже и пръст не можах да си потопя в солената вода.

Ама нещо взе, че ми се обърна мерака – не понасям жегите, мразя да се пържа по плажове, само за да си топна няколко пъти каламбаците, плувам ужасно лошо, давил съм се на времето в Дунав, та не обичам плуването и.. има и други причини, ама и тези са прекалено достатъчни.

И пак хукнах по планината.

Първа спирка – Трявна.

Не съм ходил там от детските си години, когато баба ме водеше на гости (на пет-шест години да съм бил, не помня точно) у наши роднини (сестра на дядо ми беше женена там).

Като малчуган в Трявна най ми събраха тогава очите светулките (на село ги нямаше) – страшно много светулки, гонех ги, опитвах се да ги хвана, но все неуспешно – мигнат, скрият се, мигнат скрият се, иди, че ги хвани.

Второто нещо, което беше за мене нечувана новост там беше ватерклозеът вътре в къщата – къде на село такава цивилизация, все забравях да пусна водата.

Третият ми спомен е направо бандитски – един ден взех от кухнята един нож, отидох в градината и – играейки си на войници – посякох (ножът ми беше във въображението сабя) всичките узрели домати.

И май след този случай баба вече не ме водеше на Трявна.

Но – както и да е.

От онези далечни времена – ето ме пак там.


Тишина и спокойствие – седнал съм тук, отпиван на малки глътки „Старопрамен“, а отзад, от другата страна на улицата, не зная точно откъде, Едит Пиаф пее „La foule“ – това е все едно да улучиш шестица от тотото.


И, за да почувствате поне част от това удоволствие – Едит пиаф“ и „La foule“…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.