СЛУЖБОМЕР

събота, октомври 10, 2015

Батальонът на смъртта

Не мога да кажа, че филмът „Батальон“ („Батальонъ“, 2015 г.) е нещо много забележително като филмово произведение, но поне има това достойнство, че представя един много интересен епизод от Първата световна война, който иначе човек може и да пропусне.

Събитийната рамка във филма следва точно историческата.

През 1917 година, след Февруарската революция в Русия, правителството на Керенски, за да повдигне бойния дух на войниците, отказващи масово по това време да се сражават на фронта, решава да създаде женски батальони, която идея се посреща с изключително недоверие от Върховното командване.


Но господа офицерите изобщо не знаят какъв човек се е заел с делото, а това е старши унтерофицер Мария Бочкарьова.


Още през 1914 година - в началото на войната - Мария Бочкарьова прави опит да постъпи в армията наред с мъжете войници, но ѝ отказват – уставите не разрешават и тя може да отиде на фронта само като милосърдна сестра.

Тогава амбициозната жена пише писмо лично до Николай II и получава неговото височайшо разрешение – Николай е Върховен главнокомандващ - да бъде записана като редови войник в руската армия.

До 1917 година Мария Бочкарьова вече има подофицерски чин (по-късно е произведена в поручик) и три медала и един Георгиевски кръст за храброст.

Казват дори, че идеята за женските батальони е нейна, а не на Керенски и неговите министри - последните само приемат нейното предложение, помагайки то да бъде осъществено.

И от няколкото сформирани женски батальона само този, който е под командването на Мария Бочкарьова, преминава успешно военната подготовка, попада на фронта и участва в бойни действия.

Дисциплината в батальона е сурова, обучението изобщо не е съобразено с етикета „нежен пол“, много от жените напускат, част от тях си отиват по домовете, а една част – няма го във филма – сформира отделен женски батальон, същият, който по време на Октомврийския метеж е в Зимния дворец заедно с едно малко подразделение юнкери и предава двореца без бой, макар че болшевишката историография ни рисуваше някакъв драматичен щурм и сблъсък на живот и смърт.


Останалите жени доброволки (от най-различни съсловия и националности, даже имало една англичанка) издържат изпитанията и са готови да заминат за фронта, а батальонът им получава бойкото название (изписано и на батальонното бойно знаме) „Първа женска военна команда на смъртта на Мария Бочкарьова“ (по-късно се закрепва по-краткото и по-популярно „батальон на смъртта“).


Попаднал вече в полето на бойните действия, батальонът на Мария Бочкарьова още в самото начало показва, че ще воюва по всички правила на войната, която не прави разлика между мъже и жени – на фронта всички са войници и този, който не играе по „правилника“, се прощава бързо с живота си.


Изключителна храброст батальонът на смъртта проявява в сраженията край Смаргон (Беларус), когато отблъсква цели четиринадесет немски атаки и осъществява няколко контраатаки, изтласквайки немците от завзетите позиции.


Ето какво пише в рапорта си намиращия се по това време там полковник В. И. Закржевский: „Отрядът на Бочкарьова се държа по време на боя геройски, през цялото време на предната линия… При атака на немците по свой начин всички до един преминаваха в контраатака… командата на смъртта даваше пример за храброст, мъжество и спокойствие, повдигаше духа на войниците и доказваше, че всяка от тези жени герои е достойна за званието войн от руската революционна армия“.

Скоро обаче, след Октомврийския метеж, по заповед на новото болшевишко правителство женският батальон на смъртта е разпуснат и останалите живи бойци от него са изпратени по домовете им.

А по-нататъшната съдба на Мария Бочкарьова е изключително динамична и интересна, до разстрела ѝ от болшевиките през 1920 година (недоказан със сигурност).

Но филмът не разказва за това, така че и този разказ ще завърши тук.

Който се интересува повече, има достатъчно материали в интернет…

П.П. Мария Бочкарьова се появява като персонаж в още един филм - "Адмирал" ("Адмиралъ", 2009 г.), както и в романа на Борис Акунин "Батальонът на ангелите".

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.